Българската Уикипедия е стълб на комунистическата пропаганда – отстоява нацистката версия за Ван дер Любе

Таня Стоянова

Мрачното сътрудничество между сталинска Русия и хитлеристка Германия остава една от най-пазените тайни на руската пропаганда и до днес. То ясно показва как комунистическите наративи продължават да изкривяват историята, включително в България. Корените на това сътрудничество се крият още в Договора от Рапало, сключен през 1922 г.  между изолираната болшевишка Русия и санкционираната след Версай Германия. Двете държави се отказват от взаимни претенции, възстановяват дипломатически отношения и зад кулисите развиват тайно военно сътрудничество – Германия тества забранени оръжия на руска територия, а СССР получава германски технологии. Този пакт укрепва двата тоталитарни режима - тогава Русия вече е болшевишка диктатура, а Германия се плъзга плавно към превземането на властта от нацистите.

През август 1939 г. Пактът „Рибентроп-Молотов“ с тайния протокол за подялба на Източна Европа довежда до съвместното нападение над Полша и началото на Втората световна война. Въпреки това в България 

историческата преоценка на комунистическото минало никога не се състоя

 Дори след отварянето на архивите през 1989 г. истината за ранното нацистко-съветско сътрудничество остана встрани.

Особено зловещо е манипулирането на биографията на нидерландския комунист Маринус ван дер Любе в българската Уикипедия. Ван дер Любе е арестуван след пожара в Райхстага на 27 февруари 1933 г. Макар да признава под натиск за палежа, множество свидетелства и съвременни изследвания поставят под съмнение дали един човек без специални средства е могъл да предизвика толкова бързо и професионално разпространил се пожар. Нацистите използват инцидента като претекст за въвеждане на извънредни мерки, преследване на опозицията и укрепване на диктатурата. Те променят закона, за да въведат смъртно наказание именно за този случай.

В Лайпцигския процес заедно с Ван дер Любе е обвинен и българският комунист Георги Димитров, който е оправдан и превърнат от комунистическата пропаганда в 

„героя от Лайпциг“,

 а Ван дер Любе е осъден на смърт и гилотиниран на 10 януари 1934 г. Процесът се провежда в условията на тоталитарна диктатура, без обективно правосъдие.

След войната започва постепенна реабилитация. Братът на Ван дер Любе настоява за преразглеждане на присъдата му. През 1998 г. германската прокуратура и специален закон обезсилват нацистките закони и присъди, които нарушават фундаменталната справедливост. През 2008 г. присъдата над Ван дер Любе е напълно 

отменена посмъртно

 Днес Маринус ван дер Любе е признат за първата нидерландска жертва на нацизма и едно от първите политически убийства на Хитлер.

Въпреки това българската Уикипедия упорито повтаря комунистическите и нацистките лъжи и тези - от двата тоталитарни режима-близнаци. Моите поправки, които отразяват германската реабилитация, бяха заличавани системно. В инфобокса и категориите Ван дер Любе все още се представя като „престъпник“, а в първия параграф липсва всякакво споменаване на оправдаването. Същите редактори Уикипедия, често свързвани с руски и комунистически кръгове, премахват в инфо бокса под снимката на Маринус Ван дер Любе и квалификацията „нацистка“ пред Германия 1933–1945 г. и манипулират програмния  код на Уикипедия, за да избегнат автоматичното показване на нацисткото знаме – за разлика от стандартите в другите езикови версии на Уикипедия. Уикипедия, наред с огромната съкровищница от снимки, предлага и автоматично представяне на знамената и картите на различните държави през различните периоди, но българската 

редакция на Уикипедия под руски контрол 

манипулира програмния код, за да избегне обективното представяне. Така манипулират и съвременната карта на Украйна, за да я представят без окупираните територии.

Това не е случайно. Манипулацията на историята е основно оръжие на руската пропаганда. Както пише Оруел в „1984“, който контролира миналото и настоящето, контролира бъдещето. Българската Уикипедия служи като платформа за насаждане на стари комунистически и нацистки митове, особено около Димитров, и отказва да се синхронизира с новата европейска историческа оценка.

Пожарът в Райхстага остава спорен, но ясно е едно: тоталитарните режими – както националсоциалистическият, така и интернационалсоциалистическият – са си служили с едни и същи методи на лъжи, репресии и убийства за да прокарват политиката си. Българските комунистически среди десетилетия наред повтарят

 нацистката версия за Ван дер Любе, 

заставайки идеологически рамо до рамо с палачите му.

Продължаващото отричане на реабилитацията на Ван дер Любе и премълчаването на германо-съветското сътрудничество от Рапало до пакта Рибентроп-Молотов от 1939 г. и цялата истина за Втората световна война пречи на България да направи истинска декомунизация. Това не е просто исторически спор, фактор за политическата реалност днес. Докато митовете за „героите“ от тоталитарното минало се поддържат живи в общественото пространство, включително чрез Уикипедия, страната няма да може да се освободи от влиянието на руската пропаганда.

България заслужава честен дебат и преоценка на миналото. Една сериозна енциклопедия трябва да отразява научните факти и правните решения на демократична Германия, а не да повтаря близо вековната пропаганда на два близнашки тоталитарни режима. В противен случай историческата фалшификация ще продължава да отравя настоящето и бъдещето.