Отношенията между Китай и Русия са на път да навлязат в нова фаза. Тези близки съседи, наричани понякога „партньори по удобство“, всъщност показват признаци, че Москва и Пекин започват да формират единен фронт, а техните външни министри почти постоянно критикуват Вашингтон. И тъй като тези страни са изправени пред санкции от страна на САЩ и Европа, около тях нараства опасението, че можр да станат по-агресивни в опозицията си срещу демократичния свят, коментират в редакцията на японското издание Nikkei Asian, цитирано от "Фокус". 

Съвсем наскоро китайският външен министър Ван И и неговият руски колега Сергей Лавров се срещнаха в Гуилин, където в продължение на два дни атакуваха словесно западните страни, заявявайки, че САЩ не трябва да създават нови блокове за сплашване на други държави. Двамата дипломати също така заявиха, че в света не съществува единен стандартен модел на демокрация и че всички суверенни държави имат правото да избират свой собствен път.

Срещата им се проведе на фона на нарастващата агресивност на Запада. На 12 март Япония, САЩ, Австралия и Индия проведоха онлайн среща на върха с намерение да окажат сдържащ ефект върху Китай и Русия. Пет дни по-късно, по време на телевизионно интервю, президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че смята руския президент Владимир Путин за „убиец“. На 18-19 март висши американски и китайски служители си размениха остри реплики на среща в Аляска. И в същия ден, когато Ван И и Лавров започнаха срещата си, европейските страни и САЩ решиха да наложат нови санкции срещу Китай.

Руснаците имат смесени чувства към Китай, който приема комунизма след СССР. Двете съседни държави са изминали трънлив път в отношенията си - поне през 60-те години на миналия век, когато граничен спор между тях прерасна във военен сблъсък. През 1996 г. обаче, след разпадането на Съветския съюз, страните обявиха стратегическо партньорство. През 2001 г. Путин покани председателя на ККП Дзян Дзъмин в Москва, за да подпише руско-китайския договор за приятелство и сътрудничество.

В същото време водещата позиция на Русия над Китай постепенно изчезва и страните на практика сменят позициите в своята йерархия на отношенията. Според Международния валутен фонд Брутният вътрешен продукт на Китай през 2019 г. е повече от осем пъти по-голям от този на Русия. Икономиката на Китай нараства с главоломни темпове, а с това и зависимостта на Русия от съседа й. Понастоящем Китай е най-големият потребител на руски износ и най-големият източник на неговия внос.

Разбира се, Русия е загрижена за риска от попадане под китайското господство. Администрацията на Путин, която се опитва да насади гордост за величието на Русия в руския народ, действа на принципа на отказ да признае и вземе предвид всяко влияние на други държави по отношение на вътрешната си политика. Това означава, че Русия не може по никакъв начин да позволи на националната си гордост и достойнство да страдат.

Но някои от страните от Централна Азия, които преди са били част от СССР и които Русия смята, че са в нейната сфера на влияние, сега са изцяло под влиянието на Китай. И Китай, очевидно, без да обръща внимание на факта, че накърнява достойнството на Путин, се опитва да се сближи с Русия.

Китайският вестник Global Times който е тясно свързан с ККП, наскоро публикува редакционна статия, в която се казва: „Нито една държава в региона не може да се изправи сама срещу Китай или Русия, камо ли срещу двете едновременно“. В материала се твърди също, че Китай и Русия могат да се противопоставят на четворката, новата регионална група QUAD. Китай, който САЩ смятат за най-голямата заплаха за Запада, ще се почувства по-сигурен, ако на негова страна застане голяма военна сила като Русия.

Събитие по-късно тази година може да се окаже подходящо за определяне на това дали Китай и Русия ще се стремят да сформират военен съюз в не толкова далечното бъдеще. Две десетилетия след подписването си, Договорът за приятелство между Китай и Русия изтича през юли. Но в края на миналия месец външните министри на Китай и Русия се съгласиха да разширят пакта. Те също така заявиха, че лидерите на страните ще направят съвместно изявление по този въпрос съвсем скоро.

Един от ключовите моменти ще бъде как президентът Си Дзинпин този път ще опише отношенията между страните, които на церемонията във връзка с 15-годишнината на договора той не нарече съюзнически

Друг такъв момент ще бъде голямо военно учение през есента, събитие, което Русия провежда всяка година в различни военни окръзи. Китайската народноосвободителна армия се включи за първи път в ученията през 2018 г., когато те се проведоха в Изтония военен окръг, относително близо до Китай.

Оттогава Китай бива канен да участва в маневрите всяка година. Тази година учението ще се проведе в руските територии близо до Европа. Ако Китай участва в тях, това несъмнено ще раздразни Европа и ще покаже, че Китай и Русия рязко укрепват военните си връзки.

Китай и Русия започнаха да наричат демокрациите от западен тип „Западът“ - Xifang на китайски - сега те се позиционират като антизападни лагери. Ако тези „партньори по удобство“ се съгласят на военен съюз, тогава конфронтацията между Изтока и Запада може да се задълбочи още повече.

Запитан за възможен военен съюз с Китай, Путин заяви през октомври: „На теория е напълно възможно“. Но наистина ли е имал предвид тази възможност?

Русия е твърд и опитен преговарящ. Тя използва всяка възможност за подобряване на отношенията със Запада чрез диалог, използвайки въпроси като контрол на ядрените оръжия, борба с тероризма, енергетика, технологии и Близкия изток като разменни монети. Меденият месец с Китай може да се разглежда като знак, че Москва е готова да влезе в нов кръг на диалог със Запада.

Въпреки това поддържането на политическата власт остава основен приоритет на администрацията на Путин, тъй като тя се бори с икономическата стагнация и нарастващото недоволство на хората. Това увеличава вероятността Русия да премине червената линия и все пак да сключи съюз с Китай. Подобен ход ще бъде толкова по-вероятен, ако Москва почувства, че Западът я игнорира или оказва твърде голям натиск върху нея.