За разликата между Мавзолея и МОЧА

Константин Мишев

Бях против разрушаването на мавзолея. Писах статии за това тогава. И също по-късно. Последната е преди шест години в "България Аналитика" на  покойния Алекс Алексиев. 
Пиша сега отново за мавзолея, защото напоследък някои политици и коментатори сравняват демонтирането на Монумента на Червената армия с взривяването на онази гробница в центъра на София. Няма нищо общо между двете.
Мавзолеят на Георги Димитров не можеше да бъде преместен. Но нямаше и нужда. Беше 

изпразнен от съдържание

 Балсамираното тяло беше погребано. Мавзолеят беше изпразнен също от дух или идеология. Празно вечно жилище без мъртъв квартирант в него.
В последната си статия по този въпрос написах:
"(..)   бях почти сам сред моите приятели и съмишленици, когато събаряха мавзолея. Бях против. Защо? Защото се отнема правото на онези, родени след нас, да видят с очите си този мавзолей. Имаше много начини да бъде превърнат в музей и да не служи на пост-комунистическата пропаганда. Какъв по-добър пример за безумието на онзи режим от мавзолея? Лично аз се чувствах ограбен, когато за първи път посетих Париж и не можех да видя как е изглеждала Бастилията."

 Съвсем различен е въпросът с монументите на окупационната армия. Те са  били издигнати като 

възхвала на една мракобесна система

 И  продължават да стърчат. Те не са изпразнени от съдържание, както беше изпразнена гробницата.
Разбира се, статуите, релефите, барелефите и орелефите би трябвало да бъдат запазени. Но няма как да се промени идеологическото съдържание на бронзов съветски войник, размахал шпагин над българската столица. Или на гранитния Альоша над Пловдив. Или на всички други стотици или може би хиляди подобни монументи, осеяли нашата родина.
Мястото на тези символи на терора е Музеят на социалистическото изкуство. Не смятам, че трябва да бъдат претопени. Нека нашите внуци да могат да ги видят. Някои от скулптурите поне според мен имат също  висока художествена стойност. 
Музеите ще поемат мъката на няколко поколения и ще я съхранят за бъдещето. Без тази мъка да ни трови всекидневно. Съдържанието ще бъде различно. Същите скулптури, но в друга смислова рамка.