Кремъл поддържа подобие на държавност  - неизбежно е  отделянето на която и да е от 22-те етнически републики и искания за самоопределение в няколко региона

Всяка промосковска политика, провеждана от лидерите на която и да е държава-членка на НАТО и ЕС, ще ги направи съучастници във военните престъпления, казва пред Faktor.bg анализаторът

Януш Бугайски е старши научният сътрудник във фонда "Джеймстаун" и автор на 21 книги за Русия, Европа и трансатлантическите отношения. Миналата седмица излезе новото му изследване: "Провалена държава: Наръчник за разрива на Русия". 

Интервю на Стойко Стоянов

-  Г-н Бугайски, преди дни седмица излезе новата ви книга "Провалена държава: Наръчник за разрива на Русия", завършил сте работа си над нея през януари тази година – преди агресията срещу Украйна. Промени ли войната тезите и заключенията ви, както и представите за тази империя на злото? 

-  Пълномащабното нападение на Русия в Украйна потвърди моите тези и изводи, че Руската Федерация е изправена пред екзистенциална криза. Разбира се, че войната ускори този процес. Кремъл няма да успее да „неутрализира“ Украйна и военната безизходица или поражението на Русия ще разкрият още по-ясно присъщата слабост на руската държава. Ескалирането на военните загуби ще предизвика вътрешни сътресения и остро противопоставяне в Москва.  Успехът на украинската съпротива ще въодушеви зависимите народи в Руската федерация да поискат автономия и независимост. А международните икономически санкции, които сриват  жизнения стандарт, ще провокират обществени вълнения, регионални бунтове и борба за власт между и сред руските елити. 

-  Преди книгата ви да се появи официално в руски медии и форуми вече са факт атаки срещу нея, защо са толкова изнервени в Кремъл от вашето изследване? 

- Много дълга е историята на „Бугайскофобията“ в руските медии, тя е откакто написах книгата си за руския империализъм през 2004 година. Параноята сред управляващите кръгове от потенциалния разпад на Русия нарасна през последните години, които аз описвам в последната си книга. Освен това дълги традиции има и „поланофобията“ сред политическия и културен елит, която се основа на вековни конфликти и 18 войни. Кремъл гледа на Полша като на основен съперник в Европа, не само по отношение на историческите интерпретации, политически модели и културни влияния, но и като директна конкуренция между страните, които доскоро бяха част от Съветско-руската империя, но някога са били част от Полско-литовската държава. Тази борба няма да приключи, докато продължава разпадът на Русия и нейните бивши поданици не постигнат правото си на свободен избор да станат част от международните институции, каквито са НАТО и Европейския съюз. 

- Наричате Русия провалена държава, всеобхватен ли е този провал, къде е генезисът? 

- Провалена държава означава, че Москва се оказа неспособна да създаде стабилна политическа основа, която да гарантира лоялност по отношение на всички граждани. Руската федерация се провали в превръщането й в национална държава, в държава на гражданите, нито дори в стабилна имперска държава. Многобройните слабости на Русия се задълбочават в резултат на натрупването на различни фактори, включително зависимостите от приходите от износ, базиран основно на природни ресурси и горива, свиваща се икономика с ограничени възможности за растеж или международна конкурентноспособност, и засилване не регионалното и етническо напрежение. Освен това руската Конституция  определя страната като федерация, но в действителност тя е централизирана неоимперска конструкция. Тази изкуствена държава наближава края на цикъла на един режим, в който политическото статукво става все по-несигурно и опасно. Дори след разпада на Съветския съюз не са били чак толкова остри последвалите едновременни кризи, включително неспособността на правителството да осигури устойчиво икономическо развитие, разрастващи се различия между Москва и федералните  региони, задълбочаващо се недоверие към управлението на Кремъл, ограничена ефикасност на масовите репресии и задаващо се военно поражение или  затъване в тресавището в Украйна.

- Има ли все пак шанс империята да продължи да съществува в този си вид, ако ги няма страха, репресиите и тоталната централизация от режима на Путин? 

- Москва е изправена пред съдбовен избор – децентрализация или дезинтеграция. Без политически плурализъм, икономически реформи и регионална автономност федералната структура ще става все по-трудно управляема. Но дори и да бъдат предприети демократични реформи, няколко региона ще се възползват от възможността да се отделят. В случай на системни реформи възможностите за създаването на конфликти могат да намалеят, но ако реформите бъдат блокирани за неопределено време, тогава перспективите за насилствени конфликти значително се увеличават. Докато страната е подвластна на вътрешни сътресения, съществуващата федерална система ще се разглежда като нелегитимна за населението от периферните региони. Тогава може да се реализира спектър от вътрешни сценарии, които ще тласнат страната към фрагментация, включително засилване на борбата за власт вътре в елитите, ескалиране на конфликти между Кремъл и регионалните правителства, фракционни борби в институциите на силоваците и разпадане на централния контрол в няколко части на страната. 

- Войната срещу Украйна направи ли по-бърз процеса на пропукване и разпад на държавата, какви са сценариите, възможни ли са междуетнически конфликти в републиките? 

