Алиансът реагира твърде късно на руската агресия – трябваше да го направи още през 2014 г.

Повишихме бойната готовност на  нашите сили, способността за придвижване, подсилване, също така разработихме редица нови военни планове , а това изпраща много ясен сигнал към Русия, казва бившият шеф на НАТО

Бившият премиер на Норвегия Йенс Столтенберг оглавяваше НАТО в продължение на 10 години: от октомври 2014 г до октомври 2024 г. През този период Москва започна конфликта в Донбас, който прерасна в пълномащабна руска агресия срещу Украйна. Със Столтенберг начело НАТО преживя овластяването на Доналд Тръмп за първия и за втория му мандат като американски президент, което доведе до промени във военните отношения между САЩ и Европа и преразпределяне на силите и ресурсите в Алианса. 
На 23 октомври излезе книгата на Йенс Столтенбег „On My Watch: Leading NATO in a Time of War“ (Под моя отговорност: Да водиш НАТО по време на война).

Интервю на Рей Фърлонг, Радио „Свобода“

- Ръководехте НАТО в трудно време. Изтеглянето на войските от Афганистан, пълномащабната руска инвазия в Украйна – и двете събития станаха по време на Вашия мандат. Искам да Ви задам по-общ въпрос за НАТО. Президентът на САЩ Доналд Тръмп наскоро нарече Русия "хартиен тигър“, на което руският президент Владимир Путин отговори: "Ако Русия е хартиен тигър, тогава НАТО какво е?" Как бихте отговорили на това?

- НАТО е най-силният военен алианс в света. Представляваме 32 страни от двете страни на Атлантика, от Северна Америка и Европа – близо един милиард души население и 50% от световната икономическа и военна мощ. Докато сме обединени в НАТО, ние безусловно сме най-мощната военна сила в света.

- Казахте "докато сме обединени". Има ли съмнения по отношение на това единство?

- Ами от двете страни на Атлантика се питат дали и занапред ще сме обединени. Но аз вярвам, че ще бъдем, защото заедно сме по-силни. И заедно имаме повече сигурност. Във все по-опасния и непредсказуем свят е още по-важно да сме заедно в НАТО. Силен НАТО – това е добре за Европа, за мен е очевидно. Но и за Съединените щати е добре НАТО да е силен.

Съединените щати са обезпокоени от Китай, от неговите мащаби, икономика, технологичен напредък. Но заедно със съюзниците си от НАТО САЩ имат това, с което Русия и Китай не разполагат – над 30 приятели и съюзници. Отново ще напомня: на Съединените щати се падат 25% от световния БВП. Но със съюзниците от НАТО това число е двойно по-голямо – 50% от световния БВП и от световната военна мощ. По такъв начин, с НАТО, САЩ също са по-силни и по-сигурни. И смятам, че това ще гарантира ангажираността на Съединените американски щати към НАТО и занапред.

- Говорите за БВП, а как стоят нещата с военния баланс в Европа? В каква ситуация е Европа по отношение на НАТО и доколко е важна в това ролята на Америка?

- САЩ играят важна роля в Европа благодарение на своето присъствие, както и на критично важни фактори, свързани с оказваната подкрепа, и, разбира се – с оглед на гаранциите за сигурност: ако нещо се случи, САЩ ще дойдат и ще бъдем тридесет съюзници или дори повече.

Но смятам също, че за САЩ е от полза да имат европейски съюзници. САЩ са по-силни във военно отношение, но със съюзниците си са икономически по-силни. Освен това е много по-лесно да осъществявате разузнавателна дейност или ранно предупреждение, когато имате европейски приятели.

Аз съм от Норвегия – имаме граница, сухопътна граница с Русия. От другата страна на тази граница се намира Колският полуостров, а точно там е най-високата концентрация на ядрени оръжия в света: подводници, стратегически бомбардировачи, ракети. И тези ядрени оръжия държат на прицел не Норвегия, а Съединените щати! Но, разбира се, с норвежките възможности, с възможностите на другите европейски страни можем да проследяваме подводниците, да следим действията на руската страна. И това допринася за сигурността на САЩ.

Ще повторя, че имаме повече сигурност когато сме заедно. Тук включвам и въпроса с географията.

- В книгата си подлагате на остра критика начина, по който страните от НАТО реагираха на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Казвате, че някои страни са правели само "минималното". Пишете за забавяния на доставките на оръжия, за липса на решителни действия. Подобри ли се ситуацията?

- Да, наистина мисля така. И едно от може би най-важните решения, които взехме в края на моя мандат като генерален секретар на НАТО, беше създаването на мисия на НАТО за Украйна – това стана на срещата на НАТО във Вашингтон през 2024 г. И сега Марк Рютте, действащият генерален секретар на НАТО, продължава започнатото и действително създаде организация в НАТО за съдействие и финансиране на постоянен поток от оръжия, боеприпаси и военна подкрепа за Украйна. Така че, да, ситуацията се подобри.

