Димитър Димитров

Днешните отношения между Европейска България и Евразийската (Азиатската всъщност) Руска империя удивително се повтарят в историята! От една страна Империята винаги претендира, че агресивната й политика е всъщност «освободителна мисия»! Какво ти – духовна мисия, призвана да спаси света и България съществува само в резултат на тази нейна мисия! От друга страна България и българите трябва вечно и безкритично да са благодарни за тази имперска освободителна мисия. Следователно тяхно «задължение» е вечно да се прекланят пред нея и безпрекословно да се подчиняват на имперските й интереси!

Сегашната кризисна ситуация в руско-българските отношения почти огледално наподобява онази от времето на политическата криза у нас през 1885-1887 г. И тогава и сега Империята се опитва брутално да се намесва в политиката на страната ни, да ни подчинява на агресивните си имперски интереси. Да ни откъсва от Европейската цивилизация и политическа система и да ни приканва да се приобщаваме към една мечтана имперска идея за някаква „Евразийска общност“. Същевременно непрекъснато ни натрапва своята прословута „освободителна мисия“ и изисква нахално от нас да й бъдем непрекъснато благодарни. Да не забравяме, че тя – Империята „два пъти ни е освободила“, че без нейната опека нямаше и няма да съществуваме!

Каква е ситуацията преди близо 140 години?

Тогава младата ни държава започва да се устройва категорично като модерна европейска стопанска и политическа система. Самият Цар-Освободител Александър ІІ и заобикалящите го сравнително либерални руски политици, особено Сергей Лукиянов, обезпечават относително свободното налагане на тази система. (1)  И още в първите следосвобожденски години българите предизвикват удивление в Европа и Русия с бързата си политическа ориентация и с наличието на политици с европейски познания. По-късно един от малкото руски политици-приятели на България Павел Милюков ще пише, че „ние не бива да се сърдим на братушките, че избраха политическия опит на Запада пред политическата мъдрост на Изтока“.

Всъщност тук няма място за удивление, защото през целия ХІХ век, в бурните възрожденски процеси се формират и българската нация, и новата ни буржоазна интелигенция, и първите ни модерни политически формации… Поредица от български просветители формират новата ни Възрожденска култура именно като неразделна част от Европейска култура. Впрочем – извеждат я от ориенталските й вериги и я връщат там където е била и в Европейското средновековие – в лоното но Европейката християнска цивилизация! Националните ни революционери – Раковски, Левски, Ботев, Каравелов

категорично декларират модерните си европейски демократични възгледи.

Те оставят достойни наследници, които ще формират една, макар и сурогатна в началото си, европейска парламентарна и обществена система. П. Милюков много добре знае всичко това. (2)  И още в първите си политически изяви формиращата се българска политическа класа ярко демонстрира европейската си ориентация. В Учредителното събрание, където се изработват новите български закони, се формират първите партийни структури, повлияни изцяло от европейските политически традиции. Депутатите отхвърлят дори самото название на предложения от Временното руско управление проект за основен закон на страната – „Органически устав“! То „намирисва на робство“, посочва народният учител дядо Петко Славейков. Единодушно се възприема европейското понятие – „Конституция“. Така, заемайки от най-демократичните европейски конституции, българските депутати създават една от най-добрите съвременни конституции – „Търновската“! (3)

Възцаряването на новия руски император Александър ІІІ обаче, рязко променя политиката на Освободителката към българите. За разлика от баща си – Царят Освободител, който явно е бил склонен към известни либерални промени в Империята, новият император, мизантроп и реакционен азиатски деспот,

брутално се намесва в развитието на младата ни държава!

Симеон Радев посочва, че в „ящика“ (чекмеджето) на бюрото на Царя-Освободител, бил намерен проект за либерална конституция на Русия, разработен от либерално настроени руски политици като споменатият Сергей Лукиянов, Дмитрий Милютин и др. Синът му обаче, се заобикаля с крайни консерватори панслависти – Михаил Катков, Павел Леонтиев, Константин Победоносцев (наричан „сивия кардинал“ в реакционната политика на Александър ІІІ). Да припомним – „Панславизмът“ е една от двете основни насоки на външната политика на Руското самодържавие в Източна Европа, наред с „Православната мисия“ на Империята. Идеята е всички славянски и православни народи и държави да са под протекцията на огромната Православна руска империя – „Третият Рим“. И тези две линии се следват и днес с всички средства, включително и с откритата агресия! 

