Огромно мнозинство руски граждани, запитани как се отнасят към сталинистката идея да бъда използван затворнически труд на големи строителни и промишлени обекти, отговарят утвърдително.

Социологическото допитване е извършено в края на май от ВЦИОМ (Общоруски център за изследване на общественото мнение), съобщава finanz.ru. 71% от респондентите са дали положителен отговор. При по-възрастните руски граждани процентът на подкрепа за мракобесните мерки е още по-висок. Синовете и внуците на загиналите и на измъчваните в безбрежния архипелаг ГУЛаг одобряват идеята нови нещастници да оставят костите и здравето си в Сибир. В целевата група на по-възрастните от 60 години 39% от запитаните отговарят, че „напълно подкрепят“ мярката, а сред младежите от 18 до 36 години само 18% споделят подобно мнение.

Симпатизантите на новия ГУЛаг смятат, че затворниците с труд ще „изкупят вината си“ (21%), ще „си платят за извършените престъпления“ (21%), ще принесат полза за обществото (15 %), ще подпомогнат държавния бюджет (13 %), ще могат „да се поправат чрез труд“ (10%) и ще „изкарат някоя рубла в помощ на семействата си“ (10%).

Възможно ли е наистина така да мислят руснаците или рефлексите на страха просто витаят в мозъците им?

Сами по себе си резултатите от изследването на ВЦИОМ са стряскащи и говорят или за тежки психически и морални травми в руското общество, или за неизлечим страха от епохата на сталинизма.

Противниците на принудителния труд, които са малцинство възразяват, че затворниците трябва да си останат изолирани от обществото, че трудът им ще бъде нискокачествен и слабо продуктивен, че връщането към черната сянка на ГУЛаг е вредно, че осъдените ще представляват заплаха за мирните граждани и че затворниците ще заемат работните места на неосъждани лица.

Без да участва в обсъждането, Руската държавна железница (РЖД) вече се е подредила на опашката, за да поиска първата партида от 600 затворници да бъде изпратена на БАМ (Байкало-амурската магистрала), печално известна от годините на „развития социализъм“ в СССР.

По броя на затворници Русия изпревари последните години всички европейски държави, които излежават ефективни присъди. Според официални данни, в момента зад решетки и бодлива тел живеят 519 600 души.

По относителния брой на затворниците (356 души на 100 000 души население) Русия отстъпва само на Турция, където в затворите лежат 357 на 100 000 души. Разликата е само един човек, но в подобна класация второто място е по-ценно от сребро.

Руските показатели за относителния брой на ефективно осъдените превишава средноевропейските стойности (102,5 затворници на 100 000 души население)  точно три и половина пъти! По-малък е броят на затворниците и в съседните бивши съветски републики като Грузия с 252 затворници на 100 000 граждани и Азербайджан – с 235.
Най-малко затворници издържат Исландия (45 на 100 000 жители), Финландия (50 на 100 000), Нидерландия и Норвегия (59 на 100 000). 

Въпреки стряскащите цифри за лишените от свобода, руските затвори се оказват доста незапълнени. Само 69% от затворническите места са заети. Възниква правов хоризонт, зад който да разгърнат таланта и въображението си „правосъдните“ и репресивните органи на режима.

Европейските учреждения за изтърпяване на наказания са по-пестеливи: затворите в Европа са запълнени средно до 90,3%. Руските затворници са на първо място и по смъртност. През 2019 и януари 2020 г. в затворите са починали 2 420 души. Затова пък по разходи за издръжката на един затворник Русия твърдо заема последното място. Въпреки рекордния си затворнически бюджет от 4,1 млрд. евро, руските власти изхранват затворниците си с по 2,8 евро на човек на ден.