Американският експерт по Балканите Януш Бугайски предупреждава, че Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора може да са част от предстояща широка офанзива на Белград, под патронажа на Русия, за експанзия на регионалните позиции на Сърбия, пише за базираното в Сараево електронно издание Istraga американският експерт по Балканите Януш Бугайски в материал, цитиран от "Фокус".

„Администрацията на Байдън фокусира външната си политика върху противодействието на растящата мощ на Китай. Във Вашингтон се появи двупартиен консенсус, че Китай е най-опасният глобален противник на Америка. И за да се съсредоточи върху противопоставянето на Пекин, Белият дом търси по-стабилни и предсказуеми отношения с Русия. В действителност насърчаването на непредсказуемост и нестабилност са двете основни стратегии на Москва за подкопаване на Запада и тя няма причина да се отказва от тях.

Тъй като Белият дом е зает с нарастващата военна мощ на Китай и неговите заплахи срещу съюзниците на САЩ в Далечния изток, Кремъл може да подкопава други региони. Възползвайки се от разсейването на Белия дом, тя може да помогне за разпалването на нови конфликти, а Западните Балкани остават основна цел на руските възможности. Неотдавнашният спор на границата между Косово и Сърбия относно признаването на регистрационни номера изглежда като тест за по-сериозни конфронтации. Руските служители насърчават правителството на президента Александър Вучич да превърне Сърбия в доминираща сила на Западните Балкани и по този начин да увеличи влиянието на Русия спрямо Вашингтон и Брюксел.

Белград организира блокада по границата с Косово през септември, постави войските си в бойна готовност и заплаши с военна интервенция. Посланикът на Русия Александър Боцан-Харченко придружи министъра на отбраната на Сърбия Небойша Стефанович за инспекция на частите на сръбската армия. Докато Прищина изпрати полицейски отряд за изпълнение на изискванията за регистрационните табели, Белград разположи военна техника по границата и вдигна изтребители МиГ-29 над района, за да се опита да сплаши съседа си.

В поредната демонстрация на сила и демонстрация на военните ангажименти на Кремъл към Белград, руските и сръбските сили за противовъздушна отбрана проведоха съвместни учения в средата на октомври, в които участваха изтребители МиГ-29. Москва също изпрати батарея от противовъздушните системи с малък обсег „Панцир-С1“ в Сърбия и заяви, че е готова да продаде други системи за противовъздушна отбрана на Белград. Тъй като съседите на Сърбия не разполагат със значителни военновъздушни сили, маневрите очевидно бяха предназначени като сигнал към НАТО, че Русия ще защити своя ключов балкански съюзник в случай на регионална война.

Подготвя се и пропагандната площадка за конфликт. Белград и Москва обвиняват правителството на Косово, че заплашва правата и съществуването на сръбското малцинство. Подобен наратив може да бъде използван и срещу босненското правителство, за да оправдае войната. Кремъл последователно използва подобни твърдения за руско население в своите агресивни ревизионистки предприятия в Украйна, Грузия и балтийските държави. Сега Русия инструктира своя „по-малък брат“ Сърбия относно методологията на регионално господство и териториално разделение.

Според единия сценарий, оперативните служители на сръбското разузнаване могат да провокират междуетнически сблъсъци в Косово и да се възползват от последвалото насилие като претекст за военна намеса. Това би поставило малките сили на НАТО в Косово в трудна позиция в противопоставянето на сръбските военни. Подкрепяйки всяко сръбско нахлуване и заплашвайки да предостави пряка военна помощ, ако НАТО се включи, Москва ще изпита решимостта на Байдън да рискува война между НАТО и Русия. Путин може да изчисли, че Вашингтон би предпочел преговори, дори това да означава предаване на северните общини на Косово под контрола на Белград, особено след като Косово не е член на НАТО и не може да разчита на неговите ангажименти за колективна отбрана.

Косовската игра може да бъде част от по-широка офанзива на Белград с руски патронаж за разширяване на регионалната позиция на Белград. Според сръбския вътрешен министър Александър Вулин всички сърби имат право да бъдат обединени в една държава. Точно като руснаците, сърбите са представени като многострадални жертви, които враждебните сили заговорничат да премахнат. Белград претендира за правото да защитава сърбите в Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Хърватия. В допълнение към дестабилизирането на Косово, сегашният фокус на Белград е върху задълбочаване на разделението в Босна и да дава възможност на сръбския ентитет да заплашва с отделяне. Той също така си сътрудничи със сръбските националисти в коалиционното правителство на Черна гора, за да обърне независимостта на Черна гора и прозападната политика.

Докато Вучич търси слава като обединител на „сръбските земи“, Путин го манипулира, за да служи на геополитическите цели на Русия. Вучич е постоянно задължен на Москва за блокирането на влизането на Косово в ООН и икономическата зависимост на Сърбия от Русия се разширява, особено в областта на енергетиката, където наскоро се присъедини към новата връзка за руски природен газ през България и Турция.

Сърбия също се подготвя като руски военен пост и център за регионална подривна дейност. През последните няколко години тя бе въоръжена с асортимент от оръжия, включително бойни самолети, танкове, вертолети и зенитни системи. Руско-сръбският „хуманитарен център” близо до границата с Косово служи като център за събиране на разузнавателни служби и специални операции за Москва. Сърбия също така развива тесни връзки с контролираната от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКБ), замислена като многонационален партньор на НАТО.

Чрез множество пипала, контролирани от Кремъл, Сърбия се превръща в балкански заложник на Русия. Москва е категорична, че всякакви сръбски стъпки към присъединяване към НАТО няма да бъдат толерирани и могат да доведат до смяната на Вучич и неговото правителство. Подкрепата на Кремъл за различни националистически групи в Сърбия, широкото му влияние в информационното пространство на Сърбия, интимните му връзки със Сръбската православна църква и шпионското му проникване в ключови институции в Сърбия имат за цел да държат Вучич в линия и да му попречат да развие по-близки интеграционни връзки със западните институции.

Сърбия предоставя ценна възможност на Путин да разпали въоръжени конфликти във все още нестабилния балкански регион. Това ще помогне за разширяване на влиянието на Русия, ще отвлече вниманието на Запада от конфликтите, които Москва създава в собственото си съседство, и ще прикрие засилващите се репресии срещу несъгласието в Руската федерация. В даден момент Вучич може да бъде привлечен или провокиран към военна конфронтация с някой от съседите на Сърбия и след това ще се обърне към Москва за съдействие. Тъй като ЕС е неуправляем и САЩ се фокусират върху Китай и други международни кризи, Кремъл може да изчисли, че си струва да се поеме намаленият риск от западна военна намеса".