Русия е възглавила "кръстоносен поход" срещу свободния свят
Днес диктаторите от целия свят си взаимодействат, организираха си "Диктаторски интернационал", помагат си политически и икономически, казва известният правозащитник
Интервю на Евгений Кисеьов
- Господин Каспаров, как изглежда във Вашите очи ситуацията в Близкия Изток? Виждате ли „руска следа“ в нападението срещу Израел?
- Трябва много ясно да разбираме, че Путин в собствените си представи е възглавил "кръстоносен поход" срещу международната система на света, за нейната промяна. Това е и опит да върнат Русия в миналото, когато човешкият живот не струваше нищо, когато насилието на държавата срещу гражданите беше нормално нещо.
Това, което се опитва да направи Путин е да издигне насилието не просто в култ, а да го направи нещо напълно допустимо, инструмент, който може да се използва за постигане на собствените цели.
Но тези, които сега са начело на западния свят, не искаха да видят това, защото признаването на този факт, би означавало да влязат в конфронтация с него. И въпреки всички признаци, какво ще се случи, преди 24 февруари 2022 година - Западът отказваше да повярва в това. А 24 февруари се превърна в Рубикон, и все пак се запазваха илюзиите, че с Путин може да се договаря, че Украйна ще се откаже от нейни територии, за да се намери формула на компромиса.
И 7 октомври се превърна в същия Рубикон като 24 февруари. Това е последната червена линия, след която всички илюзии изчезнаха, защото независимо от това какво говорят световните политици, на всички им е ясно, че това не е просто ХАМАС, дори не само Иран, а това е война, зад която със сигурност стои Путин.
Виждаме, че путинска Русия през цялото време търси възможности да разпалва конфликти в различни части на света, а Близкият Изток не се нуждае от нещо специално: там условията са налице.
Затова мисля, че ние съвсем се доближихме до границата, след която започва истинското противостояние.
Не пропускайте факта, че Байдън два пъти сложи Русия и ХАМАС в едно изречение, Путин и ХАМАС отделени само от една запетая. И, според мен, това е главното, което се случва сега в света.
- Това, което каза Байдън е политическа оценка или данни от разузнаването?
- Случилото се на 7 октомври не беше просто поредната атака с подръчни средства на ХАМАС. Това беше нападение с изключително добра подготовка, високотехнологично с използването на логистика. Връзката с Путин и Иран е очевидна. Иранските аятоласи са основните спонсори и на Хизбула, и на ХАМАС, обучават ги, осъществяват политическото ръководство, а Русия работи много тясно с Иран. Нещо повече - знаем, че на този етап от войната на Русия с Украйна, Иран активно сътрудничи с Русия за разработването на различни видове дронове.
Не знам какво точно са използвали от ХАМАС, но е ясно, че с подръчни средства тези високотехнологични препятствия, поставени на границата на Израел не могат да бъдат преодолени. Явно са разполагали с технологии, планът е бил много добре разработен, а жестокостта срещу цивилното население, което на мнозина се струва безсмислена, е била добре планирана. И трябва да кажем следното: да, ХАМАС са терористи, но те винаги са били достатъчно прагматични и всички техни терористични атаки са били целенасочени, включително насилието.
А тук жестокостта беше показна и мисля, че тя беше именно в интерес на кураторите, на патроните на ХАМАС в Техеран и Москва.
Мисля, че това беше направено, за да е сигурно, съвсем сигурно, че Израел ще започне война, да не остане друг вариант освен нахлуване в Газа и това означава голяма война. Явно Путин разчита, че това ще отвлече вниманието на Запада от Украйна. И отново казвам – вижте за кого е изгодно?
И пак ще повторя - това е част от план за дехуманизация на световния социум, това е целта. Спомнете си как първоначално реагира Запада когато стана известно, че руските части извършват ужасно насилие в окупираните украински територии - Буча, Ирпен..."Ами да, лошо е, разбира се", но човек привиква, привиква даже към такива зверства. Така е устроен света. И разбира се, това сваля градуса на възмущението за нещата, които се извършват в Украйна.
Струва ми се, че тази показна жестокост, зверство, е част от дехуманизацията, за която говоря.
