Грешката е поправена – на 3 юни, събота, от 12 часа ще почетем отново жертвите на концлагера „Белене“, казва пред Faktor.bg разследващият журналист и издател на специализирания сайт desebg.com
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Христов, инициирахте възстановяване на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в лагера „Белене“, но някак неясно за обществото остана, защо през 2020 година традицията бе прекратена, ковид ли е единственото оправдание?
- Първо, искам да ви благодаря за поканата да разговаряме по тази проблематична тема. Faktor.bg е една от малкото български независими медии, които знаят колко изкривена е днес фасадната ни демокрация заради неосъществената декомунизация. Същевременно искам да кажа, че изпитвам известно неудобно да говорим, защото на фона на мръсната война на Путиновия режим в Украйна и онова, което преживява украинският народ, лично на мен ми се струва, че нашите си проблеми в България изглеждат незначителни и маловажни, но за съжаление това е реалността. Докато в Украйна хората умират за свобода, независимост и правото на избор, как да се развиват, ние тук се суетим в дребнотемието, безчувствени към пропадането на държавата, а с нея и ние с пълна девалвация на ценностната ни система. Без да сме научили уроците от последния период на подтисничество, който българското общество е преживял, а именно при комунистическия тоталитарен режим. Един от тези уроци е, че свободата не е даденост, а има цена и тази цена е страданието и погубения живот на жертвите.
Така стигаме до това, за което питате – концлагерът на БКП „Белене“ и неговите страдалци. Честно казано, ако някой ме бе попитал преди години дали може да бъде прекъсната традиция на годишното поклонение на остров Персин в памет на жертвите на „Белене“, установена през 1990 г., щях да се изсмея. Но именно това се случи. През 2020 г. – нямаше честване заради коронавируса, но през 2021 и 2022 г. се оказа, че просто няма кой да го организира. И това за мен е голямо падение и срам, защото ако не сме в състояние да съхраняваме и поддържаме паметта за жертвите на една антихуманна тоталитарна диктатура, каквато е комунистическата, то за какво ставаме изобщо?!
Ще припомня, че до 2014 г. годишните поклонения на „Белене“ бяха организирани от съюзите на репресираните. През 2014 г. местният католически свещеник в Белене Паоло Кортези поде инициатива бившият концлагер да бъде превърнат в мемориал и същата година под негова егида бе организирано поклонението на Втори обект на остров Персин, там, където през 1949 г. е създаден лагерът. Отец Кортези бе начело на организирането на събитието и през 2015, и 2016 г. Цялата общност, свързана с паметта към това свещено място, го подкрепи. За съжаление нашите приятели в гр. Белене, които се нагърбиха с тази задача, влязоха в междуличностни конфликти, които в крайна сметка са основната причина днес не само „Белене“ все още да не е мемориал, но и да се стигне до прекъсване на годишните чествания, които са сърцевината на паметта към жертвите на най-големия лагер за политически противници на БКП.
- Да осветим тези конфликти – какво се случи?
- Първоначално кметът на гр. Белене Милен Дулев и отец Кортези влязоха в конфликт в началото на 2017 г., ако си спомняте, заради опита на свещеника да приюти едно прието легално в България семейство бежанци от Сирия. След скандала отец Кортези беше отзован от неговия орден в Италия и ние от фондация „Истина и памет“ инициирахме петиция в подкрепа на Кортези, писахме дори до папата и през есента на 2017 г. Кортези беше върнат в гр. Белене. Последва обаче втори конфликт в създадената по идея на свещеника фондация „Остров Белене“ за изграждане на мемориала. Опитите – мои и на други хора – нашите беленски приятели да се помирят, се оказана неуспешни. Така фондацията бе поета от помощника на отец Кортези Михаил Маринов, който чрез тази организация и със съдействието на община Белене организираха годишните поклонения в периода 2017-2019 г. И до там.
