На 21 май тази година Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, точно четиридесет дни след Великден.

Според библейските текстове след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение. От там идва и името в народния календар на празника - Спасовден.

В традицията седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят”.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росенови ливади.

Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен.

Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

Именници: Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.

Денят е и празник на хлебари и сладкари.

21 май християнската църква е отредила за почит на светите равноапостоли император Константин Велики и майка му Елена.

Култът към двамата светци е преминал в традициите на българите. Особено устойчивост той проявява в странджанското село Българи, където се изпълнява обичаят

“игра върху огън”,

популярен като нестинарство.

Според някой изследователи ритуалния танц върху огън е свързан с архаичните представи и ритуали на късноантичното тракийско население, а според други - с прабългарското шаманство. По интересното обаче в него е това, че той се предава по наследство и в него са посветени определени родове в Българи.

Именници: Константин, Костадин, Костадинка и Елена, Еленко.