Учените са изследвали древни геноми, обхващащи 50 000 години, които разкриват нова информация за взаимодействията между неандерталците и ранните съвременни хора. Неандерталският генен поток, включително черти като цвят на кожата и имунен отговор, изигра решаваща роля в еволюцията на нашия вид, съобщава Interesting Engineering.
Изследванията, публикувани в списанията Nature and Science, помогнаха да се разбере по-добре как тези групи се кръстосват и как е оформен генетичният състав на съвременните хора извън Африка.
Учените анализираха останките на две различни групи ранни съвременни хора, открити в България и Чехия. Българската група вероятно се е кръстосвала с неандерталците два пъти, докато чешката група, представена от човека в Злати Кун, се е кръстосвала само веднъж. Изданието обърна внимание на факта, че геномът на чешката група свързва нейното население с хора, живели в германския Ранис преди приблизително 41 000-49 500 години. Тези хора са имали около три процента неандерталско потекло, датиращо от около 80 поколения преди тях. „Знаем, че хората от Ранис и Злати Кун също са се припокривали във времето с неандерталците в Европа, но те носят само неандерталски предци, които също са общи за всички хора извън Африка днес“, каза Арев Зюмер, водещ автор на статията Nature.
Мястото за разкопки Рани, което е проучено за първи път през 30-те години на миналия век и проучено отново през 2016-2022 г., е ценен източник на информация. Анализът на хиляди костни фрагменти разкри връзки с една от най-старите групи съвременни хора в Европа. Ранните популации на съвременните хора, появили се преди повече от 50 000 години извън Африка, са генетично различни от съвременните. Това подчертава уникалността на древните неафрикански човешки групи, допълва изданието.
Изследване на геномите на повече от 300 души, включително 59 генома на древни хора, показа, че кръстосването между неандерталци и Хомо сапиенс е станало преди около 47 000 години, споделя изданието. Това потвърждава археологическите данни за съжителството им в продължение на 6000-7000 години. „Времето е наистина важно, защото пряко влияе на нашето разбиране за времето на миграция от Африка, тъй като повечето неафриканци днес наследяват 1-2% от своето потекло от неандерталците“, обяснява в съобщение за медиите Прия Мурджани, асистент професор по молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийският университет в Бъркли.
Съвременните хора до голяма степен са мигрирали от Африка преди около 43 500 години. Проучването също така разкрива как неандерталските гени са повлияли на различни черти на съвременните хора, като цвят на кожата, имунен отговор и метаболизъм. | БГНЕС
Още от Наука
Среща с украинския ветеран проф. Игор Жалоба – днес, в НБУ
По време на службата си съчетава военните задължения с преподавателска дейност, провеждайки лекции и видео включвания директно от окопите
Откриха вкаменелост на мистериозно същество на възраст 400 милиона години
Откритието е особено вълнуващо заради връзката между P. australis и шотландския P. gunni
Проф. Евелина Славчева поема от днес ръководството на БАН
В цялата история на БАН за първи път нейният председател ще бъде жена