900 години преди Христа в Аароновото племе се родило дете от мъжки пол. Нарекли го Илия, което в превод значи ‘крепост Господня’. В този ден неговият баща имал странно видение – благообразен мъж беседвал с новороденото, повивал го с огън и го кърмел с огнен пламък, а детето се смеело. Това бил Божият знак.

По това време израелският цар Ахав се покланял на идолите, а  пророците – преследвал  и избивал. Изпълнен с Божия промисъл, при нечестивия цар дошъл  Илия и поискал от него да се разкае за недостойните си дела, за да спаси евреите от гнева на Бог. Вместо смирение и покаяние, царят решил да  погуби пророка. Но Господ  спасил своя земен наместник. Скоро пророчествата на свети Илия се сбъднали. Настъпила голяма суша и глад сред юдеите. Докато евреите понасяли страданията от големия мор, пророкът правел само добрини и чудеса. Молил се на Бог  да избави юдейския народ от страданията. И Господ чул молитвите му, а юдеите възлюбили своя спасител Илия. 

Оттогава еврейският народ проявява голяма почит към  пророк Илия и го счита за най-великия пророк сред пророците.

В традиционния български календар денят на пророк Илия е популярен като 

ИЛИНДЕН  

В народните представи светецът стои на огнена колесница, лети из облаците с нея и размахва камшика си над лудо препускащи коне. 

Този образ ни препраща към едно древно предание. В далечни времена, когато юнаците си поделяли небето, на св.Илия се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина и небето във височина. Затова той ходел по небето, събирал тъмните облаци и мъглите и ги заключвал в Черното море. И като техен повелител, от него зависело дали хората ще се радват на хубаво време през лятото и обилна реколта през есента, или на  страшни градушки и силни гръмотевици, които били истински враг на берекета по ниви, градини и лозя.

Затова, за да не гневят св.Илия, през този ден никой не подхващал никаква работа. Жените приготвяли пити, които раздавали в негова чест при църква или параклис, носещи  името на св.Илия. 

По стар обичай мъжете колели курбан, за да омилостивят покровителя на летните дъждове, гръмотевици и светкавици. Най-често жертвата била стар петел, кокошка или агне. Гледали кръвта на жертвеното животно да изтече до оброчен камък или под вековен дъб,  като вярвали, че това ще ги предпази от суша, гръм и град. 

В някои краища на Илинден се организирали общоселски събори, на който колели голямо животно – вол, бик или овен. Обичайно те завършвали с тържествен маслосвет. Свещеникът обикалял заедно с присъстващите на събора три пъти селото, като се молел на св.Илия да пази хората и животните от болести и природни бедствия. 

Именници: Илия, Илиан, Илияна, Илиана, Илико, Илина, Илка, Иляна, Елиан, Елин,Лило, Лилчо, Личо, Лиля, Лино, Лильо.