Кънчо Кожухаров: Фалшивата империя Русия е обречена да се разпадне, Путин вече завижда на Кадафи

Фалшификаторският подход, заложен в самата тъкан на Россия, е породил незатихващ във времето резонанс

Кънчо Кожухаров

Кънчо Кожухаров

Когато носачът на чужди куфари вземе в ръце своето собствено ядрено куфарче, нещо у него прещраква и той започва да се мисли за бог

Накрая чудовищно разрасналата се гъба копрофил – СССР – се спихна и много от съставните ѝ части заживяха самостоятелен живот, казва пред Faktor.bg писателят

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Кожухаров, през последните дни мнозина анализатори пророкуват залеза на Руската федерация – къде заради рязкото падане на цената на петрола, къде заради коронавируса. Мислите ли, че Русия ще се разпадне?

- Не може да се говори за предстоящ крах на една държава, която съществува от три века и нещо, само въз основа на случващото се през последните няколко седмици или месеци. За да можем да надзърнем в бъдещето ѝ, трябва да открием кои са устойчивите тенденции в нейната история.

- Говорите за тривековна история. Русия  не е ли създадена още през IX век?

- Не. До края на XV век на територията на днешната Руска федерация са съществували няколко държави: Велика България, Волжка България, Киевска Рус, Хазарският хаганат, Монголската империя. Никоя от тях, обаче, не е създадена от племената мокши, езря, угри и т.н., които при Петър Първи получили обобщаващото название „руси“. За беда на местните семената на държавността, посети от двете Българии, били безвъзвратно затрити по време на монголското робство, което продължило два века и половина. 
Вярно, създали се няколко неголеми княжества, най-силното от които се наричало Московия, ала от средата на XIII век всички те били включени в улуса (провинцията) на Златната орда и нейния наследник Кримското ханство. Когато бирниците на Ордата тръгвали да събират данъците, местните князе в знак на пълно покорство ги посрещали гологлави, разгърдени и боси и водели конете им за юздите. 
През XVI век приелият исляма Александър Невски, верен палач и блюдолизец на хан Берке бил канонизиран за християнски светец. Тази показателен акт на руската църква бил опит да се прекъсне пъпната връв между Монголската империя и Московия. Всъщност, макар българите да покръстили Киевска Рус още през IX век и разпространили християнството на север, Московия възприемала себе си като част от мюсюлманския свят и му плащала данъци чак до идването на Петър Първи на власт.
Така че истинската история на Российската империя, нейния половинчат наследник СССР и днешната Руска федерация започва от началото на осемнадесети век и щастливия за Петър Първи факт на разпадането на Кримското ханство.

- Защо да е щастлив?

- Защото Московия получила в „наследство“ огромната територия, подвластна на Кримското ханство. На практика нямало кой друг да предяви претенции към тези земи. За зла беда наследството имало и друга, невидима част, която векове наред – чак до днес – щяла да влияе злотворно на руската държавност. Напомням, че Московия е била почти изолирана от цивилизацията дива азиатска държава. Петър Първи трябвало да положи огромни усилия да преориентира своята империя към Европа. 
Иронично, но и естествено, насилствената преориентация към неразбираемите за неговите поданици културни и цивилизационни ценности не била в състояние да промени манталитета нито на народа, нито на господаря.
Какви са били първите дела на самообявилия се за император Петър Първи, след като превърнал поданиците си в крепостни роби с надеждата да насочи империята си към очовечаване чрез индустриализация?
Той се заел с фалшификации. Петър, чийто род води началото си от Андрей Кобила, болярин с неизвестен произход, поръчал на един специалист по хералдика да доукраси и фалшифицира родословното му дърво. В резултат от неговия труд династията започнала да се нарича не Кобилови, а Романови. Претенцията на Петър и наследниците му, че са потомци на древна римска фамилия (Романови означава произлизащи от Рома – Рим), е едва-едва прикрита.
Втората фалшификация е свързана с важна културно-историческа кражба. Петър нарекъл бившия Московски улус Россия, а поданиците си – росияни. Отново претенцията, че новата империя е наследник на Рус – на Киевска Рус – е едва-едва прикрита.
Но апетитът идва с яденето. На неколцина псевдоисторици било възложено да измислят нова история на Россия – колкото по-славна, толкова по-добре. И стартът на масовите фалшификации бил даден.
Е, Петър не бил измислил нищо ново. Той вървял по стъпките на древните гърци и, по-точно, на Херодот и Пизистрат. Херодот, този фалшификатор на историята, ненапразно бил наречен неин баща – защото историята е уникално податлива на пренаписване и чудовищни измами. Пизистрат пък наредил на цял екип писари и поети да съберат и пренапишат легендите и митовете на околните народи. Така се появила красивата фасада на класическата митология.

