За да не може служебното правителство на пРезидента да обезсмисли решението на Народното събрание за оказване на военна помощ за Украйна, парламентът трябва да работи паралелно с кабинета по този въпрос. Затова съвсем правилно и разумно председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев обяви, че докато МО и МС "правят своите анализи, същият процес паралелно ще тече и в НС", се казва в декларация на "Атлантически съвет на България". 

Нека бъдем реалисти - от страна на служебното правителство очакваме саботаж. Това е точната дума, иначе сега излизат евфемизми от рода на това да се "подходи консервативно" при изпълнението на това решение. Помним много добре, че служебният министър на отбраната Димитър Стоянов на 29 септември 2022 г. заяви, че докато е военен министър, няма как да даде тежко въоръжение на Украйна. Затова, ако парламентът не се заеме с този въпрос и не работи паралелно с правителството, нищо няма да се получи. Това сега се налага, въпреки че по Конституция (Чл. 105. (1)) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Сега е наложително да се направи изключение в традиционната практика, което не противоречи на Конституцията, в интерес на националната сигурност, така че да не бъде оставен пРезидентът чрез назначенато от него служебно правителство да обезсмисли решението на Народното събрание. 

Срокът е 1 месец. Съгласно Конституцията и законите, Народното събрание трябва да осъществява максимално активно своите правомощия. Един от начините е интензивен парламентарен контрол. Всяка седмица да се иска отчет от министъра на отбраната за свършената работа, например. 
Най-вече обаче предлагаме да се подходи по следния начин:

1. Комисиите по външна политика и отбрана да сформират незабавно неформална работа група (task force) от техни членове, които ежедневно да работят по въпроса. Същите могат да взаимодействат активно и с експертната общност, и с гражданското общество, и с медии.

2. Двете комисии да излъчат техни представители (депутати), който да са в ежедневна връзка с МО, да посещават МО и на място да се срещат с политическото и военното ръководство на ведомството, за да се съгласува помощта за Украйна. Работата тук зависи от добрата воля за работа на МО, но, в случай на дефицит на такава, Народното събрание има на разположение инструмента да изисква в спешни срокове информация от всякакъв вид и да привиква в съответните комисии и министри и техни заместници, и висши военни.

3. Неформалната работна група на двете парламентарни комисии може да инициира контакти с представители на Украйна и на съюзни държави от НАТО. Тук отново добрата воля за сътрудничество е на МВнР и МО, но в случай на констатиран дефицит, народните представители могат по тяхна инициатива да се срещат и разговарят с представители на съюзниците ни.

4. Изготвеният проект на решение на МС  да бъде анализиран от работната група и при необходимост в него да се нанасят промени от нея, независимо от предложенията на изпълнителната власт. МО може и да си има и да предложи анализи, но и НС има своите - затова предлагаме създаването на такава неформална работна група от народни представители от двете комисии, които да работят и да привличат допълнителна експертиза, при спазване на всички изисквания на законите.

Ето затова парламентът трябва бързо да изиска цялата информация от МО за наличното въоръжение и техника, които можем да предоставим.
Предвид гореизложеното, наложително е да се премине на режим "ръчно управление" на този въпрос от страна на Народното събрание. България е парламентарна република и парламентът има право да контролира изпълнителната власт. В условията на служебно правителство трябва да се търсят нестандартни, но ефективни подходи, в рамките на Конституцията, с които да се изпълни волята на Суверена.