Но не казвам, че всичко е идеално. Общата картина е такава, че съюзниците от НАТО оказаха на Украйна безпрецедентна подкрепа от момента на пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. Проблемът е, че не всички съюзници правят това, което трябва. И ако съдим по историята или погледнем назад, основният проблем е че започнахме твърде късно. 

Трябваше да започнем през 2014 г., когато Русия незаконно анексира Крим и нахлу в Донбас. Вместо това се колебаехме и изчаквахме, а след пълномащабното нахлуване беше оказана съществена подкрепа на Украйна, но това беше направено твърде късно.

- Казвате, че някои страни от НАТО не правят за Украйна всичко, което е необходимо: отделят твърде малко ресурси, твърде бавно. Кои са страните, които не се справят?

- Няма да ги посочвам и да ги осъждам публично, отчасти защото не смятам, че това е правилен подход. Но зная, че това се обсъжда в рамките на Алианса, сред съюзниците от НАТО.

Второ, сега съм министър на финансите в норвежкото правителство, затова не съм аз човекът, който трябва да говори за другите страни и да ги съди.

Радвам се, че се върнах в Норвегия. През март Норвегия реши да утрои подкрепата за Украйна. Сега Норвегия отделя за Украйна 7 милиарда евро годишно. И едва ли някоя друга страна оказва на Украйна по-голяма помощ, ако я съотнасяме към БВП на глава от населението. Населението на Норвегия е малко над 5 милиона души, но сега ние сме сред тези, които фактически оказват на Украйна най-голяма подкрепа, включително и по абсолютни показатели. Затова сега моята отговорност е Норвегия, и аз правя всичко възможно, за да оказва Норвегия съществена военна помощ на Украйна.

- През годините сте натрупали богат опит на лични контакти с Путин в различни ситуации. Какво  казва опитът Ви от общуването с него за това как трябва да се развиват сега дипломатическите усилия?

- Работейки с Путин, разбрах, че ако бъдат създадени правилни условия, с него може да се сключват сделки. Но това означава, че той трябва да е наясно: това, което може да постигне на масата на преговорите, е най-доброто решение. А сега, мисля, той смята, че може да постигне повече на бойното поле в Украйна, отколкото на масата на преговорите. И именно затова той отказва да седне на масата на преговорите с президента Зеленски. И именно затова той отхвърля предложението на президента Зеленски за прекратяване на огъня.

Затова не мисля, че можем да променим намеренията на Путин. Целта му е да контролира Украйна. Но мисля, че можем да объркаме сметките на Путин. И можем да го направим като активизираме усилията, като предоставим на Украйна повече военна помощ – за да разбере Путин, че няма да победи на бойното поле. И че цената, която ще му се наложи да плати, за да контролира Украйна, ще е твърде висока. И затова ще му се наложи да седне на масата на преговорите и да се договори за споразумение, което ще осигури на Украйна бъдеще като независима държава в Европа.

- Случва ли се това? Предоставя ли се на Украйна достатъчно помощ, за да може Путин да осъзнае това?

- Мисля, че винаги можем да се съгласим, че може да се направи повече. Но, според мен реалността е такава, че благодарение на храбростта и мъжеството на украинския народ в съчетание с безпрецедентната военна подкрепа на съюзниците от НАТО, Путин не успя да постигне успех.

Планът му беше да превземе Киев за няколко дни, а останалата част от Украйна – за няколко седмици. Пълномащабната инвазия започна през 2022 г., а Русия досега не е успяла да контролира дори Донбасс. Така че, това е голям, стратегически провал. Той е загубил до един милион души – убити и ранени. И той плаща висока цена за тази война – както с пари, така и с кръв. Така че, това, което става, е стратегически провал за Русия. И не на последно място, той стана факт, защото съюзниците от НАТО оказаха подкрепа на Украйна. Но е необходимо да работим повече. Трябва да продължаваме. И на някакъв етап това може да покаже на Путин, че той няма да победи, и ще му се наложи да седне на масата на преговорите. 

- Пишете в последната глава на своята книга, фактически в послеслова: „Трябва да сме готови за съкращаване на военното присъствие на САЩ в Европа“. Наскоро го видяхме в Румъния. Смятате ли, че може да се очакват и следващи такива действия?

- Много съм предпазлив в разсъжденията си, тъй като сега не оглавявам НАТО. Но както и преди, смятам, че трябва да сме готови. Ако САЩ намалят присъствието си в координацията с всички съюзници в НАТО, това е възможно. Затова смятам, че европейските съюзници трябва да правят повече за собствената си сигурност. И видяхме как европейските съюзници през последните години наистина започнаха да инвестират повече в отбраната.