- Но фалшификациите на историята едва ли са нещо толкова страшно. Всички народи се опитват да изкарат себе си по-добри, а историята си – по-славна.

- Освен българите. Ние като че обичаме сами да се хулим. Но нека за нас да говорим друг път. Важното е, че фалшификаторският подход, заложен в самата тъкан на Россия, от само себе си породил незатихващ във времето резонанс. Фалшификациите, двуличието и агресивността станали запазена марка на руската политика и държавност. Когато Ленин и компания извършили държавен преврат, създаденият от Петър тоталитарен политически субект не прекратил съществуванието си, а придобил ново качество – хибридност.
Всъщност, то не било съвсем ново. Россия, или както е прието да се изписва у нас, Руската империя (РИ), водела хибридна политика спрямо всички завладени от нея народи. А специално с България – тъй като не сме имали и нямаме обща граница – експериментирала. За да си осигури удобен коридор за превземането на Истанбул, Русия сключила тайното Райхщадско споразумение с Австроунгарската империя, в което заложила разкъсването на българските земи поне на четири части. После, след като вкарала окупационните си войски в страната ни, се обявила за освободител. Останалото го знаете, макар че сигурно пропускате една далеч не маловажна подробност.

- Коя?

- Израсналият като гъба върху мъртвия ствол на РИ Съветски съюз вече не бил империя, а хибрид. Хибрид между партия и държава. Нито една дума от скритите зад съкращението СССР не е вярна. Нямаше „социалистически републики“, защото това бяха тоталитарни княжества; нямаше „съветски“, защото Съветите са прекратили съществуването си още по времето на Ленин; нямаше и „Съюз“, защото васалните княжества бяха подчинени на доминиона.
Истината е, че „Партията“ овладяла „Държавата“ и започнала да изсмуква жизнените ѝ сокове и сили чрез своите забулени в тайна и често сменящи имената си репресивни органи – ЧК, НКВД, КГБ, ФСБ. Накрая чудовищно разрасналата се гъба копрофил – СССР – се спихна и много от съставните ѝ части – Украйна, Грузия, балтийските и средноазиатските републики заживяха свой собствен самостоятелен живот. 
За кратко време при управлението на Горбачов и Елцин изглеждаше, че остатъкът от СССР – Руската федерация (РФ) – се е устремил към демокрацията и цивилизованите нрави, но заложеният при създаването на РИ модел надделя. Получи се хибридизация на хибрида. Благодарения на избрания за тяхно лице президент тайните и силовите служби овладяха бившата партия-държава. За капак те включиха в своите редици организираната руска престъпност (или, може би, тя ги включи в своите) и заедно с нея създадоха никъде невиждана псевдодържава. 
Единственият далечен аналог са краткотрайните сдружения и властови структури на варягите или, ако щете, викингите – тези морски и речни разбойници. Приемствеността между Петровата РИ и Путиновата РФ е очевидна и фундаментална – фалшификации, двуличие и агресивност. Както казваше незабравимата баба на моя приятел Атанас Янев, „Както ке се скрои, така ке се скапе.“
Мисля, че с това скицирахме историческите податки за предстоящите събития, свързани с Руската федерация. Нека сега видим какви са психологическите.

