Когато чуем "вампир", първото име, което изниква, е Дракула – аристократичният граф от Карпатите. Но какво, ако ви кажем, че най-известният вампир в света е просто... копие? И че оригиналът, появил се 26 години по-рано, е била жена, която е преследвала други жени, а историята ѝ е вдъхновена от реални, смразяващи кръвта доклади от Балканите?

Преди Дракула беше Кармила: Забравената кралица на вампирите

През 1897 г. Брам Стокър публикува своя роман "Дракула" и променя завинаги жанра на ужасите. Но 26 години по-рано, през 1872 г., ирландският писател Шеридан Ле Фану издава готическата новела "Кармила". Именно тя е първият значим литературен труд за вампири и служи за пряко вдъхновение на Стокър.

Докато Дракула е базиран на историческата фигура на Влад Цепеш, Кармила е енигматична, съблазнителна и преследва млади жени в усамотени замъци. За съжаление, историята на Стокър става световен феномен и несправедливо оставя Кармила в сянка.

Твърде скандална за времето си: Лесбийска любов и силни жени
"Кармила" е революционна не само защото представя женски вампир. Новелата изследва теми, които са били абсолютно табу във Викторианската епоха:

Лесбийска връзка: В центъра на сюжета е еротичното привличане между вампирката Кармила и нейната жертва, младата Лаура. Връзката им е представена като неустоима и взаимна, макар и изпълнена със страх и мистерия.
Силни женски образи: За разлика от типичните викториански романи, жените в "Кармила" не са безпомощни придатъци на мъжете. Мъжките персонажи са обрисувани като неефективни и объркани, докато жените движат действието.
Именно тези смели теми вероятно са причината "Кармила" да не постигне славата на "Дракула", който предлагал една по-конвенционална и приемлива за времето си история на ужасите.

Досиетата Х от XVIII век: Истинските вампири на Сърбия
Думата „вампир“ произлиза от славянски корени, като най-вероятните източници са старобългарското ВѪПИРЪ, което е свързано с други славянски форми като ВOнПИРЪ и може би дори с по-древно авестийско понятие за „зъл дух“. Думата се разпространява в Западна Европа чрез унгарски и немски език, като в унгарския език също съществува форма vampir. 

Но откъде идва вдъхновението на Ле Фану? Тук навлизаме в територията на "Досиетата Х". Учените са убедени, че той е чел подробно официални австрийски доклади от началото на 18-ти век, описващи реални случаи на "вампиризъм" в села на територията на днешна Сърбия. 

Популярността на думата "вампир" в Европа не е случайна – тя избухва след поредица от реални, документирани и смразяващи кръвта събития, известни като "Вампирската епидемия" от 1725-1732 г. По това време части от Сърбия са под администрацията на Австрийската империя и именно нейните чиновници и военни лекари стават преки свидетели на местните вярвания и ритуали.

Два случая се открояват като особено шокиращи за европейското общество и циментират думата в неговото съзнание:

Случаят на Петър Благоевич (1725 г.)
В сръбското село Кисилево (Kisiljevo), след смъртта на местен жител на име Петър Благоевич, в рамките на осем дни умират още девет души. На смъртния си одър жертвите твърдят, че починалият Благоевич им се е явявал нощем и ги е душил. Изплашените селяни настояват австрийските власти да позволят ексхумация. Официалният доклад на имперския служител описва шокиращи находки: тялото на Благоевич не показвало признаци на разлагане, а в устата му била открита прясна кръв.

Случаят на Арнаут Павле (1726 г.)
Това е дори по-известният случай, който предизвиква масова истерия. Арнаут Павле бил хайдутин, който преди смъртта си твърдял, че е бил тормозен от вампир. След като той умира при инцидент, в неговото село започва вълна от мистериозни смъртни случаи.

Изпратената австрийска комисия, включваща лекари, става свидетел на ексхумацията му. Официалният им протокол е изключително детайлен и описва гледка, сякаш излязла от роман на ужасите. 

Когато властите присъстват на ексхумацията на тялото, те документират в официалния си доклад гледка, достойна за филм на ужасите:

"...вените му бяха пълни с течна кръв, а от очите, носа, устата и ушите му беше изтекла прясна кръв;... старите нокти на ръцете и краката му, заедно с кожата, бяха паднали, а на тяхно място бяха израснали нови. Тялото му беше червено, а косата, ноктите и брадата му бяха пораснали отново."

Ужасените селяни забиват дървен кол в сърцето на трупа, при което, според доклада, "трупът нададе ужасяващ, смразяващ кръвта писък, започна силно да кърви и да стене – сякаш е жив." След това обезглавяват тялото и го изгарят, слагайки край на терора.

Тези сензационни, официално документирани доклади са публикувани и разпространени из цяла Европа. Те предизвикват огромен интерес и страх, водят до академични дебати и превръщат сръбската дума "вампир" от местна фолклорна суеверие в общоевропейски феномен.

От славянския фолклор до Хелоуин
Тези и други подобни документирани случаи от Балканите създават истинска "вампирска треска" в Европа. Легендите за същества, които се връщат от гроба, с пораснали нокти и пълни с кръв вени, дават идеалния материал за писатели като Ле Фану и Стокър.

И така, докато се подготвяте за Хелоуин и мислите за костюми на вампири, спомнете си тази история. Спомнете си, че зад образа на елегантния граф Дракула стои една по-стара, по-смела и забравена история – тази на Кармила. А зад нея надничат истинските, документирани ужаси от мрачните досиета на Европа, които доказват, че понякога реалността е по-страшна от всяка измислица.