Колкото по-бързо бъде окомплектована ескадрилата от натовски самолети, толкова по-бързо ще се освободим от съветските
Румен Радев мълчи за намерението за още 8 Ф-16, а би следвало да подкрепи по-бързото им придобиване
Много честите провокации на руската авиация в Черноморския регион налагат една по-засилена охрана на въздушното ни пространство, казва пред Faktor.bg първият национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел
Интервю на Мая Георгиева
- Ген. Събев, как приемате идеята на правителството за придобиване на нови 8 самолета Ф-16?
- Това беше очаквана новина. Намеренията са продължение на инвестиционен проект за изтребителите, гласуван от Народното събрание. Вече заплатихме първите 8 самолета, които очакваме да получим през 2023 година. Редно е да се помисли за следващите 8, да се направят съответните проучвания. За тази цел беше изпратено писмо от правителството до американската страна за това какви са възможностите за продажба на още 8 самолета. Но договорът за тях най-вероятно ще бъде сключен през 2023, което е желателно да се случи, или най-късно през 2024 година. Идеята е да можем през 2026 да имаме вече една окомплектована ескадрила Ф-16 Блок 70, с която да решим изцяло всички задачи по охрана на въздушното пространство на България, даже да помагаме на съседни страни като Македония.
- Предстоят парламентарни избори и най-вероятно ще има правителство със съвсем различна от сегашната конфигурация, съзирате ли опасност да има отстъпление от тази позиция на България?
- Аз много се надявам да няма отстъпление, защото както споменах вече това е продължение на един инвестиционен проект, гласуван от този парламент. Следващото Народно събрание, ако реши да променя този проект, което ще бъде крайно нежелателно, ще постави страната в изключително неизгодно положение, със сериозни съмнения за нашата лоялност като страна от НАТО и по отношение на стратегическото партньорство, което ние развиваме със САЩ, с които подписахме Рамка за стратегическо партньорство. Не мисля, че с лека ръка следващият парламент може да ревизира този проект. Аз лично дори смятам, че колкото по-рано се задейства и вторият договор за още 8 самолета и тяхното придобиване, толкова по-добре е за страната, защото по-рано ще окомплектоваме тази ескадрила, за която от дълго време правим планове, но по една или друга причина те не се сбъдват.
- Експерти смятат, че е по-добре да се мисли за самолети Ф-35, какво е вашето мнение?
- Аз съм изразявал подобно мнение неколкократно. В рамките на стратегическия преглед на отбраната, който се очаква да завърши до края на октомври, би следвало да се заложи на една втора ескадрила от по-ново поколение изтребители, тъй като към 2035 година всички страни членки, включително и наши съседни държави в НАТО вече ще са и със самолети Ф-35. Така че България, за да не изостава технологично, е добре да заложи на една такава ескадрила. Считам че тези две ескадрили в рамките на нашето членство в НАТО са напълно достатъчни както за изпълнение на националните задачи, те ще са и адекватен принос към колективната отбрана на Алианса. Това действително би ни поставило на еднакво технологично равнище с нашите съюзници, което толкова време ние вече не можем да постигнем.
- Изненада ли ви реакцията на БСП - скочиха като ужилени от идеята да придобием още 8 изтребители Ф-16?
- Не съм учуден от такава реакция, тъй като тя съпътства още от началото този проект. Целта вероятно е по някакъв начин да се блокира купуването на останалите 8 самолета Ф-16. Така бих могъл да тълкувам реакцията на БСП. Защото, ако действително основните партии мислят отговорно за националната сигурност и отбранителните способности на страната, не би следвало да има такива реакции, след като има парламентарно решение за този проект. Освен някакви временни политически дивиденти, които иска да спечели опозицията от негативни реакции по отношение на евентуалните разговори за купуване на следващите 8 самолета, или пък се обслужват чужди интереси. И ако е така, това ще бъде действително скандално. За мен всички тези политически пушилки, които започнаха да се вдигат, са необясними. Между другото, политическото противопоставяне съпътстваше този проект още от самото начало. Но аз считам за абсурдно основната опозиционна партия да иска изслушване на премиера и военния министър по конкретни параметри на евентуална сделката, защото все още не е пристигнала ответна информация на нашето запитване към американската страна. Не са проведени преговори за евентуалната цена на следващите 8 самолети Ф-16, която във всички случаи ще бъде по-ниска от тази, което заплатихме за първите 8 самолета, тъй като цялото наземно оборудване сега ще бъде доставено по първия договор.
- Не е ли странно, че президентът, който напоследък е много активен в публичното говорене, мълчи по тази тема?
- Ние знаем началната позиция на президента още когато започна този проекта и неговите предпочитания към самолетите „Грипен“. Но след като се сключи договорът за Ф-16, той също е настоявал да се изпълнява и същевременно да придобием по-широк оръжеен пакет, така че да използваме изцяло многофункционалните способности на новия изтребител. Аз считам, че би следвало Радев да подкрепи и по-бързото придобиване и на останалите 8 самолета. Но наистина негова реакция или изявление досега аз не съм чул.
- Министерство на отбраната има намерение отново да налива пари за ремонт на МиГ-29, не трябва ли да бъде преустановена тази практика и да се мисли да се освободим от тези самолети?