- Психологическите предпоставки за разпада на една държава не са ли свързани с нейната история?

– Разбира се, но все пак това са две различни сфери, макар и взаимно да се обуславят. Например, факт е, че Московия 280 години е плащала данъци на Златната орда като неин улус. Но това робство се е изтрило от паметта на така наречените руснаци, защото веднага след него – без нито един ден независимост – Московия е станала улус на Кримското ханство и през следващите два века е плащала данък на кримските ханове. Какво означава това на психологическо равнище?
Руснаците не осъзнават защо така истерично крещяха „Крим е наш!“, но за страничния наблюдател е ясно. Кримският полуостров символизира насилника, поробителя друговерец. В подсъзнанието си те все още са негови роби. Били са крепостни при Иван Грозни в Московия, при империята и при съветската власт, а сега и при Путин. 

- От позицията на българка това ми се вижда неприемливо.

- Така е. Тъй като никога не е знаел какво е това свобода, днес руснакът е роб на имперската идея. И това обуславя пропастта между българския и руския манталитет. Всъщност, като говорим за руснаците, неизбежно стигаме до възхвала на българите.
България е била под турско робство почти пет века и непрекъснато сме вдигали въстания. Пет века българинът се е учил на индивидуализъм и самостоятелно мислене. Ще цитирам думите на баща ми за неговия дядо.
„Наесен, щом приключеше земеделската работа, продадеше част от житото и накупеше сол, олио и газ, дядо казваше: Не ми трябва ни цар, ни владика. Сам съм си господар.“
В социално отношение руснакът все още не е станал личност, той е част от тълпата, от стадото. Той не се уповава на себе си, а на бащицата-цар, на Сталин, на Путин. Мисля, че тази негова безпомощност е имал предвид Иван Павлов: „Руският ум не е привързан към фактите. Той повече обича думите и оперира с тях.“

- Не долавям ли известна ирония в думите ви?

- Не. Ако има ирония, тя е на Павлов, а не моя. Но вие ми давате добра идея, благодаря. Няма причина да не се позабавляваме, а и намирам в това известна поетична справедливост.
Ще споделя едно наблюдение. Руските медии се давят от злоба към всички останали народи – за тях украинците са „укрофашисти“, американците – „пиндоси“, българите – „неблагодарници“ и „предатели“. Те непрекъснато вкарват в употреба нови обидни думи. Напоследък една от най-използваните е „бармалеи“. Така наричат афганистанските талибани и сирийските части, които се бият против Асад: „Бармалеите се хвалят, че са свалили руски самолет край Идлиб.“ Руските журналисти дори не си дават сметка какво говори това за тях самите.
Бармалей е отрицателният персонаж в едноименната детска поема на Корней Чуковски – зъл разбойник, който яде деца. Чуковски бил фен на английския абсурден хумор и ужасиите в поемата му са поднесени с леко намигане, за да могат децата да ги преглътнат. Съвременните руски журналисти, обаче, използват името съвсем сериозно. Какво подсказва това?
Поемата е предназначена за 8-10 годишни деца, но едва ли някое българче на повече от 5-6 години ще я вземе на сериозно. С други думи, руските журналисти са останали на това интелектуално равнище. А те са сред хората, които формират мнението на всички останали. Следователно, не по-висок е и интелектуалният таван на путинистите и „кримнашистите“, които съставляват огромна част от руския народ. И това е естествено.
В държавата Бармалейка нищо не е истинско – журналистите не са истински журналисти, икономистите само се наричат икономисти, а стратезите си въобразяват, че са стратези. И при лошо стечение на обстоятелствата това предопределя бърз крах.

- Ще се разпадне ли Руската федерация, след ерата на Путин?

- В уравнението за този разпад има две известни величини: руският народ и Путин. За народа вече говорихме, но какво знаем за върховния му повелител?

- Защо го наричате така?