- В новата си книга аз очертавам няколко сценария на разрушаване и разпад на федералната конструкция. Движенията към отделяне на която и да е от 22-те етнически републики вероятно ще провокират искания за самоопределение в няколко региона, в които мнозинството от населението са етнически руснаци. Това значително ще отслаби центъра и ще намали възможността да бъде запазена автократичната държава. Поучително е, че в началото на 90-те години, когато Съветският съюз започна да се разпада, 40% от регионите с предимно руско етническо население настояваха за по-голяма автономия, а някои поискаха суверенитет, какъвто имат етническите републики. Сепаратистките движения често започват с искания за икономическа децентрализация и след това те ескалират в отговор на действията на централното правителство и нарастващите стремежи сред местните елити и обществото. Има широка гама от сценарии, по които може да протече разривът с държавата и те може да не засегнат еднакво цялата страна. Някои федерални единици могат да настояват за отделяне, а други за широка автономия и конфедерация, докато федералният център продължава да поддържа някакво подобие на държавност. В някои случаи могат да избухнат междуетнически конфликти, независимо дали са водени от руски или неруски национализъм, от опити на Кремъл да „разделя и владее“ или от възобновени спорове за територия и ресурси. Независимо от това, в някои случаи може да е очевидно междуетническо сътрудничество, въпреки съпротивата срещу московската доминация.

- Краят на тази провалена държава може ли да роди ново чудовище и разпадът сега да се окаже по-кървав и страшен от разпада на СССР? 

- Разрухата на Русия сега вероятно ще бъде по-насилствена от крахът на Съветския съюз. В известен смисъл това може да е почти огледален образ на войните за югославското наследство през 90-те години. Струва си да се помни, че „югославският сценарий“ се характеризираше само с ограничени военни сблъсъци в Словения, малка партизанска война в Македония, кратки бомбардировки на НАТО в Сърбия и локални въоръжени конфликти в Черна гора. За разлика от тях, войните в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово отнеха живота на десетки хиляди хора и още милиони бяха разселени. В различни части на Руската федерация биха могли да последват тези различни сценарии – на реален военен сблъсък между центъра и някои републики и региони. Москва може да подражава на Сърбия през 90-те години на миналия век, като мобилизира етническите руснаци за отделянето на етнически хомогенни региони от бунтуващите се републики. Тя може да мобилизира, финансира, въоръжава и насочва народни опълчения и доброволчески движения, както в Югославия по времето на Милошевич, за да убиват, ограбват и тероризират неруското население. Завръщащите се бойци от Украйна и други конфликтни зони също могат да бъдат привлечени към вътрешни териториални и етнически конфликтни точки.

- Войната срещу Украйна ще приключи рано или късно, но как светът ще се научи да живее с руснаците, голяма част от които са в морален и нравствен упадък, приемат агресията, убийствата, разрухата, грабежите, изнасилванията като нормални и допустими средства за постигане на някакви цели? 

- По-лесно ще бъде да се живее с пост-имперска държава, когато териториите и ресурсите, които притежава,  бъдат върнати на съответните нации, където регионите с преобладаващо руско население могат да разчитат на политическите институции, на реално икономическо развитие и международни отношения, където военните на една вече по-малка като държава Русия да не могат повече да застрашават целостта и независимостта на своите съседи. Ще бъде необходим също един продължителен процес на дедезинформация и деимпериализация, за да може всяка по-малка поструска национална държава да получи доверието на своите съседи. В допълнение, новите независими неруски републики и регионални единици трябва да бъдат тясно ангажирани със западните правителства и многонационални институции, за да помогнат за развитието на едни стабилни и мирни държави. Европа, Северна Америка, Япония, Южна Корея и други страни от Източна Азия ще играят роля в стабилизирането на нововъзникващите страни в Тихоокеанския регион – от Саха до Сахалин. В някои случаи стремежът на някои от възраждащите се държави може да бъде обединение със сродни страни –  например Карелия с Финландия, или Бурятия с Монголия. Освен това САЩ ще трябва да се ангажират тясно с политиката на големите съседи на Русия, каквито са Китай, Турция и Казахстан, по отношение на пост-имперска Русия. Деимпериализацията и деколонизацията ще бъдат сложни и продължителни  процеси, но планирането на всички възможни събития, свързани с тях, трябва да започне незабавно. 

- Следите ситуацията в България, как оценявате изгонването на 70-те руски дипломати и отказа на правителството от доставка на руски газ? 

- Ултиматумът на Москва към София да плаща за руския газ в рубли, или той ще бъде спрян, не проработи. България има алтернативи за доставки на газ от Азербайджан, САЩ и други източници. Пазарът ви е малък и намирането на други източници на газ не е проблем, тъй като инфраструктурата вече е налице. Правителството прояви решителност и защити националните интереси на България. Мисля, че експулсирането на 70 руски дипломати беше смела стъпка по отношение на активните  шпионски операции на Москва в България и на Балканите. Огромните посолства, които Русия поддържа в Европа, се използват за шпионаж, подривна дейност и дезинформация, и затова те трябва или да бъдат значително намалени до нормалните размери, необходими за дипломатическа дейност, или да бъдат затворени, защото са основни източници на дезинформация и корупция.

- Но тази политика на Кирил Петков доведе до сваляне на правителството и силни проруски настроения, включително дирижирани и от президента Румен Радев, как България може да оцелее в тази взривоопасна геополитическа ситуация?

- Правителството загуби власт заради руската стратегическа корупция. „Газпром“ създаде и финансира корумпирана лобистка мрежа в продължение на много години, но този стратегически клан на Кремъл загуби печалбите си, след като България премина към алтернативни доставки на газ. Трудно е да се разберат каквито й да било пропутински настроения в момент, когато Москва е въвлечена в геноцидна война срещу независима Украйна и повтаря военните престъпления на своите царски и съветски предшественици – избиване на невъоръжени цивилни чрез насочени военни удари към болници, училища и жилищни райони, провеждане на масови екзекуции, депортации, изтезания и изнасилвания. Всяка промосковска политика, провеждана от лидерите на която и да е държава-членка на НАТО и ЕС, ще ги направи съучастници във военните престъпления, извършени от руската армия. Това никога няма да бъде забравено нито от Украйна, нито от най-близките й съюзници като Полша, нито от САЩ.