Наш учен е сред световните иноватори за ролята на изкуствения интелект в образната диагностика
Проф. Любомир Хаджийски има принос в компютърно-подпомаганите диагностични системи за ранно откриване на ракови образования и оценка на ефективността на тяхното лечение
Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни при образна диагностика в световен план
Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган в Съединените щати говори пред БНР за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения интелект в клиничната практика.
Ученият е известен с постиженията си в технологиите за образна диагностика, с които допринася за повишаване на качеството и информативността на компютърно-подпомаганите диагностични системи за ранно откриване на ракови образования и оценка на ефективността на тяхното лечение.
"Университетът в Мичиган наистина е един от най-големите университети в Америка, особено подкрепени държавни университети и в момента има много силна тенденция, опити за вкарване на изкуствен интелект, системи като ChatGPT, за образование, за най-различни изследвания и не само, всякакви други системи за изкуствен интелект опитват да се прилагат в най-различни направления, разбира се, изследователска дейност, но също и приложна дейност", заяви професор Хаджийски:
"Засега наистина е един ренесанс на изкуствения интелект до този момент и дори по-важното приложение на самите открития в практиката. Много от методите за анализ на медицински данни не са съвсем нови. Аз работя в тази област от 30 години.
Разбира се, новите открития за изкуствен интелект като средства са по-добри от преди, но много от другите проблеми и потенциални възможности на изкуствения интелект седят същите. Още преди около 20 години имаше системи, които по това време се казваха машинно обучение и тези системи работят в нашите клиники, особено за разпознаване на рак на гърдата."
Още от Наука
Изпомпването на подпочвени води е изместило ротационния полюс на Земята с 80 сантиметра
До това заключение са стигнали авторите на изследване, публикувано в научното списание Geophysical Research Letters
Учените разбраха как да редактират с поразителна точност
Теоретично ще бъде възможно да се „програмират“ у бъдещо дете различни генетични характеристики.
Чаталхьоюк: 9000-годишният град, в който жените са били в центъра на обществото
Ново генетично изследване на Чаталхьоюк разкрива, че едно от най-древните известни човешки селища е било организирано около майчината линия. Откритието променя представите за ранните общества, ролята на жените и развитието на човешката цивилизация преди 9000 години