- Защото това май ще е неговата титла, ако на отложеното засега всенародно допитване руснаците одобрят промените в своята конституция. 
Путин е трагична фигура. Благодарение на сервилността, с която е обслужвал своя шеф (носел му е куфарите), Путин получил важен пост в петербургската община и влизайки в ролята на посредник между тайните служби и местната мафия, още там натрупал несметни богатства. Ако не ме лъже паметта, към 1999 година той е имал поне десетпроцентов дял в над 1500 предприятия. После неговите водещи офицери го хързулват на губещия сили Елцин и той го определя за свой заместник на президентския пост.
Когато носачът на чужди куфари вземе в ръце своето собствено ядрено куфарче, нещо у него прещраква и той започва да се мисли за бог. 
Новоназначеният бог е прекрасно обучен лъжец и измамник. Корупционер от световен мащаб с патологична жажда за власт. Дребнав, отмъстителен, зъл, мафиот и убиец. Агресор и военнопрестъпник. Той идеално се вписва сред руските вождове.

- Какво имате предвид?

- Агресивността на една държава зависи най-вече от агресивността на нейните вождове. За по-малко от 4 века – от Иван III до Александър II Московия/Руската империя завладява 22 милиона квадратни километра – с по 15 km2 всеки ден. Около и след Втората световна война ССССР заграбва „само“ 400 000 km2 съседни земи и държави, но затова пък властва над целия социалистически лагер – още над 11 милиона квадратни километра.
Откъде идва тази патологична стръв към нови и нови земи? Да погледнем най-известните вождове на хибридната държава.
Иван Грозни е известен с убийството на своя син и с ограбването на руския храм „Света София“. Но това и хвалбите му, че е изнасилил над 1000 девици, са сред най-безобидните му дела. Грозни карал да варят в казан, да пекат на шиш и да дерат живи хора. 
Когато проучил историческите свидетелства, за да напише роман във възхвала на Петър Първи, Лев Толстой написал: „От Петър I започват особено близките и разбираеми ужаси на руската история. Беснеещ, пиян, прогнил от сифилис звяр четвърт век погубва хората, екзекутира, изгаря, закопава ги живи в земята, праща жена си в заточение, разпътничи, мъжеложства.“ 
И така започва шествието на извратени психопати във властта и безсрамната руска агресия. Но историята май реши да сложи край на всичко това с един щедър дар, който направи на Путин.

- Какъв е този дар? Цената на нeфта пада, Русия затъва в сирийските пясъци, а сега и коронавирусът.

- Не забравяйте, че птичето на късмета кацна на рамото му още щом стана президент. Цената на нефта изхвърча до небето и в страната потекоха реки от петродолари.
Путин започна да заделя от тях милиарди – за себе си и за своите приятели. И понеже му се услади да го смятат за свой благодетел, защитник и спасител, отдели и по нещо за хората. Руснаците свикнаха всяка година да живеят все по-добре и това накрая ще му изяде главата. Мисля, че го подведоха домораслите руски икономисти.

- Как? 

- Убедиха го, че няма таван на цената на нефта – тя щяла да стигне 500 долара за барел и това щяло да бъде само началото. И като реши, че с този океан от пари може да възкреси трупа на стария СССР, Путин започна да въоръжава страната с бесни темпове.
А после естествено се впусна във военни авантюри – в Чечня, в Грузия, в Украйна, в Сирия. Докато Щатите не излязоха от летаргията и не видяха пред себе си ново превъплъщение на Хитлер.
И понеже щом сееш ветрове, жънеш бури, шест години след агресията в Украйна и пладнешката анексия на Крим Руската федерация се озова пред перфектната икономическа буря. 
След като години наред бяха свикнали да живеят охолно и да се чувстват част от човешката цивилизация, днес руснаците осъзнават, че заради Путин ги изхвърлят от нея. Нямат достъп до съвременни технологии, задушавани са от санкции, губят пари и човешки животи в три едновременно водени войни. За капак ги нагази и коронавирусът. И колкото и безгранично да е търпението им, стените на „тюрмата на народите“ скоро ще рухнат.
Мисля, че познавайки манталитета на руснаците, Путин вече завижда на Кадафи.