След пандемията през 2020 г. на другото място, където традиционно се провеждат подобни годишни възпоменания – бившият лагер „Слънчев бряг“ край Ловеч, поклоненията бяха възстановени – и през 2021, и през 2022 г. Но не и в „Белене“. Споделих с колегите в нашата фондация „Истина и памет“ – проф. Евелина Келбечева, адвокат Александър Кашъмов и историка Георги Михайлов – притесненията си за проблема с „Белене“ и те ме подкрепиха в идеята да направим опит за вътрешна дискусия да разберем от приятелите в Белене какви са причините да не се организира годишното поклонение. Отец Кортези заяви, че от 2017 г. няма нищо общо с организацията. Кметът Дулев въпреки обещанието да участва не взе отношение, а Михаил Маринов от фондация „Остров Белене“ каза, че не знае някой да го е задължил да прави това. Споделих на моите колеги, че очевидно трябва да извикаме неволята, защото в противен случай няма да има поклонение. Решихме обаче за проблема да бъде информирана цялата демократична общност, която по един или друг начин има отношение към „Белене“ и неговите жертви, и да потърсим общо решение на проблема на възможно най-широка основа. Единственото условие е хората и организациите, които се включат в него да работят при пълна прозрачност, отчетност и с ясното съзнание, че носят отговорност. Така се стигна до призива да обединим усилия за възстановяване на традицията за годишното честване на „Белене“, като това не е мой призив, а призив от името на фондацията ни „Истина и памет“. За наша радост се отзоваха българи от страната и чужбина и организации, с които формирахме инициативна група, която от края на месец март 2023 г. работи по организацията на тазгодишното поклонение. Групата е постоянно отворена и всеки, който желае да помогне може да се присъедини към нея (желаещите трябва да пишат на мейл lager.belene.pamet@gmail.com). Решенията в групата се вземат след обсъждане. Всичко, свързано с „Белене“ и годишното поклонение, се публикува в специална рубрика „Лагерът Белене – памет“ на моя сайт desebg.com.
- Кои са участниците в инициативната група, какъв е общественият им профил?
- Профилът е много широк – имаме български граждани от Чехия, Великобритания и САЩ, и такива от страната. Много съм щастлив, че с нас са организациите на репресираните – Съюзът на репресираните от комунизма – памет с председател Лиляна Друмева, гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединила бившите жертви на „Белене“ от времето на „възродителния процес“ и техните близки с председател Сафие Юрдакул, Съюзът на репресираните от комунистическия режим с председател доц. Драго Михалев. Партия „Обединени земеделци“ с председател Петя Ставрева и БЗНС с председател Илия Зюбмилев (и в двете земеделски партии има много наследници на жертви на комунистическия режим, включително и такива от лагера „Белене“) и те винаги досега са имали важно присъствие на годишните поклонения. Евродепутатът Андрей Ковачев – най-последователният политик през последните 13 години по проблемите, свързани преосмисляне на комунистическото минало; Корнелия Маринова – кмет на гр. Ловеч, един от малкото представители на местната власт в страната, ангажирани с паметта към жертвите на комунистическия режим. И разбира се, известни публични фигури като режисьора Евгений Михайлов, проф. Вили Лилков – изследовател на комунистическия период, Борислав Скочев – автор на единственото пълно изследване за лагера „Белене“, Касим Дал – политически затворник от комунизма, председател на фондация „Свобода и достойнство“, политическият емигрант и писател Ванцети Василев, колегата ми от фондация „Истина и памет“ Георги Михайлов, основател на сайта desehistory.com. Ще отбележа, че извън инициативната група сме подкрепяни от Атлантическият съвет на България.
- Какво се случва с фондация „Остров Белене“, която преди това се бе ангажирала с възпоменанията, защо се е отдръпнала, мълчи и кметът на общината?
- С Михаил Маринов, който представлява фондацията, работихме до 2019 г. Имаме обща изложба, посветена на жертвите на лагера „Белене“. Тя е експонирана и в момента на Втори обект на остров Персин, където е бил лагерът. Но не мога да ви отговоря на въпроса защо след 2020 г. организацията се отдръпна, тъй като и ние не получихме ясен отговор, когато миналата есен се опитахме заедно да обсъдим проблемите.
Мълчанието на кмета на община Белене г-н Милен Дулев ние бързо го запълнихме чрез няколко заявления по Закона за достъп до обществена информация до него, на които той отговори, така че имаме пълна представа за нещата, свързани с лагера като място за памет и ангажиментите на общината. Аз лично съм учуден, че г-н Дулев не е направил необходимото по изпълнението на решението на Министерския съвет от началото на 2017 г., с което след лобиране на президента Росен Плевнелиев правителството тогава прехвърля имота на Втори обект от Министерството на правосъдието на община Белене за изграждане на мемориал на мястото на бившия лагер. Срокът на правителственото решение е пет години и той изтече на 26 януари 2022 г. Мемориал на „Белене“ няма. По друго заявление за достъп до обществена информация до Министерския съвет получих отговор, че кметът не е водил никаква кореспонденция с Министерски съвет по този въпрос. Така че е изпусната златна възможност „Белене“ да бъде превърнат в мемориал единствен по рода си в България. Загубени са и повече от пет години време.