- Има данни, че в периода 2006-2019 година само за поддържането на техническата изправност на самолетите МиГ-29 и то само на 7-8 от тях са изразходвани 275 млн. лева без ДДС. Появи се информация, че се замисля и модернизация на авиониката на този самолет. Ако това се случи, означава да се налеят още 250-300 млн. лева, включително и в тяхната поддръжка за по-дълъг период от време, което аз считам за крайно ненужно. Нещо повече, ние няма как да поддържаме всичките 15 МиГ-29, защото това ще ни струва огромни средства. На този етап имаме нужда да поддържаме в техническа изправност 7-8 самолета МиГ-29, за да може да изпълняваме задачите по еър полисинга на въздушното пространство и да осигуряваме подготовка на летателния състав. Освен това сега се извършва и ремонтът по договора за Су-25К в Беларус, за който също отиват някъде около 80 млн. лева без ДДС. От друга страна, от 2023 г. ще започнат да постъпват самолетите Ф-16, а да се надяваме, че до 2026 г. ще бъде окомплектована ескадрилата. И тогава руските самолети трябва да бъдат извадени от въоръжение. Затова казвам, че колкото по-бързо бъде окомплектована ескадрилата и започне подготовката на нея, толкова по-бързо трябва да се освободим от руските самолети, които действително имат сериозни експлоатационни разходи, без да отговарят на нуждите и да предоставят необходимите отбранителните способности, които ние очакваме от една такава изтребителна ескадрила. Защото и двата типа самолети са двудвигателни, с високи експлоатационни разходи, доста са остарели, изискват чести ремонт, което отнема сериозен финансов ресурс от армията, който е нужен за много по-приоритетни цели.
- Как оценявате това, че натовски самолети пазят българското въздушното пространство?
- Положително, то е в изпълнение на една концепция на НАТО, приета със съгласието на нашата страна. Това не е някакво отстъпление или отказ ние да си охраняваме въздушното пространство. Налага се една по-засилена охрана или еърполисинг на нашето въздушно пространство, тъй като провокациите на руската авиация в Черноморския регион – и срещу Румъния, и срещу България, са доста. Макар те да не навлизат в националните въздушни пространства, често ги наближават. Често летят с изключени транспондери, не може да се разбере какъв е този самолет и с каква цел лети към въздушно пространство, поради което сме длъжни да вдигаме изтребители за тяхното опознаване и евентуалното им отклоняване, с което се изразходва сериозен ресурс. Присъствието тук на американските самолети, позволява ние малко да си отдъхнем, защото дежурството ще се носи от един самолет МиГ-29 и един Ф-16. Така ще ни бъде по-леко, а в същото време летците ще имат възможност да си увеличат нальота, макар и минимално. В този смисъл това е както в национален интерес, така и в общосъюзен интерес – да се демонстрира решителност за охрана и отбрана на въздушното пространство на НАТО не само с националните способности, но и със способностите на другите членки на НАТО. Това би следвало да продължи, докато ние си окомплектоваме ескадрилата от Ф-16, с която вече самостоятелно, без съюзна помощ, ще можем да решаваме тези задачи.
- Очевидно съвместният еър полисинг на българското въздушно пространство има конкретна връзка със заплахите, които идват от Русия
- В българското медийно пространство има един сериозен вакуум от информация по отношение на сигурността в Черноморския регион. Българските граждани трябва да бъдат наясно, че съществува много сериозни потенциални заплахи, които се генерират в този регион от милитаризацията на Черно море и полуостров Крим главно от Руската федерация. Дали те ще бъдат реализирани или не – това не е толкова важно в момента. Но ние трябва да вземаме адекватни мерки, както национални – в България, Румъния и Турция, така и общосъюзни, които действително да покажат решимост и съответно да имат възпиращ потенциал, който да откаже временно Руската федерация от всякакви намерения за действия, подобно на тези срещу Украйна и Грузия.
- Какви опасности крие за НАТО конфликтът в Нагорни Карабах, може ли Кавказ да се превърне във втора Сирия?
- Считам, че някаква непосредствена заплаха за НАТО от този конфликт няма. Макар че има потенциал да се обтегнат отношенията между Русия и Турция, ако и двете страни подкрепят по-решително воюващите страни в момента. Считам обаче, че не е нито в интерес на Русия, нито в интерес на Турция да бъдат въвлечени по-активно в този конфликт, тъй като те имат сериозни външно-политически проблеми, включително в Сирия и Либия. И сега една нова точка на конфликт между Анкара и Москва ще замрази всякакво икономическо и военно сътрудничество между Турция и Русия, ако започнат да подпомагат с оръжие и войскови формирования съответно на Азербайджан и Армения.
В същото време нито Русия успя да бъде успешен медиатор или просто не желае да бъде такъв, нито международната общност успя да умиротвори страните в конфликта и да се намери някакво приемливо решение. Разбира се това са наслоени проблеми в историята на двете страни. След разпадането на СССР те излязоха на повърхността и се започна една двустранна вражда, която за съжаление не е от полза за нито една от двете воюващи страни. Но националистическите настроения в тях все още надделяват над разума в политиката и дипломацията, който трябва да се прояви, за да се реши този конфликт. Мисля обаче, че международната общност действително ще приеме по-сериозни мерки. ООН вече призова за спиране на огъня. Предполагам, че Армения и Азербайджан ще бъдат притиснати да спрат сраженията и принудени да седнат на масата на преговорите.