Български учени и интелектуалци по инициатива на акад. Стефан Воденичаров представиха проект за визията на основните национални приоритети за устойчивото развитие на България.

Екипът, изработил стратегията, се обединява около виждането, че България повече отвсякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, от идентифициране на националните приоритети на държавата и от създаване на условия за тяхното постигане, както и решаването на проблема с бедността.

"На България в този момент преди всичко й е нужно единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и др". Това се казва в преамбюла на документа, който беше разпространен днес.

По този повод в БАН се събраха водещи български учени, а също представители на бизнеса, за да обсъдят и направят своите предложения по проекта, който им беше представен.

Бившият председател на БАН акад. Стефан Воденичаров представи как се е развила идеята за този проект, посочва Епицентър.Бг. "Всъщност академичната ни общност не започва от нулата. През 2013 година екип от български учени и интелектуалци по негова инициатива разработва първоначален проект. По думите му проектът бе предложен на 43-то Народно събрание, но то не намерило време да е запознае с него. Тогава екипът го представил на българските индустриалци, които правят своите предложения, а резюме от този допълнен вариант на проекта бе представен на сегашната среща във вид на брошура.

Предстоят обсъждания из страната и с различни слоеве на обществото и окончателно доработване на проекта. В крайна сметка на националните цели като продукт на целокупното българско общество ще бъдат представени на правителството и парламента, за да се превърнат в ръководство за действие, подчерта акад. Воденичаров и добави, че това не е проект за политическа партия. 

В документа трябва да бъдат разширени отделните теми като се вземат предвид опитът и познанията на по-широк кръг хора. Тогава този документ ще добие по-голяма сила. Трябва да се намерят повече съавтори към него", посочва акад. Воденичаров.

По думите му до този момент нито една политическа партия не е проявявала интерес към този стратегически документ. Според акад. Воденичаров е необходим широк обществен дебат по набелязаните приоритети и те трябва да стигнат до всеки един човек у нас, тъй като "София не е България", както се изрази бившият ръководител на БАН по време на своето слово пред академичната общност. 

На конференцията днес присъстваха академици, учени, политици. Сред по-разпознаваемите лица бяха акад. Георги Марков, акад. Сендов, акад. Ревалски, бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки, депутатът от БСП проф. Иво Христов, бившият правосъден министър от времето на Симеон Сакскобургготски Антон Станков, проф. Атанас Семов, проф. Димитър Тадаръков, журналистите Валерия Велева и Иван Гарелов, директорът на Народния театър Мариус Донкин, бизнесмени, творци, кадри на науката и образованието.