Ние обаче не сме черногледи и неблагодарни. На тазгодишното честване изрично ще благодарим на отец Паоло Кортези, на Михаил Маринов и кметът Дулев за организирането на поклоненията в периода 2014-2019 г., защото оценяваме направените усилия и никой не може да ги отрича, напротив това трябва да се знае и уважава. Тримата вече са официално поканени от името на инициативната група да присъстват на тазгодишното събитие.
- До къде стигна процедурата „Белене“ да получи специален статут, да бъде издигнат мемориал в памет на жертвите?
- Става въпрос за това лагерът „Белене“ да получи статут историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“. Предложението беше направено от мен през 2014 г., а тези решения се взимат от Министерството на културата след обстойна процедура, която се извършва от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Работата започна чак през 2018 г. и вече през пролетта на 2020 г. Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към НИНКН предложи на министъра на културата (по това време Боил Банов) да издаде заповед за предоставяне на статут на Мемориален комплекс „Втори обект“ на лагера „Белене“ с класификация на историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време и с категория „национално значение“. Тогавашният министър на екологията Емил Димитров – Ревизоро обаче отказа да съгласува проекта за заповед на министър Банов под претекст, че бившият лагер се намира в защитени природни територии (там действително се намира природен парк „Персина“ и още няколко природни резервата). През септември 2020 г. в Министерството на културата бе назначена втора комисия, която трябва да преразгледа нещата, но тогава пък останалите държавни институции, които при първата комисия нямат никакви възражения, са започнали да заявяват такива. И на практика оттогава, вече трета година, процедурата за „Белене“ е блокирана от държавата. Само силен обществен натиск ще сложи край на тази институционална гавра с това свято място.
- Как да си обясним факта, че паметта към жертвите на комунизма е набутана в „трета глуха“ през последните години, а в същото време държавата лично се ангажира с възстановяване и поддържане на кървави комунистически символи, свързани с режим, който официално е обявен от българския парламент за престъпен?
- Вероятно имате предвид случая с партийния дом на БКП на Бузлуджа. Той е добър пример, защото нагледно показва двойният стандарт на властта. За „Белене“, както казвате, процедурата е набутана в „трета глуха“, а символът на една тоталитарна и престъпна власт не само получи тихомълком национален статут при служебния министър на културата Велислав Минеков, но и щедро финансиране при министър на културата Атанас Атанасов – оня младеж със странните видеа от кабинета си, в правителството на Кирил Петков. Това, което мога да кажа със съжаление е, че след 1989 г. не е имало нито едно политическо мнозинство, което да е издигало като приоритет ясна държавна политика за декомунизация, която да включва всичките ѝ процеси – въздаване на справедливост за извършителите на комунистическите престъпления, лустрация за членовете на ръководните функционери на компартията и нейната номенклатура, както и на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби; отваряне на досиетата на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА; декомунизация в образованието; премахването на тоталитарните комунистически символи и паметници, както и създаването на мемориални места, свързани с жертви на комунистическия терор като бивши лагери, места на масови екзекуции и места на мъчения. Ето тази липса на държавна политика тежи като воденичен камък на българското общество през всичките години и доведе до толкова много разочарования – от липсата на правосъдие до ниската степен на доверие в политическите партии, които уж се обявяват за десни. За да съм обективен ще кажа, че ние като представители на медиите и гражданския сектор не бяхме достатъчно настоятелни или сме били твърде наивни, че ще бъде приета такава политика по време на управлението на Обединените демократични сили (1997-2001), защото други политически мнозинства, които са имали властта да направят това, не са обещавали да извършат декомунизация.
- Главните „герои“ за тази реабилитация на комунизма са културните министри, представящи се за лица на промяната – Велислав Минеков и Атанас Атанасов – има ли оправдание за действията им?
