30 ноември

СВЕТИ АНДРЕЙ - Първозвани

От ранни години св. Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Когато Андрей стоял на брега на река Йордан, Йоан Предтеча посочил на народа минаващия Иисус и казал: "Ето агнеца Божий!"

Според легендата, св. Андрей пръв поел след Спасителя, за което именно бил наречен Първозвани.

Андрей заедно с брат си Петър били сред най-близките Христови ученици. След Възнесението на Сина Божи Андрей проповядвал и кръщавал на Балканите и по Черноморието. Руснаци и украинци твърдят, че дори е стигнал до днешния Киев. Почитат го и шотландците, тъй като негов ученик донесъл Божието слово в родината им.

Завършил живота си в Патра, разпънат на хиксовиден -“андреевски“ – кръст по заповед на местния управител, гонител на християните. Днес негови чудотворни мощи се намират и на родна територия.

1 декември

СВЕТИ ПРОРОК НАУМ

Пророк Наум живял 700 години преди раждането на Иисус и бил сред най-големите еврейски пророци. Предсказал гобелния край на един от най-богатити и влиятерни градове по онова време – Ниневия, до края на живота си светият отец бил в полза на бедните и онеправдани юдеи и предвестник на евангелските събития.

На тази дата църквата почита паметта и на свети Филарет Милостиви.

2 декември

СВЕТИ ПРОРОК АВАКУМ

Свети пророк Авакум бил почти съвременик на пророк Наум. Подобно на неги и той предрекъл на юдейския народ съдбовни събития, които преобърнали целия му живот – раждането на Иисус Христос – Син Божий. Според преданието светецът починал в дълбока старост.

3 декември

ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК СОФРОНИЙ

Пророк Софроний живял във време на цар Йосия. Бил близък приятел на пророк Йеремия, заедно с когото пророчествували по цялата юдейска зема. Предсказали много бедствия и страдания, но предвещали и светлите новозаветни времена. Когато Бог щял да посети своя народ, за да избере праведни и достойни люде за своите дела на земята. Това, което свети прокор Софроний известил приживе, се сбъднало. Затова евреите никога не го забравили.

4 декември

СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ВАРВАРА

Варвара била знатна девойка от град Илиопол. Едничка дъщеря в семейство на езичници, тя живеела уединено, далеч от хорската суета и слава. По цял ден съзерцавала красотата на природата и сама открила истината за света и за неговия Създател. Тайно станала християнка и се посветила на Бога.

Един ден Варвара открила пред баща си вярата си в Иисус. Това много го разгневило, затова жестоко я наказал. Всеки ден биел момичето до припадък, а после го затварял в тъмна стая, с надеждата да върне Варвара към езичеството. Усилията му били напразни.

Тогава жестокият баща завел дъщеря си при управителя на града, Мартиан и поискал публично да бъде наказана. Подложили Варвара на жестоки мъчения, но Бог лекувал раните й, намалявал болките й и осветявал лицето й със сияйна светлина.

Живота на св. Варвара завършил мъченически. Смъртното наказание било извършено от собственият й баща, който отсякъл главата на любимата си дъщеря пред очите на разплаканите християни. Легендата разказва, че в този миг тресна гръм и повалил обезумелия родител.

На този ден църквата чества още светлата памет на свети Йоан Дамаскински.

5 декември

СВЕТИ САВА ОСВЕЩЕНИ

Сава бил от семейство на знатни и богати родители от град Кападокия. Когато навършил осемнадесет години, постъпил в манастир. Там получил добро образование и бил подстриган за монах. Обичта му към Бог били толкова голяма, че скоро пожелал да посети светите места. И потеглил за Йерусалим.

По това време се прочул с постиническия си живот св. Евтимий Велики. Сава станал негов ученик, постъпив в манастира на блажени Теоктист, където се отдал на възвишен и блажен живот.

След дванадесет години светецът се отдал на подвижнически живот. Заживял в пещера, близо до изсъхналия Силоамски поток. По време на своя уединение само се молел, пеел псалми и правел добрини. Около него започнали да се събират негови събратя, които слушали мъдрите му проповеди и ставали свидетели на чудесата му.

След много години, когато майката на св.Сава починала, с голямо богатство, което му оставила, издигнал няколко манастира в Палестинската пустиня. Построил болница и две страноприемници – в Йерихон и при пещерите, където вече съществувала знаменитата лавра. Светият отец бил провъзгласен за нейн духовен ръководител.

Доживял до дълбока старост, св.Сава Освещени починал през 533 г. на 94 години.