Затова бих казал, че не е нужно да си кой знае колко умен, да ти трябва ЦРУ или подобни неща, за да видиш връзката.
Освен това те и не я крият много. Те си взаимодействат, днес диктаторите от целия свят функционират, организираха си "Диктаторски интернационал", помагат си политически, икономически. Засега Китай, като най-мощният от тях, не се въвлича директно в този процес, но това, че Путин отиде на "рапорт" в Пукин, сочи, че Китай следи пулса на събитията.
Затова трябва да сме напълно наясно с това, че вече е открит още един фронт и той е общ фронт. Украйна-Израел, Израел-Украйна - това е общ фронт, който се простира от Авдеевка до Газа. А трябва да мислим, че той може още да се разпростре, да не забравяме за Тайван. Хиляди са местата по света, където диктаторите биха искали да въведат свой собствен ред и затова резултатът от тази битка определя бъдещето на цялото човечество.
- Разбират ли на Запад, че от изхода на този конфликт, на това противопоставяне, зависи съдбата му, на Европа, даже на Америка?
- Да, виждаме, че е така, има хора, и те са твърде много, които оправдават зверствата на ХАМАС с израелската окупация. Това е съвременна форма на антисемитизъм, антиамериканизъм, който доминира на ляво-либералния фронт.
- Ще се промени ли курсът на американската администрация към Украйна заради конфликта в Близкия Изток?
- Отговорът е "Да, разбира се", въпросът е колко силно ще повлияе.
Важно е, че Байдън обедини Израел и Украйна, но основната част от помощите ще отиват за Украйна, което ужасно не се харесва на тръмпистите.
Но Байдън все пак не произнесе думите "Украйна трябва да победи". Той каза много хубави, правилни думи, но най-важното, освобождаването на всички украински територии, включително Севастопол - това все още не е станало американска позиция.
Да, влакът се движи в правилната посока, бавно, за съжаление, Украйна понася много тежки загуби. Но все пак, вижте какви оръжия се доставят, преди година би било невъзможно да се мисли за това. Но въпреки всичко, някакви ограничения остават. Доставя се оръжие, което позволява на Украйна да изтласква путинската армия, но не и да я разгроми.
На Байдън, на практика, тези пари, от помощта от Конгреса не му трябват, те имат на склад всичко това, което дават на Украйна. На практика, това е обновяване на американския арсенал. САЩ имат колосални резерви, но защо отказват да дадат от тях на Украйна?
И в крайна сметка стигаме до въпроса за политическата воля. Има ли в Америка политическо решение за това, че войната трябва да завърши с победата на Украйна, с разгрома на путинската армия и с всички последствия, от които американците панически се страхуват - а именно, промяна в политическата конфигурация, падане на путинския режим, потенциален крах на Русия и усилване на геополитическото влияние на Китай...
Тоест, всички тези "ужаси", които пречат на американците да вземат това решение. И засега такава готовност, за съжаление, не виждам.
Има бавна промяна, бавно движение, но бавно и всяко забавяне струва нови жертви на олтара на победата на Украйна.
- Къде е „Свободна Русия“ в този контекст?
- Трябва да заявим на Запада, че нашата цел е смяна на режима, а там в САЩ и в ЕС панически се разтреперват, когато им се заговори за смяна на режима.
Да, това е рисковано, не е каквото и да се случи, друга алтернатива няма.
Трябва да се разбере, че проблемите и в международен план се дължат на путинския режим.
Появата на свободна, алтернативна Русия е задача, която никой не иска да решава. В Русия няма гражданско общество, има имитация.
- Значи ли това, че изходът е във въоръжена борба против путинския режим? Трябва ли да бъдат подкрепяни „партизаните“ и тези, които се бият в редиците н ВСУ?
- А как иначе? Ако има хора, готови да вземат оръжие в ръце е цинично да се правим, че не ги виждаме.
Всеки, който е готов да се бори с путинския режим трябва да бъде подкрепен. Вероятно тези хора не отговарят на нашите политически убеждения, но въпросът е на живот и смърт. Или Путин печели и всички сме на губещата страна.
Това е война и ние в нея участваме, независимо дали го искаме.
-
-