"Няма как спорове на политическия терен да нямат отражение в съдебни спорове и как ще бъдат решени тези спорове, разбира се, ще има отражение върху политическия живот. Въпросът е да имаме достатъчно гаранции за това, че съдебната система работи по правила, които са общоприложими, еднакви във всички случаи и че следва логиката на правото, а не конюнктурни политически интереси".

Това коментира пред БНР Йонко Грозев – бивш съдия в Европейския съд по правата на човека.  

Според него в тази връзка има много въпроси, които се задават основателно, а съдебната система не винаги отговаря адекватно и точно на питанията на обществото.

По думите му големият проблем не е толкова в съда, а в прокуратурата:

"Там имаме принципен проблем, в който това взаимоотношение политика – независимост конституционно е решен зле и ние 25 години повече, откакто стана ясно, че този проблем съществува и че имаме този дефект, не можем да съберем сили, подкрепа за това да направим една промяна, която да позволи в бъдеще нещата да започнат да се случват по-добре".

Съдията смята, че с шестата поправка нещата са се усложнили още повече.

"Решението на КС за мен е трудно обяснимо. Защо това главният прокурор да има 7 или 5 години мандат е въпрос на форма на държавно управление – за мен няма разумен отговор. За съжаление, и това, и идеята на конституционната промяна малко да отвори нещата към увеличаване на обществения контрол в управлението на прокуратурата беше спряна, което е още по-сериозен проблем, а именно това е необходимо, за да решим дългосрочно проблема с управлението на прокуратурата", коментира Грозев в интервю за предаването "Преди всички". Той е категоричен, че там няма правен, а има управленски проблем.

Конституционализмът се е развил с презумпцията за това, че във властта ще попаднат хора с лоши мотиви и трябва да има механизми, чрез които могат да бъдат контролирани или спирани, посочи съдията и отбеляза, че такъв механизъм липсва в България. А този механизъм би бил през нормалните демократични институции – парламент и изпълнителна власт.

"Толкова сме се фиксирали върху това да постигнем прокуратура, която е вън от политическия живот, че отказваме да видим базисните, основните, очевидните неща. Няма как да бъде вън. Политическият контрол е основен елемент за това как тя се държи".

Според него България е в много крайния вариант на автономност на прокуратурата и това трябва да се промени. По думите му това се променя като се увеличат правомощията за контрол на парламента и изпълнителната власт.  

Йонко Грозев е категоричен, че трябва да намерим вариант, в който да се подобри балансът между обществен контрол и независимост на прокуратурата. Според него в момента той е много изкривен и дава лоши резултати.

В главния прокурор е концентрирана огромна власт и тя може да бъде контролирана само от власт, която е равна по тежест, изказа мнението си съдията, визирайки политическия контрол. Той подчерта, че не може да искаме анонимни хора да контролират такава голяма власт. Според него каналът на политическия контрол трябва да е ясен и да носи отговорност.

"Големият проблем в момента е, че политическото влияние върху прокуратурата е скрито".

Ключът е във взаимния контрол между институциите и това как и кой реагира, когато конкретните му отговорности са засегнати, коментира съдия Грозев.

В заключение той изказа мнението си, че без ясен отговор за "Осемте джуджета" и ролята на Сарафов в случая, не е приемливо той да бъде избран за главен прокурор. Грозев не вижда проблем да бъде взето такова законодателно решение.

"Няма как спорове на политическия терен да нямат отражение в съдебни спорове и как ще бъдат решени тези спорове, разбира се, ще има отражение върху политическия живот. Въпросът е да имаме достатъчно гаранции за това, че съдебната система работи по правила, които са общоприложими, еднакви във всички случаи и че следва логиката на правото, а не конюнктурни политически интереси".

Това коментира пред БНР

"Няма как спорове на политическия терен да нямат отражение в съдебни спорове и как ще бъдат решени тези спорове, разбира се, ще има отражение върху политическия живот. Въпросът е да имаме достатъчно гаранции за това, че съдебната система работи по правила, които са общоприложими, еднакви във всички случаи и че следва логиката на правото, а не конюнктурни политически интереси".

Това коментира пред БНР Йонко Грозев – бивш съдия в Европейския съд по правата на човека.  

Според него в тази връзка има много въпроси, които се задават основателно, а съдебната система не винаги отговаря адекватно и точно на питанията на обществото.

По думите му големият проблем не е толкова в съда, а в прокуратурата:

"Там имаме принципен проблем, в който това взаимоотношение политика – независимост конституционно е решен зле и ние 25 години повече, откакто стана ясно, че този проблем съществува и че имаме този дефект, не можем да съберем сили, подкрепа за това да направим една промяна, която да позволи в бъдеще нещата да започнат да се случват по-добре".

Съдията смята, че с шестата поправка нещата са се усложнили още повече.

"Решението на КС за мен е трудно обяснимо. Защо това главният прокурор да има 7 или 5 години мандат е въпрос на форма на държавно управление – за мен няма разумен отговор. За съжаление, и това, и идеята на конституционната промяна малко да отвори нещата към увеличаване на обществения контрол в управлението на прокуратурата беше спряна, което е още по-сериозен проблем, а именно това е необходимо, за да решим дългосрочно проблема с управлението на прокуратурата", коментира Грозев в интервю за предаването "Преди всички". Той е категоричен, че там няма правен, а има управленски проблем.