Днес църквата празнува денят и на преподобни Нектарий Битолски.

6 декември

СВЕТИ НИКОЛАЙ, АРХИЕПИСКОП МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Николай се родил през втората половина на 3 век в град Ликия. Още от дете бил възпитан в християнските добродетели. Когато пораснал, неговият чичо – епископ на Патария, го въвел в чин презвитер. От този момент добродетелният младеж приел от сърце своята велика мисия – да помага на страдащите, да защитава невинните, да подкрепя слабите със силата на словото и вярата.

Когато богатите му родители починали, раздал цялото си богатство и пожелал да посети Светите места. Но не му било писано да стигне до Йерусалим. Затова се заселил в един манастир. Скоро Бог му посочел друг живот, различен от монашеското служение. По негова воля той тръгнал към град Мир, където бил избран за негов епископ. Въпреки волята му, той станал пастир на Мир-Ликийската църква, на която предано и всеотдайно служил.

Свети Николай преживял много изпитания и страдания по време на големите гонения на християните. Но светият отец бил непреклонен и последователен в своята вяра и делата си. Участвал в Първия вселенски събор в Никея и като православен християнин отстоявал истинските божии закони и воювал срещу ересите. Светителят извършил още много добрини и много чудеса, пред които хората богоговеели.

Когато достигна до дълбока старост, св.Николай Чудотворец починал тихо и блажено през 342 година. Тялото му било погребано в катедралата на град Мир с подобавищи почести. А през 1099 година нетленните останки на светия отец били пренесени в Бари (Италия), където се пазят и досега.

Народни традиции и празници

В българския народен календар старт на зимните празници

АНДРЕЕВДЕН

Чества се на 30 ноември и се вярва, че „на Едрей всичко наедрява“ – здраве, богатство, включително денят. Затова селските баячки препоръчват на този ден да се сложи метален лев в курника. На обяд да се купи с него брашно и да се омеси хляб. Да се раздаде на познати и непознати. Така богатството ще съпътства дома до другия Андреевден. Някои метафизици препоръчват на този ден да се започват всякакви рискови начинания. Заради храбростта, която носи Първозвания те ще бъдат увенчани с успех.

Стар обичай е на празника да се варят всякакви зърна – боб, леща, царевица, за да наедряват посевите, както наедрява сварените зърна.

В българската народна митология, както във фолклора на много евразийски народи, мечката е символ на женското начало и на плодовитостта. А най-древната легенда свързва светията именно с мечките. Според нея, той живеел като отшелник в гората и обработвал малка нива. Една мечка изяла вола му и тогава светецът я хванал и я впрегнал в ралото вместо добичето и така си изорал имота. После яхнал дивия звяр и слязъл с него до близкия манастир. Оттогава започнали да почитат св. Андрей като „мечи покровител“.

В миналото на този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена е извършвала обреден ритуал за защита от горския звяр.

Според познанието, достигнало до нас, тя взимала шепа варени царевични зърна и ги хвърляла нагоре в комина, като ги нарича по следния начин: „На ти, мечко, варен кукуруз, че да не ядеш през лятото суровия, да не ядеш човеците и стоката“!

Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “на Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”.

Три големи празника бележат пък началото на Коледните народни традиции – Варвара, Сава и Никулден. В народната вяра св.Варвара е сестра на св.Никола и св.Сава, за които старите българи казват: „Варвара вари, Сава пече, а Никола идва с голяма лъжица да гощава гостите”.

Начало на Коледното празнуване слага празникът в чест на великомъченица Варвара. Той се тачи преди всичко от жените в семейството, затова в народния календар е известен още като

ЖЕНСКА КОЛЕДА

Светицата почитали като покровителка на шарката и всички болести, свързани с появата на обриви. За да я омилостивят, стопанките приготвяли медени пити, които раздавали на пътниците. В някои села месели малка погачка в навечерието на празника, оставяли я да пренощува на полицата, край огнището. Вярвали, че ако болестта хапне от сладката пита, ще се смили и ще отмине децата в къщата. В други краища пък на този ден палели огън на кръстопът, около който децата високо скачали или разпръсквали на всички страни , за да не боледуват от шарка.

Стара традиция е на този ден, който съвпадал със средата на коледния пост, по къщите да обикалят ‘варварки’. Млади девойки, облечени празнично, ходели във всеки дом и пеели песни за щастие, любов и берекет. А стопаните ги посрещали с радост и ги дарявали с брашно, сушени плодове, ябълки, орехи и дребни пари.

