„Златоградски шенлици“  атакуват книжния пазар с колоритен местен хумор

На българския книжен пазар се появи едно необичайно хумористично издание – „Златоградски шенлици“. Автор е местният журналист, краевед и изследовател на бита, душевността и народопсихологията на родопчанина Ефим Ушев. Ето какво казва той пред Faktor.bg за новата си книга:

„Тези хумористично-сатирични откъслеци, които събирам в тази книга, може да ви се сторят познати. Не само защото много от тях са публикувани в рубриките „Златоградски хумор“ и „В десетката“ през време на 35-годишната история на „Златоградски вестник“. Но и защото много от тях имат своя общородопски характер, известни с тяхното диалектно различие из отделни райони на планината, където може да се срещнат къде по-дълги, къде по-кратки.

Е, в настоящия сборник ги предаваме в техния изконен златоградски облик, чути от различни разказвачи, обогатявани с различни ситуации в тях и местна именна система, с езиковия колорит и съответната артистичност на всеки един от тях.

Но те могат да са ви известни и поради друго – много от тях идват като народен „фолклор“ от историята на един или друг род, на едни или други представители от тях, предавани из кръчми и седенки като забавление в катадневното ни общуване. Но с едно допълнение - никога не са записвани, поне докато в града не се появява вестник. 

И става нещо като онова начало от творбата на Н. В. Гогол „Ревизор“, което е в стил „всичко при нас си вървеше добре, но един ден в града ни дойде ревизор“… Така и в Златоград – всичко си беше тихичко и спокойничко, но един ден в гради ни започна да излиза вестник.

И се разбра още, че повече в града няма да бъде нито толкова тихичко, нито пък толкова спокойничко, защото всичко започва не само да се записва, но и да се публикува. 

И вече сред масите започва да се внимава когато се разпалваме на чашка, а т. нар. „народен дом“, с което име стана известна редакцията на същия вестник, бе вече и арена, в която често кънтят смехове от разказването на всевъзможни случки с множество зевзеци през годините.

И така те започнаха да се появяват в споменатите рубрики по страниците на вестника, а по-късно много от тях стават ядрото на издадената книга с автор нашата сътрудничка Юлия Благоева-Шопова, под заглавие, носещо името на една вестникарските рубрики - „Златоградски хумор“.“

Така разказаните истории и шенлици приемат вече своята публичност, имат своя писмен характер, те вече престават да бъдат просто смеховките от кръчмарско-битовото  ежедневие на родопския град.  Превръщат се в свидетелство за едно случвало се и отдавна отминало БИТИЕ, превръщат се и остават като свидетелство за съществували характери, много от тях формирали житейски ситуации от едно продължаващо съжителство… С една дума казано – стават литература. 

„Ако споменем отново предишната ни книга – „Златоградски хумор“, ще напомним, че при представянето ѝ държахме да подчертаем нейния белетристичен елемент, основан на авторово разказваческо умение, извличащ свои лични житейски наблюдения или дочути такива, които се представят на читателя; държахме на уточнението, че книгата няма вицов характер.

За настоящата сбирка, обаче, ще подчертаем друго – тя вече има своя непременен вицов характер, основан на краткостта, на внезапната остроумност и искрящия хумор, произтичащи често от неочакваната поанта; основан, разбира се, на прекрасния и колоритен, бих казал - неизчерпаем златоградски диалект. 

Но може би най-важното – тези бисерни късове от местната златоградска словесност се основават на непременната житейска достоверност, поне за повечето от тях, което е белегът за тяхната истинност. Дообогатявана, разбира се, от темперамента на многобройните им разказвачи при търкалянето им по „пътищата“ на времето. Като тяхното последно „пилене“ и „шлайфане“, естествено е при подготвянето им за печат – първоначално във вестника, а в последствие и в книгите ни, последната от които разгръщаме сега. 

Приключвайки този кратък предговор, не можем да не отбележим, че настоящата книга добива своя завършен смисъл и чрез приложения „втори свитък“, така да се каже, а именно – частта със случки и вицове, които съм събирал ей така, за себе си, срещайки ги по разни форуми и/или разговори, които съм водил с разни хора във времето. Но и самата подборка от тях, която представяме тук, е в духа и тона на предходните „златоградски шенлици“ от първете няколко части и можем да кажем, че книгата си остава единна в своя замисъл“, допълва разказа си за новото издание Ефим Ушев.