Арег Галстян, Forbes Contributor

Американският лидер е обкръжен от неоконсерватори, които смятат, че Русия е "империята на злото". Всеки компромис с руснаците, според техните убеждения, трябва да бъде основан на признаването на изключителността на САЩ, а двустранните договорености трябва да имат конкретен/ограничен и временен характер.

Руската страна разглежда възможността за такава среща като важен политически импулс, който е крайно необходим за реанимирането на политическия диалог с Вашингтон. На свой ред, за Тръмп, който постигна редица външнополитически победи, срещата с Путин може да завърши не само с положително, но и с негативни последствия. Вероятността от кардинален пробив е малка, предвид наличието на значителни обективни и субективни бариери. 

Какви са те и възможно ли е да бъда преодолени? 

Главният проблем е прекомерната идеологизация на външната политика на САЩ. Държавният облик на Доналд Тръмп е "конструиран" по образ и подобие на Андру Джексън, седмият президент на САЩ, който изпълнявал предизборните си обещания и служи на интересите на американския народ, игнорирайки всички етични страни на политическите реалии. Но "джексънианството" на Тръмп се проявява крайно избирателно и прагматично. Риториката за "народната политика" е изключително удобна за обяснение на мерките на жесток протекционизъм, които водят до търговски войни с външния свят. макар че, данъчната реформа и подкрепата за банкивия сектор едва ли би била одобрена от Джексън, който бил убеден, че банките са основната заплаха за страната и нацията. По аналогичен начин стоят нещата и във външната политика. От една страна републиканецът говори на езика на реалистите, от друга - използва най-радикалните категории за изключителност, на които не се решаваше дори неоконсерваторът Джордж Буш-младши.

Той, както и преди, се застъпва за прагматичен диалог с Москва на основата на взаимното признаване на взаимните интереси. Този подход се базира на принципа на студения реализъм, защото нито един световен лидер не може да игнорира като фактор държава заемаща 1/9 част от сушата. При това на ключови външно-политически позиции Тръмп назначава хора, които виждат в Русия 

не просто стратегически противник, а идеологически враг

Държавният секретар Майкъл Помпео, съветникът по национална сигурност Джон Болтън, шефът на администрацията на президента Джон Кели и министърът на отбраната Джеймс Матис не са настроени да признаят на Москва статута на равноправен партньор в диалога. Те не влизат и в категорията на политически пребоядисващите се, позиция, която се променя със смяната на различните администрации.

На Тръмп му се налага да се съобразява с това, че около него са не просто ястреби-неоконсерватори,  а политици, за които Русия е "империята на злото". Всеки компромис с руснаците, според техните убеждения, трябва да бъде основан на признаването на изключителността на САЩ, а двустранните договорености трябва да имат конкретен/ограничен и временен характер, изхождайки от националните интереси на САЩ. В подобна административна конфигурация за Тръмп е оставена ролята на доброто ченге, което ПР-ите му продават като "Новия Джексън", принуден в самота да води борба в сложно обкръжение.

Друг фактор e Конгресът. Процесът на вземане на решения в САЩ е достатъчно сложен и многопластов. Администрацията на Белия дом има широки конституционни пълномощия във външната политика, която непосредствено се реализира от президента и съответните министерства (на първо място от Държавния департамент). Но правовата система делегира значителни пълномощия и на Конгреса - законодателния дял на властта. За международната политика отговаря горната камара — Сената. Именно членовете на комисиите по външна политика, отбраната и разузнаването утвърждават кандидатите за длъжността държавен секретар, министър на отбраната и шефовете на спецслужбите — ЦРУ, ФБР, АНС. Сенаторите могат да блокират всеки акт на президента и да заобиколят неговото вето, ако съберат необходимия брой гласове. Нещо повече, изключителното право да обявява война, да сключва мир, а също така ратификацията на международните договори изцяло е дадено на Конгреса.

Американската действителност силно се различава от руската, където управляващата партия е инструмент в ръцете на управляващия елит. В Щатите партийната дисциплина е крайно размита и един сенатор-републикщанец по никакъв начин не зависи от президента-републиканец и обратно. Напротив, по доста въпроси, противопоставянето не е на партиен, а на институционален принцип — изпълнителната власт срещу законодателната. 

Отношенията с Русия са ярък пример за това.

Републиканското мнозинство в двете камари заобикаляйки решението на Тръм постигна консенсуално споразумение с демократите за необходимостта да продължи натиска върху Москва чрез санкциите. Когато президентът намекна, че не е съгласен с подобен подход, законодателите приеха решение да го лишат от възможността да налага вето върху въвеждането на санкции срещу Русия. Сега ситуацията е такава, че по отношение на Русия Тръмп е лишен от основния си инструмент за сдържане на Конгреса - правото на президентското вето. Нещо повече, хората, назначени от Тръмп и, които бяха настроени за диалог с Русия (Майкъл Флин, Стивън Банън, Рекс Тилерсън), бяха неутрализирани след силен натиск от страна на Сената, който с мнозинство утвърди кандидатурата на "ястребите" Болтън, Матис и Помпео. Сложно е да си представим как ще се формират отношенията с Капитолия, където се намира политическият "ключ" за диалога с Москва.

