Димитър Иванов

Годината е 1974. Новоизбраният български патриарх Максим е на своята първа визита в столицата на Обединеното Кралство.

След като е имал аудиенция при Нейно Величество кралица Елизабет II, в мантия и с жезъл, в Уестминстърското абатство българският патриарх отслужва молебен. До него е архиепископът на Кентърбъри Доналд Коган - фактически глава на Църквата на Англия, както и авторитетните български архиереи: Пимен Неврокопски, Панкратий Старозагорски, Филарет Видински и Йоан Драговитийски.

Петдесет години по-късно 

новоизбран български патриарх отново посещава Лондон. Поводът е освещаването на български параклис в града на Темза. 

Във Великобритания се е възцарил "православният" монарх Чарлз III - голям приятел на монасите от Атон и син на родения в Гърция, възпитан в православието и православно кръстен принц Филип.

Българският патриарх обаче не е посрещнат от нито един представител на Двора или правителството на Негово Величество, нито пък от Англиканската църква. Мистър Трендафилоф минава чекпойнта на "Хийтроу" като един от милионите обикновени посетители на Острова.

В ролята на домакини, любезно посрещащи високия духовен гост, се оказват... гръцки свещеници от Вселенската патриаршия.  Те организират програмата на българския патриарх, както и официалната вечеря в негова чест - за архонтите на Патриаршията в Лондон, не за официалните представители на Обединеното Кралство. Мотивът им е неясен - дали от жал към българите, или пък за да покажат 

кой тук е свой, и  - гостенин

 Нашите, които иначе са много ербап като стане въпрос за Фенер. В България Даниил демонстрира високомерие и открито незачитане на Вселенския патриарх Вартоломей, показвайки преданост единствено към Кремъл и православния сатанизъм на Кирил Гундяев. Но  в Лондон тихо и кротко приема ролята си на гост в диоцеза на Вселенската патриаршия, който се разпростира над всички земи извън териториите на останалите поместни църкви. 

Единственият представител на държавата-домакин е кметът - е, не чак на Лондон сити, а на лондонския район "Уестминстър".

Това е все едно у нас на посещение да дойде румънският патриарх, и единственият представител на държавата при неговото посещение да се окаже кметът на столичния район "Средец".

След като се прибира в България, патриархът възторжено кани посланика на Негово Величество г-н Натаниел Копси, за да му разкаже колко хубаво е прекарал в неговата страна! Но вероятно жеста към омразния за Даниил Запад е пак от лукавство - заради факта, че дипломатът носи името на духовния му баща, покойния Натанаил Неврокопски.

Посланикът се отзовава на неочакваната покана с традиционната английска учтивост и търпеливо изслушва своя домакин, който му бърбори, че БПЦ била духовна опора за народа.

Само за протокола

Преди петдесет година когато патриарх Максим е приет от кралицата България е вражеска страна – член на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ, сателит от Съветската империя.

Днес сме партньори с Великобритания в НАТО, а до скоро бяхме заедно в ЕС, представяме се за част от Западния свят, но авторитетът на порусначената БПЦ днес дори не се нуждае от коментар.