На всичко отгоре Александър ІІІ „недолюбвал“ първия български княз Александър Батенберг, както пише Симеон Радев по лични причини: Баща му – Царят-освободител, предпочитал да беседва с жизнерадостния си племенник Александър Батенберг, вместо с мрачния си син-престолонаследник! (4)  И още през 1881 г., с лицемерната благословия на новия император, Батенберг извършва преврат, суспендира Конституцията и установява Режим на пълномощия с министър-председател руския генерал Ернрот. Страната е разделена на губернии, подобно на Руската империя, където брутално хазяйничат руски офицери! Целта на имперското управление явно е да се дискредитира княз Батенберг и да бъде заменен с послушна креатура на Империята! Това слага началото на т. нар. „русофобство“ в младата Българска държава. Либералните политици П. Каравелов, Ст. Стамболов, З. Стоянов, Д. Петков, В. Радославов и други категорично се противопоставят на Режима, покровителствен от Русия. З. Стоянов и Д. Петков ще заявят тогава, че „мръсният ботуш на татарския хан е стъпил връз българската свобода!“ Под „татарският хан“ българите разбират новия император! Под натиска на либералите княз Батенберг е принуден да прекрати режима и да върне Търновската конституция още през 1883 г. Руската брутална намеса в Българското княжество обаче, не само не спира а ескалира в следващите години. Руските генерали Соболев и Каулбарс безпардонно обикалят страната и

нагло агитират за изгонването на княз Батенберг,

за налагането на послушно на руския диктат правителство. Всъщност за налагане на руска диктатура в страната, смятана за неофициална руска губерния на Балканите! Русофилски настроените български политици като Драган Цанков, Тодор Бурмов и други също агитират в полза на Русия. В руските архиви са открити много документи, свидетелстващи за значителни суми, които дипломатическите агенти на Империята плащат за тази агитация! (5) Впрочем тогава платените клакьори на Империята се наричали „рубладжии“! Днес ги наричат „копейкини“, явно има силна инфлация в русофилското блюдолизтво и сега то става за „жълти стотинки“! 

Още по-брутален става натискът на Руското самодържавие върху младата Българска държава след Съединението. Император Александър ІІІ е вбесен, че „неблагодарните“ българи осъществяват Съединението на Княжеството и Източна Румелия без да питат Освободителката. Той не само изтегля от България военния министър, но и руските офицери и оставя българската войска без висше командване. Начело на отделните части остават млади български офицери – капитани, поручици, дори току що завършили юнкери. И всъщност, не само Австро-Унгария, както до неотдавна ни учеха, но и Руското императорско правителство неофициално насърчават Сърбия най-вероломно да нападне България! Без неговата благословия крал Милан едва ли би се решил да напада. По време на войната руският дипломатически агент Кояндер постоянно разпространява в София слухове, че сърбите всеки момент ще влязат в столицата, че българските войски са обречени да загубят, че без Русия България е загубена! Когато българите безапелационно разгромяват нещастната армия на вероломния крал Милан, и българските капитани тържествуват над кадровите сръбски генерали, руският император отново е бесен! Вместо омразният му княз Батенберг да напусне България като победен, той се връща от бойните линии като „Героят от Сливница“. Князът отново си връща и обаянието сред българите, с което те го посрещат след избора му като символ на възстановената българска държавност! „Неблагодарните“ българи вместо да го изгонят, го приемат като гарант за своя суверенитет. 

Сега остава само насилственото изгонване на българския княз и 

бруталното налагане на открит руски протекторат над „неблагодарниците“.

И рубладжиите около Драган Цанков се залавят с всякаква финансова и дипломатическа помощ от Имперското правителство да организират военен преврат. Така в нощта срещу 9 август 1886 г. офицери – руски възпитаници начело с майор Груев и капитаните Атанас Бендерев и Радко Димитриев вероломно ще детронират княз Батенберг и тайно ще го изпратят по Дунава към Русия! Така твърде рано в политиката на младата ни съвременна държава фатално ще се намесят военните и това ще стане прецедент! Само три-четири дни след преврата обаче, патриотичните български политици и военни ще организират „контрапреврат“. Начело е председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, подкрепен от Захари Стоянов, Васил Радославов и патриотичните офицери подполковник Муткуров, капитан Христо Попов и много други „неблагодарни“ българи-патриоти! Князът е върнат в България, но под личния натиск на Император Александър ІІІ е принуден да абдикира и напусне България! Неблагодарните и опърничави българи обаче, си искат княза-герой или друг, който да им гарантира независима държава! „Освободителката“ пък, си иска задунайската губерния и това е! 

И отново в страната

хазяйничи безпардонно фамозният генерал Каулбарс.

Той не зачита нито назначения от княз Батенберг Регентски съвет, нито правителството на д-р В. Радославов, нито свиканото през есента на 1886 г. Велико народно събрание за избиране на нов български княз. Генералът насърчава русофилите-рубладжии да организират протести и погроми, поддържани от самите руски агенти в страната. Той безпрепятствено разпространява прокламации, в които обявява българските власти и Великото народно събрание за „незаконни“ и заплашва с руска военна окупация. С помощта на руските дипломатически агенти се организират въоръжени бунтове като този на руския офицер Набоков в Бургаско. Опитите на правителството да съди организаторите среща откритата съпротива на руските агенти и нови заплахи от руска окупация! „Неблагодарните българи“ обаче, твърдо отстояват своята независимост. В крайна сметка нахалният генерал демонстративно напуска страната заедно с всички руски дипломати! Дипломатическите отношения с Империята са скъсани само 8 години след Освобождението и то за цели 10 години! (6)  Така изгрява политическата звезда на младия български политик Стефан Стамболов, който отстоява българската независимост с категорична твърдост! Той и съратниците му – политици-патриоти се опират на модерните европейски държави за да превърнат страната ни в модерна промишлена и демократична държава. Затова и големият Симеон Радев, роден впрочем в Ресен – градче между Охрид и Преспанското езеро, ще ги нарече в емблематичната си книга „Строителите на съвременна България“!