Конституционализмът се е развил с презумпцията за това, че във властта ще попаднат хора с лоши мотиви и трябва да има механизми, чрез които могат да бъдат контролирани или спирани, посочи съдията и отбеляза, че такъв механизъм липсва в България. А този механизъм би бил през нормалните демократични институции – парламент и изпълнителна власт.

"Толкова сме се фиксирали върху това да постигнем прокуратура, която е вън от политическия живот, че отказваме да видим базисните, основните, очевидните неща. Няма как да бъде вън. Политическият контрол е основен елемент за това как тя се държи".

Според него България е в много крайния вариант на автономност на прокуратурата и това трябва да се промени. По думите му това се променя като се увеличат правомощията за контрол на парламента и изпълнителната власт.  

Йонко Грозев е категоричен, че трябва да намерим вариант, в който да се подобри балансът между обществен контрол и независимост на прокуратурата. Според него в момента той е много изкривен и дава лоши резултати.

В главния прокурор е концентрирана огромна власт и тя може да бъде контролирана само от власт, която е равна по тежест, изказа мнението си съдията, визирайки политическия контрол. Той подчерта, че не може да искаме анонимни хора да контролират такава голяма власт. Според него каналът на политическия контрол трябва да е ясен и да носи отговорност.

"Големият проблем в момента е, че политическото влияние върху прокуратурата е скрито".

Ключът е във взаимния контрол между институциите и това как и кой реагира, когато конкретните му отговорности са засегнати, коментира съдия Грозев.

В заключение той изказа мнението си, че без ясен отговор за "Осемте джуджета" и ролята на Сарафов в случая, не е приемливо той да бъде избран за главен прокурор. Грозев не вижда проблем да бъде взето такова законодателно решение.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
  главен прокурорЕСПЧЙонко Грозевпрокуратурасъдсъдебна система
14Shares
 
 
 
 

– бивш съдия в Европейския съд по правата на човека.  

Според него в тази връзка има много въпроси, които се задават основателно, а съдебната система не винаги отговаря адекватно и точно на питанията на обществото.

По думите му големият проблем не е толкова в съда, а в прокуратурата:

"Там имаме принципен проблем, в който това взаимоотношение политика – независимост конституционно е решен зле и ние 25 години повече, откакто стана ясно, че този проблем съществува и че имаме този дефект, не можем да съберем сили, подкрепа за това да направим една промяна, която да позволи в бъдеще нещата да започнат да се случват по-добре".

Съдията смята, че с шестата поправка нещата са се усложнили още повече.

"Решението на КС за мен е трудно обяснимо. Защо това главният прокурор да има 7 или 5 години мандат е въпрос на форма на държавно управление – за мен няма разумен отговор. За съжаление, и това, и идеята на конституционната промяна малко да отвори нещата към увеличаване на обществения контрол в управлението на прокуратурата беше спряна, което е още по-сериозен проблем, а именно това е необходимо, за да решим дългосрочно проблема с управлението на прокуратурата", коментира Грозев в интервю за предаването "Преди всички". Той е категоричен, че там няма правен, а има управленски проблем.

Конституционализмът се е развил с презумпцията за това, че във властта ще попаднат хора с лоши мотиви и трябва да има механизми, чрез които могат да бъдат контролирани или спирани, посочи съдията и отбеляза, че такъв механизъм липсва в България. А този механизъм би бил през нормалните демократични институции – парламент и изпълнителна власт.

"Толкова сме се фиксирали върху това да постигнем прокуратура, която е вън от политическия живот, че отказваме да видим базисните, основните, очевидните неща. Няма как да бъде вън. Политическият контрол е основен елемент за това как тя се държи".

Според него България е в много крайния вариант на автономност на прокуратурата и това трябва да се промени. По думите му това се променя като се увеличат правомощията за контрол на парламента и изпълнителната власт.  

Йонко Грозев е категоричен, че трябва да намерим вариант, в който да се подобри балансът между обществен контрол и независимост на прокуратурата. Според него в момента той е много изкривен и дава лоши резултати.

В главния прокурор е концентрирана огромна власт и тя може да бъде контролирана само от власт, която е равна по тежест, изказа мнението си съдията, визирайки политическия контрол. Той подчерта, че не може да искаме анонимни хора да контролират такава голяма власт. Според него каналът на политическия контрол трябва да е ясен и да носи отговорност.

"Големият проблем в момента е, че политическото влияние върху прокуратурата е скрито".

Ключът е във взаимния контрол между институциите и това как и кой реагира, когато конкретните му отговорности са засегнати, коментира съдия Грозев.

В заключение той изказа мнението си, че без ясен отговор за "Осемте джуджета" и ролята на Сарафов в случая, не е приемливо той да бъде избран за главен прокурор. Грозев не вижда проблем да бъде взето такова законодателно решение.

Цялото интервю на Силвия Великова с Йонко Грозев в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.

Shares
facebook sharing buttontwitter sharing buttonlinkedin sharing buttonpinterest sharing button