- Да, специално за дома – паметник на тоталитарната и престъпна БКП, това са лицата, облечени във власт, които са свързани с държавното дундуркане на тоталитарното комунистическо капище на Бузлуджа. Аз не бих се наел да ги оправдавам, защото всички документи, които получих от Министерството на културата за партийния дом на Бузлуджа и за лагера „Белене“, изискани по ЗДОИ, ясно показват, че на тоталитарния дом на БКП с толкова интересната архитектура, му е дадена зелена светлина, а този за „Белене“ е качен на „трупчета“ при двамата министри. Даже Минеков не е отговорил на запитване на НИНК какви разпореждания ще даде по случая с блокажа на предложението за лагера.
- Как да си обясним безразличието на обществото и на претендиращите за десни и демократични партии към тази болезнена тема?
- Вижте, аз няма да бъда двуличен като повечето хора, които се упражняват в политиката, и ще кажа направо, че „народът“ си е заспал или е приспан, както искате го разбирайте. Моето наблюдение е, че голямата маса от българското общество, спи, претръпнало, станало е безчувствено и не се интересува от нищо друго от своите лични проблеми. Някои от хората особено в провинцията действително се борят за оцеляване, друга част, която си е решила тези проблеми и е с манталитета на парвенюто, се интересува само да черпи на готово с пълни шепи плодовете на демокрацията и свободата без да дава нищо на това общество, а консуматорската културата е поразила вече няколко поколения. За политиците – вече ви отговорих. С много малко изключения тези дето днес се упражняват в политиката на гърба на обществото (защото всички ние плащаме провалите на политическата „класа“), се интересуват от всичко друго, но не и от това да има една нормална държава и будно общество. Колкото по-приспано или заспало е то, толкова по-удобно е за манипулиране. А ние тук с вас си говорим за лагера „Белене“ и жертвите му! Луда работа! Да, говорим, защото ако се оставим да помръкне паметта за жертвите на комунистическия режим, които трябва да припознаваме като образци на поведение от най-новата ни история, ще загубим ориентири и в без това тази бомбардирана от пропагандата на Кремъл ситуация и няма да може да предотвратим повтарянето на грешки от минало.
- Кога ще се проведе възпоменанието тази година, как протича организацията му, как гражданите могат да направят дарение?
- В инициативната група взехме решение тазгодишното поклонение да се състои на 3 юни, събота, от 12.00 часа на бившия Втори обект на лагера „Белене“. Вече открихме дарителска кампания „Да почетем заедно жертвите на концлагера „Белене“, защото са необходими средства за наемането на бусове за превозването на поклонниците до Втори обект и връщането им на сушата. Там я има тази особеност. Искаме да наемем и автобус за хора, които ще дойдат от София. Трябва да закупим столове и други неща за деня на самото поклонение. Дарителската сметка, по която се набират даренията, е на фондация „Истина и памет“ в Юробанк България АД (Пощенска банка)
IBAN – BG87BPBI79401082813401
BIC – BPBIBGSF
Основание за дарението: „За поклонението на лагера „Белене“.
В инициативната група е създаден ред за пълна прозрачност за направените дарения, а сумите ще се изразходват с разрешение на председателите на организациите в нея. Отделно предвиждаме да се назоват всички дарители по време на събитието, защото то ще стане възможно именно благодарение на тяхната финансова подкрепа. Накрая ще има пълен отчет със съответните документи и той ще бъде публикуван в рубриката за лагера на сайта desebg.com, за да е прозрачно и видно всичко и не остават никакви съмнения. Нещо повече, ще отбележа, че всички ангажирани с организацията работим доброволно и безвъзмездно. Например аз от ноември месец 2022 г. насам съм спрял работата по може би най-важния ръкопис, който пиша, само и само поклонението тази година да се случи, да върнем традицията и да върнем поклонниците на „Белене“– това е главна ни цел.
Все още не сме обсъждали програмата на самото събитие, но издавам нещо в аванс. Имаме идея всяка година да каним специален гост на събитието. Тази година това ще бъде една държавна институция, която отдавна е заслужила високо обществено доверие – Комисията по досиета. Там, на Втори обект на бившия лагер, където комунистическият режим се опитвал да пречупи хиляди съдби и да заличи човешкия образ на лагеристи от всички групи на обществото, в деня на годишното поклонение, Комисията ще представи свой нов сборник, посветен специално на лагера „Белене“, в който са включени части от досиета на жертви от трите периода на лагера (1949-1953), (1956-1959) и (1984-1987). Отсега мога да ви кажа, че събитието ще бъде страхотно и ще бъде важна част от усещането да бъдем заедно отново една обединена общност, която помни и не е забравила жертвите на комунистическия режим!