Националния археологически институт с музей в столицата подготвя изложба, в която ще бъдат изложени находки от два емблематични български археологически обекта . Акценти в предстоящата изложба „Българска археология 2024“  са реставрираната глава на мраморна статуя от Хераклея Синтика, която проучва доц. д-р Людмил Вагалински, и предмет от тракийското златно съкровище от Могила 1 в землището на село Капитан Петко Войвода, община Тополовград, открита от археологът Даниела Агре.

Мраморната глава от Хераклея Синтика бе открита през есента на 2024 в Големия канал на античния град. По-късно стана ясно, че тя принадлежи на втората статуя, намерена преди това пак там.

"Статуята от Хераклея синтика е на римски принц, който е живял по време на управлението на император Октавиан Август и е негов внук. Колебая се между двама братя - Луций и Гай, като натежават везните повече към Луций. Октавиан Август ги е подготвял за свои наследници - бъдещите управници на империята. Но те и двамата умират сравнително млади - във втора и четвърта година след Христа", разкри преди време ръководителят на разкопките професор Людмил Вагалински.

По думите му цялата събрана информация - историческа, стилов анализ на артефактите, води до това заключение - че най-вероятно става въпрос за един от  двамата.

"Наричат ги Гай Цезар и Луций Цезар, защото са готвени за заместници на императора. По-скоро вероятно е бил по-малкият - Луций, който умира на ненавършени 18 години. Персонажът, който имаме от скулптурата в Хераклея Синтика, е много младо момче. Не ми изглежда на 24 години, което е малко по-зряла възраст. Прическата освен това на Луций е едно към едно като тази на статуята от Хераклея Синтика. Затова по-скоро Луций е изобразен на първата статуя. По-големият - Гай, умира от рана по време на едни битки на около 24 години", са аргументите на доц. Вагалински.