Важно е САЩ да останат ангажирани с гаранциите за сигурност на НАТО. И, ако нещо се случи в Европа, САЩ да бъдат там заедно с другите съюзници от НАТО.

Освен това мисля, че трябва да осъзнаем, че идеята за регионална сигурност е погрешна. Сигурността е глобална. То, което става в Азия, има значение за нашата сигурност. Сега го виждаме в Украйна. Китай е основен доставчик, основен спонсор на руската военна икономика. Северна Корея доставя на Русия боеприпаси и войници за участие в бойните действия в Украйна. Иран предостави на Русия множество безпилотни апарати и друга военна подкрепа.

Затова ставащото в Азия има значение за Европа. А това, което става в Европа, има значение за Азия. Разбира се, имаме нужда от Съединените щати за противодействието срещу заплахите и предизвикателствата, с които може да се сблъскаме в Азия, както и за гарантирането на сигурността на Европа. Така че, всичко това е взаимно свързано.

 - Да се върнем към Европа. Ако Русия реши да нанесе сериозен удар по балтийските страни, а не просто да изпрати няколко свои дрона във  въздушното им пространство, ще може ли НАТО да защити Европа?

- Да. И едно от най-важните решения, които взехме през 2016 г. след  незаконното анексиране на Крим, беше да разположим за първи път в историята на НАТО войски в бойна готовност, многонационални сили на НАТО, във всички балтийски страни и в Полша. И това изпраща много ясен сигнал към Русия, че целият НАТО вече е там.

Освен това повишихме бойната готовност на нашите сили, способността за придвижване, подсилване, също така разработихме редица нови военни планове. Всичко това изпраща много ясен сигнал към Русия, че нападение срещу един от съюзниците ще предизвика отговор от целия Алианс.

- Исках да Ви попитам и за Афганистан. В книгата си споменавате, че в някакъв момент при изтеглянето на войските или след това в страната са останали няколко хиляди афганистанци, които са работили за НАТО. Казвате, че Афганистан се е превърнал в поражение за НАТО – не е ли и предателство?

- Не. Не зная точно как постъпват всички съюзници, защото има национални решения по отношение на хората, получили убежище или разрешение за влизане в дадена страна. Тогава това беше важно послание и се надявам, че и до днес остава такова за всички съюзници: на тези, които са работили за нас, на тези, които са ни подкрепяли, трябва да бъде  предоставена сигурност в нашите страни.

В онези драматични дни през август 2021 г. успяхме да изведем от Афганистан хиляди, десетки хиляди военнослужещи от страните съюзници, но също и много афганистанци. Оттогава и други хора успяха да напуснат Афганистан. Но основното послание на книгата е, че в началото бях категоричен привърженик на присъствието на НАТО в Афганистан. Бях премиер на Норвегия през 2001 г., когато Норвегия реши да изпрати първите си военни подразделения в Афганистан като подкрепа за усилията на САЩ в отговор на терористичните атаки от 11 септември. Когато дойдох в НАТО през 2014 г., продължих да работя за запазване на присъствието на  НАТО. Но постепенно разбрах, че това е твърде амбициозна задача.

Едно е да изпълняваш целенасочена антитерористична мисия, което направихме успешно, разгромявайки "Ал Кайда". Но тази мисия прерасна в нещо много по-голямо — изграждането на свободен, демократичен Афганистан. И това беше прекомерно. Това означаваше удължаване на мисията. И в някакъв момент трябваше да осъзнаем, че изграждането на свободен и демократичен Афганистан е нещо повече от това, което НАТО, международната общност, ЕС и ООН бяха готови да направят и да платят цената за него.

- И какво става сега с нашите отношения с талибаните? В каква степен западните страни и НАТО, трябва да поддържат отношения с талибаните?

- Трябва да им оказваме хуманитарна помощ. Но по никакъв начин не бива да се примиряваме с абсолютно неприемливата им политика по отношение на живеещите там хора, особено жените. Тя е крещящо нарушение на фундаменталните човешки права. Именно затова връщането на талибаните на власт е толкова голяма трагедия.

Решението да се изтеглим от Афганистан беше изключително болезнено. Но същевременно, дори след 20 години военно присъствие не успяхме да изградим държавни структури, демократичен и свободен Афганистан, способен да контролира собствената си страна без нашето военно присъствие. И в някакъв момент просто ви се налага да признаете, че това няма да проработи. Че НАТО остана там десетилетия, опитвайки се да изгради Афганистан, различаващ се радикално от този Афганистан, който виждаме днес.

Превод: Faktor.bg