Wall Street Journal

Би трябвало да се възхитите от министъра на отбраната Пийт Хегсет, който, качвайки се на политическата сцената, в президентската библиотека „Роналд Рейгън“ неочаквано изстреля думите (веднага откри огън): „Повечето, които днес споменават името на Роналд Рейгън, особено самопровъзгласилите се за ястреби републиканци, съвсем не приличат на Роналд Рейгън. Доналд Тръмп е истинският и законен наследник на Роналд Рейгън.“ Кой казва, че Гипър (Gipper)* е без значение ( irrelevant) в републиканската политика?

Г-н Хегсет се стремеше да впише проекта „Тръмп“ в мантрата на Рейгън за "мир чрез сила", твърдейки, че  техните лозунги били едни и същи. Но историята на успеха на Рейгън си струва да се припомни, тъй като г-н Хегсет обвинява други в опетняване на наследството на 40-ия американски президент. Рейгън възстанови американската армия, но също така пое политически риск, за да преговаря с комунистите, за да спечели Студената война, а г-н Хегсет твърди, че президентът

Тръмп прилага отново същия този сценарий.

***
Това не отразява точно историята на Рейгън. Рейгън преговаряше от позицията на силата, защото първо изгради тази сила – както военната, така и икономическата. Той разположи ядрени ракети със среден обсег в Европа въпреки свирепата съпротива на Съветите. Съветският съюз се опита да разбие съюза на САЩ с Европа и премина към сериозни преговори едва тогава, когато разбра, че не може да се конкурира със Съединените щати.

Днес САЩ са изправени пред два ядрени противника - Китай и Русия, и двете глобални и идеологически враждебни сили, подобни на Съветския съюз. И те работят заедно. Г-н Тръмп засега прави отстъпки и на двамата и харчи по-малко за отбрана като дял от икономиката, отколкото Джими Картър през 1979 година.

Г-н Хегсет каза, че бюджетът за отбрана се увеличава. „Моите и вашите деца един ден ще говорят за възхода на Америка, който ще постигне Тръмп“, каза той. Готови сме да помогнем на президента да защити позицията си, а еднократното вливане на пари в тазгодишния законопроект за бюджета на републиканците е само началото. Но сега какво? След инфлацията бюджетът на г-н Тръмп за фискалната 2026 г. предлага реално съкращаване на парите за отбрана.

Министърът на отбраната е прав, че Рейгън се поколеба да използва военна сила в чужбина. Но след това г-н Хегсет възкреси теста, приложен от  министъра на отбраната на Рейгън - Кап Уайнбъргър,

за американска намеса в чужбина

В тази доктрина силата се посочва само като крайна мярка, която да отговаря на жизненоважен интерес и само ако е достатъчно популярна, наред с други изисквания и препоръки. „Това е отговорна позиция“, каза г-н Хегсет.

„Но Рейгън и неговата администрация така и не приеха напълно тези принципи. Бил Сафайър, консервативен колумнист, описа по онова време тази доктрина в „Ню Йорк Таймс“ като стратегия само за „забавни войни“ и като клетва да не се защитаваме, докато залогът не стане критичен. Както Сафайър се изразява: „Нашата традиция винаги е била да поемаме рискове в името на справедлива кауза.“

„Този детайл е важен, защото Рейгънизмът не може да бъде сведен просто до „край на утопичния идеализъм и преминаване към корав реализъм“, както твърди г-н Хегсет. Голямата стратегия на Рейгън

съчетаваше идеализма с реализма –

той назова „империята на злото“, но същевременно въоръжаваше дори откровени врагове на комунизма по целия свят.

Китайските комунисти може и да не подклаждат революции в чужбина по начина, по който го правеха Съветите – поне засега – но амбициите им все още са да се превърнат в първостепенната глобална сила, а Владимир Путин е техният младши партньор. Г-н Тръмп наскоро небрежно подхвърли, че Украйна губи своята война, но Рейгън би разбрал, че поражението на Украйна би било загуба за Запада, която

прави сигурността за САЩ по-уязвима

Твърденията на г-н Хегсет, че „еднополюсният свят“ на американско превъзходство „е приключил“, и разговорите за „уважение“ към мащабното военно укрепване на Китай – проектирано именно за победа над Америка като световна сила – са призив за разведряване (detente). Но Рейгън отхвърли разведряването със Съветите през 70-те години. Той отхвърли широко разпространеното тогава мнение, че най-доброто, което САЩ могат да направят, е да се договорят за баланс на силите. Освен това, едва ли точно сега е най-подходящата г-н Хегсет да заклеймява „глобализма“, докато екипът на Тръмп твърди, че Америка може да се довери на Пекин относно модерните AI чипове на Nvidia.

Г-н Тръмп направи няколко политически избора, достойни за Рейгън, най-вече неговия противоракетен щит „Златен купол“ (Golden Dome) и твърдата му позиция, че Иран не може да притежава ядрено оръжие. И двамата - и Рейгън и Тръмп, демонстрират искрена омраза към ядрените оръжия и ужасната човешка цена на войната. Президентът Тръмп притежава инстинкт за американско превъзходство в света, макар и без десетилетните аргументи на Рейгън за свободата и добродетелите на свободните общества.“

***
Враговете на Америка несъмнено са доволни, че г-н Хегсет е толкова фокусиран върху разчистването на стари сметки за войната в Ирак и върху стрелбата по своите в редиците на Републиканската партия. Но ако в неговото пренаписване на историята има нещо положително, то е, че екипът на Тръмп разбира колко е важно да

приеме наследството на Рейгън

Някои в коалицията MAGA отхвърлят това като „зомби Рейгънизъм“ и твърдят, че САЩ биха били по-добре, ако изолационизмът на Пат Бюканън беше надделял.

Не вярвайте на това. Администрацията се асоциира с Рейгън, защото републиканските избиратели все още припознават себе си в неговата традиция и коалиция. Г-н Тръмп знае кой е знаменосецът на републиканския изборен и стратегически успех. Остават само надеждите ни неговите политики да бяха толкова близки до тези на Рейгън, колкото е неговият лозунг.

*The Gipper е легендарният прякор на Роналд Рейгън (40-ият президент на САЩ). Този прякор е толкова вкоренен в американската политическа култура, че се е превърнал в нарицателно за „златния стандарт“ на консервативните ценности и републиканската идентичност.

Историята на прякора ни връща във времето, когато Рейгън е бил актьор. През 1940 г. той играе ролята на футболната звезда Джордж Гип (George Gipp) във филма „Кнут Рокни, истинският американец“ (Knute Rockne, All American), който умира млад. Героят на Рейгън тогава  казва на своя треньор знаменитата реплика: "Win one for the Gipper" („Спечели една [победа] заради Гипър“). Тази фраза се превръща в негов слоган през цялата му политическа кариера, като символ на борбеност и вдъхновение в трудни моменти.

Превод: Faktor.bg