Позицията на Конгреса е достатъчно простичка и ясна — смекчаване на санкциите може да има само ако Русия се съгласи на 

значителни отстъпки 

по редица международни въпроси, включително Украйна и Сирия.

Не трябва също така да се забравя, че през ноември тази година ще има междинни избори за Конгреса. В настоящия момент разликата между двете водещи партии в сената е минимална, само 4 гласа в полза на "слоновете". По предварителни данни, демократите ще могат да намалят поне с 1 глас изоставането си. Като се има предвид сплотеността и партийната организираност, "магаретата" може институционално да лишат Тръмп от възможността за каквото и да било въздействие върху горната камара. След поражението на Хилари Клинтън демократите се концентрираха върху удари срещу Русия, защитавайки гледната точка, че именно Москва в сговор с Тръмп е повлияла върху крайния резултат от изборите за президент през 2016 година. Ако те успеят да отвоюват Сената от републиканците, властта на президента ще бъде двойно ограничена. нещо повече, предвид работата на специалната комисия на прокурора Робърт Мълър, "магаретата" получавайки партийно мнозинство, ще могат да поставят под съмнения и политическото оценяване на Доналд Тръмп до 2020 година (импийчмънт). 

Тръмп разбира това и едва ли ще говори за равноправен диалог с Русия преди толкова важене електорален цикъл. Най-вероятно, неговите съветници ще представят срещата като "желание на Русия да намери компромис, а Тръмп, лидерът на свободния свят, ще заеме твърда и принципна позиция".

Освен формалните бариери съществуват и различни групи интереси, въздействащи върху процеса на вземане на политически решения- В руското направление силно влияние оказват медиите и полското лоби. Водещите издания от Washington Post до Time детайлно изучават всяко изказване на Тръмп по отношение на Русия и президента Путин. Мнозинството от статиите имат критичен характер с внушението за тайни връзки на Тръмп с кремълски агенти. На друг фронт пък, активно действа полската диаспора, която има силно политическо влияние във Вашингтон и настоятелно прокарва дневен ред, насочен към сдържане на Русия.

Руската общност в САЩ няма нито ресурсите, нито организационните възможности за борба с една от най-могъщите етнолобистки структури, което прави допълнително позицията на Москва крайно уязвма.

И накрая, важно е да разберем дневния ред на самите преговори Тръмп-Путин. Към настоящия момент има едно направление, което може да стане обект на някакви споразумения. Става дума за ядреното разоръжаване на Корейския полуостров. Москва и Вашингтон са заинтересовани да отслабят ядрения потенциал на Северна Корея, който се превърна в сериозна заплаха от глобален мащаб. 

Пхенян може да стане новата "точка на съприкосновение" за САЩ и Русия. Такъв въпрос, който има международно геополитическо значение, може да бъде използван като възможност за намирането на общи интереси, независимо от съществуващите разногласия. Освен това, демократите едва ли ще възразят, ако САЩ реши международната криза по пътя на диалога, нещо, за което толкова настояваха президентът-демократ Бил Клинтън и държавният секретар Хилари Клинтън. 

Другите въпроси - енергетика, търговски войни, Иран, Украйна, Сирия, Карабах – с висока степен на вероятност ще бъдат засегнати в закритата част на преговорите, но едва ли можем да очакваме някакъв пробив.

Крайно сложен ще бъде разговорът за енергийното бъдеще на Европа. Белият дом и Конгресът са против строежа на "Северен поток-2", който се разглежда като заплаха за дългосрочните американски енергийни интереси в Европа. Руският проект е подкрепен от Австрия, Швеция и Финландия и неформално за него лобира Германия. Американците се готвят да предприемат сериозни ограничителни мерки, ако европейците не преразгледат позицията си. Германската компания "Юпитер”, партньор на "Газпром", вече заяви, че санкции от страна на САЩ ще бъдат изключително опасни за всички европейски участници в проекта.

Американците разглеждат "Северен поток-2" като опит на Русия да намали своята зависимост от украинския коридор за износ на енергоресурси към европейския пазар. Европейците са недоволни от политиката на въвеждане на търговски мита от страна на САЩ и ще използват "Северен поток-2"  за политически "пазарлък" с Вашингтон. Колко сложен ще бъде тристранният разговор Вашингтон-Брюксел-Москва може само да се гадае, но едва ли Тръмп ще се съгласи на някакви отстъпки.

Всичко това сочи, че не трябва да очакваме някакви сериозни пробиви от бъдещата среща между двамата лидери. Руската страна би искала да установи диалог и да намери изход от конфронтационната безизходица. Но взаимоотношенията с Америка имат своя нюанс и специфика, а гореизброените причини не създават предпоставки за оптимистични изводи. 

Вашингтон е поел курс на 

максимален прагматизъм на американската изключителност,

 който трябва да донесе не само морално удовлетворение, но и напълно конкретни, осезаеми дивиденти. Това именно е "America First". Целият свят, включително и най-близките съюзници на САЩ, ще трямва да свикнат с това.

Превод: Faktor.bg