В деня на св.Варвара във всяка къща жените варели царевица, подсладена със захар, орехи и стафиди. От нея трябвало да хапне всеки, за да е здрав и бодър през годината. От царевицата давали по малко и на животните – да са пъргави и плодовити. Празничната трапеза нареждали близо до прясно измазано огнище и на нея винаги слагали освен обредна храна, медена пита, сол, пипер и шише с прясно налята вода.

На 5 декември по стара традиция се отбелязва 

ДЕНЯТ НА СВЕТИ САВА

За някои това бил мъж, но по-често го мислели за жена, която свързвали с царството на мъртвите. Затова по стар обичай жените ходели на гробищата, палели свещи, раздавали варено жито, ябълки и хляб за душите на своите починали близки.

Хората се бояли от светицата, заради болести, които сеела сред хората. За да омилостивят нейната зла поличба, стопанките пазели въздържание от всякаква работа и месели медени хлябове в нейна чест.

В представите на патриархалният българин деня на св.Варвара се свързвал с магическото време, когато гадателки и баячки правели магии за задомяване. В полунощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торба с брашно и сито. Заедно с гадателките отивали на тайно място, по тайна доба. Докато момите пресявали брашното, възрастните жени ги учели как да държат ситото изправено, как да си избират подходящ съпруг, как да се задомят щастливо. Изричали магически заклинания, с надеждата, че желанията им ще се сбъднат.

В някои райони на този ден се подготвяли обредните храни за светлия празник Никулден, който емоционално се свързвал с дните на св.Варвара и св.Сава.

В българския народен календар денят на свети Никола (6 декември) е популярен и като

НИКУЛДЕН

За този велик светец българинът е написал много истории, в които е запазил страхопочитанието и възторга от неговия необикновен живот. Той вярвал, че св.Никола е голям юнак и господар на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият жребий, когато светците си поделяли света – да ходи по морето, да броди по бреговете на реките и да бди над трапезите. Бил надарен със свърчовешка сила и с необикновени способности – да хвърчи над океани и планини, да отваря заключени пещери, да изпраща страшни бури, да господства над зимата, снега и ледения вихрушки.

В негова чест по традиция се колел курбан – задължително риба. Затова някъде наричат празника още Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена черква. За трапезата стопанките правели обреден хляб и обредна храна – рибник, който обичайно се приготвял от риба шаран, пълни с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечена в тесто.

Традиционно празникът се отбелязвал с тържествена вечеря в дома на най-възрастните в рода. Тя започвала с молитва и прикадяване на трапезата. На нея някога присъствали само мъжете, като най-възрастният от тях разчупвал хляба високо над главата си – за да растат нависоко класовете по нивите. Между двете половини се изсипвали царевични зърна – къщата да е пълна с деца, кесията – с пари и да е берекетлия годината. След това лявата половина на погачата се раздавала на всички, които са около трапезата, а дясната половина оставяли за близки и съседи. Парченце от обредната погача връзвали на тавана и го наричали на св.Никола.

Старите хора вярвали, че кръстата кост на рибата има магическа сила. Затова в някои селища я пазели. Част от нея пришивали в шапките на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви други магии. А другаде с нея лекували безсъние, уплаха и главоболие.

Празникът се отбелязвал и със семейно-родови служби, по време на които се четяла притча в памет на св.Никола – закрилник на семейството, дома и имота. Традиционно младите семейства канели родителите си на гости, като им носели бутилка вино и китка здравец. А в някои села рано сутринта на Никулден тръгвали по домовете на роднини закачливи и весели моми, които носели на рамо люти чушки и кросно в ръка.

Никулден е известен и като ден, много подходящ за освещаване на нов дом. На този празник се организирали едни от най-кръсшните сглядни хора, на които момите играели безспир, докато младежите си избирали невести. Тогава се събирали бъдещите коледари и канели своя избраник за станеник, а момите – ходели сутрин на църква и се молели пред иконата на св.Никола за скорошен и щастлив брак.

Специална почит към светеца оказвали рибарите, които наричали първата, уловени в този ден, риба в негова чест.

Днес на 6 декември празнуват още банкери, ловджии и овчари, които почитат св.Никола като свой патрон.

Именници: Андрей, Андро, Андиян, Адриян, Андрейчо и др.; Варвара, Барбара; Сава, Савин, Савко, Саво, Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Елисавета; Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка и др.; Никола, Николай, Николина, Ники, Николо, Николчо, Нончо, Ника, Никол, Николета, Николинка, Николица, Николка, Ничка; Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо, Куно, Куна и др.