23-годишният пехотинец Владислав с позивна „Бешкетник“ от 93-а отделна механизирана бригада „Холодний Яр“ заедно със своите побратими прекарал над 80 дни в обкръжение в село Клещеевка, Донецка област. Те не само оцелявали без храна и вода, но и отбивали атаки на руските окупатори.

Това военнослужещият разказал в интервю за „Радио Свобода“.

„Казаха ми: върви на позицията, защото няма кой друг. Отидохме на позицията в Клещеевка, близо до църквата. Това е обикновено бетонно мазе. Когато влязохме, забелязахме, че там беше останал един от нашите побратими, който лежеше. Беше толкова слаб и изтощен, че му се виждаха костите и гръбначният стълб“, споделя „Бешкетник“.

Владислав си спомня как в първите дни новопристигналите бойци се опитвали да нахранят изнемощелия войник. Скоро обаче самите те започнали да изпитват трудности.

„Още от самото начало нямаше достатъчно вода. Когато тръгвахме към позицията, ни дадоха много вода, но по пътя срещахме момчета, които също нямаха, и им раздавахме, защото знаехме колко е важно. Така стигнахме до позицията си само с една бутилка вода“, допълва военнослужещият.

След известно време Владислав започнал да отбелязва дните на стената в мазето, за да знае колко време са прекарали там.

„Около втората седмица вече изобщо нямаше вода. Устата ни беше пресъхнала. Решихме, че трябва да направим нещо. Налагаше се да пием „сокче“ – вземаш бутилката, обръщаш се, уринираш. Оставяш го да изстине и го изпиваш“, разказва „Бешкетник“.

Той обяснява, че обикновено вода, храна и боеприпаси се доставяли с дронове. Но тогава силен вятър попречил на дроновете да достигнат до тях.

„Командването ни каза да не напускаме укритието, за да не се издаваме. Жаждата беше толкова силна, че се изправяш, а се клатушкаш. Беше ужасно, полудявахме от липсата на храна и вода“, спомня си боецът.

Един ден те загубили връзка с командването. Владислав разказва, че жаждата и гладът го принудили да излезе от укритието без бронежилетка и каска, за да търси храна и вода. Веднъж с побратимите си намерили кладенец и черпели вода с каски.

Но тези излизания разкрили позицията им пред руснаците. Окупационните сили започнали да атакуват с дронове, миномети, артилерия и дори използвали газ.

„Първо ни разбиха мазето, след това започнаха да хвърлят газ. Газът беше толкова плътен, че дори противогазите не помагаха. Печеше, не можеше да дишаш. Единственото, което ме спаси, беше, че осъзнах, че не трябва да се паникьосвам. Дишах спокойно и това сякаш филтрираше газа. След газа хвърляха гранати. И така – газ, граната, газ, граната, за да ни изкарат оттам“, описва той тактиката на врага.

Владислав разказва, че в някои дни изобщо нямало храна. „Събирахме трохи от земята. Научих се да готвя: когато ни изпращаха пюрета, „Мивина“ и галети, смесвах ги и това беше най-вкусното ястие. Ако имаше консервирано месо – това беше истински рай. Но много отслабнах. Тежах около 50 килограма, а нормалното ми тегло е 74-76“, споделя пехотинецът.

По-рано от оперативната групировка „Хортица“ заявиха, че украинските сили не са загубили контрол над село Велика Новоселка. Освен това в района на Часов Яр украинските военни се изправят срещу бойци от руския спецотряд „Ахмат“ и бивши „вагнеровци“.

Превод: faktor.bg