Удивителна е смелостта на тези строители.

В една несигурна за страната ситуация, когато тя е васално княжество на Османската империя, когато Освободителката Русия като нищо е могла да нахлуе с войските си, те отстояват решително независимостта на родината си!!!          

Сега, когато България е част от Европейската общност и е член на Евро-атлантическата военно-политическа система, „копейкаджиите“ от т. нар. ни политическа класа, треперят от страх пред Путиновата империя – същата агресивна тъмна азиатска сила. Угодничат пред арогантната руска посланичка Митрофанова – истински Каулбарс в рокля! Вицепрезидентката ни пък, когато встъпваше в първия си мандат, дори не се наведе над ръката на Българския патриарх! Когато обаче, тук дойде руският, тя рухна в краката му и зацелува и двете му ръце?! Той пък най-брутално наруга България заради нейната „неблагодарност“. „Копейкаджиите“ не смеят да нарекат бруталната руска агресия в Украйна война, защото ще обидят своя корифей азиатския деспот Путин!

Другари русофили, покорното блюдолизтво не е благодарност!

България е била и е европейска държава и култура още от формирането си. Тогава именно тя е дала на Киевска Рус „Кирилската книжнина“, а сегашните руси почти буквално говорят и пишат на Старобългарски!!! Сега, след половинвековната азиатско-съветска диктатура, отново избрахме мястото си в Европейската демократична общност. Само вие – наследниците и креатурите на Болшевишката империя, изпитвате носталгия към нея, към нейното време в подчинена България, където предшествениците ви бяха привилегирована тоталитарна каста!

В сегашното ни постсоциалистическо общество, нарекло се малко прибързано „демократично“ и „европейско“, се отива обаче и в другата крайност. Въодушевени от демокрацията и откъсването си от болшевишко-азиатския тоталитаризъм, много

българи се прехласват по Североамериканската демокрация,

по „американската мечта“, крайно безкритично. Това го правят най-вече новоизлюпени политикани главно от меркантилни съображения. Те не отчитат развихрилият се след Втората световна война американски империализъм, бруталната военна намеса на янките в различни краища на света, където според тях са нарушени „техните интереси“! Не отчитат тоталната намеса на големите американски корпорации в световната икономика и политика, както и в самото управление на Щатите! /7/   Така се стига до безропотно съобразяване с тези щатски „интереси“, а те не винаги са изгодни за България!

Изгодни за нас са общите ни интереси с обединените в ЕС европейски държави.

Но и тук, те следва да са съобразени с нашите национални ценности и достойнство. Да не сменяме едното блюдолизтво с друго!  

Що се отнася до благодарността, ние сме я демонстрирали предостатъчно. Съвсем до скоро над главите ни в столицата на България най-високо стърчеше не паметник на основателя на държавата ни, а паметници на Царя-Освободител, на Съветската армия „освободителка“, която всъщност влиза като окупационна във „вражеска държава“. Държава, на която СССР е обявил война и я ограбва жестоко години наред!!! Дори катедралния си храм сме назовали „Александър Невски“, отказвайки се от първото му название „Св. Св. Кирил и Методий“. Дори големите си улици сме назовали с имена на генерали-освободители, същите, които са потушавали с кървава жестокост полските въстания! Обявили сме и 3 март за национален празник, вместо 24 май например! Колко повече благодарности другари и другарки „копейкаджии“? Но интересно е и друго – защо въпреки неувяхващата ви благодарност, дечицата ви, без изключения, тичат да учат и правят бизнес на Запад, а не в любимата ви Евразийска империя! Добре, че американците не са ни „освобождавали“, че и те щяха да искат да сме им благодарни и сигурно щяха да дефилират по нашенско сума ти благодарни блюдолизци.

***                                                                          
Литература:
1.    Радев, С., Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973, с. 70-72.
2.    Милюков, П., Българската конституция, С. 1905 г.
3.    Радев, С.; Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973, с. 69-99.
4.    Радев, С., Строителите…, т. 1, С. 1973, с. 69-99.
5.    Сборник документи „Авантюры руского царизма в Болгарии“, (с предговор на Васил Коларов), М. 1935 г.
6.    Радев, С., Строителите на съвременна България, т. 1, С. 1973, с. 319 – 423.
7.    Стоун, Ол., П. Кузник, Премълчаваната история на САЩ, С. 2023.