Ако предаваше откритите антики на „правилното място”, Георги Китов щеше още да си живурка и да е по-богат

Артефакт доказва, че Симеон Велики е бил василеопатор, тоест баща на василевса – малолетния византийски император Константин Седми, казва пред Faktor.bg, експертът и колекционер на антики

Митко Станков е една от митичните фигури в българското колекционерство на антики. Завършил е „История” в СУ „Климент Охридски”. Експерт по антично изкуство, който от 30 години живее във Виена. Станков е консултант на аукционни къщи в Австрия и Германия. В годините на комунизма е бил арестуван след акция на ДС, а колекцията му е конфискувана. Делото срещу него завършва без осъдителна присъда, но колекцията не му е върната, въпреки решението на Темида.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Станков, докъде се простират митът и реалността - години наред ви спрягат като тартор и разпределител на иманярската мафия в България, а и в Европа?

-  Да, така е. И това продължава вече повече от 30 години. Преди да дойде т.нар. „демокрация“, медиите бяха собственост на държавата, а пропагандата се водеше от държавните институции под зоркото око на Държавна сигурност (ДС) и цялата информация, която те публикуваха, беше манипулирана и „дозирана“. Освен официалната позиция, друго не се допускаше. Всички нормални граждани смятаха това за правилно, като се опитваха да четат „между редовете“. На моята скромна персона бяха посветени не една публикация. Имаше две или три книги, написани от офицери от ДС и съпругата на един висш офицер от ДС. Имаше и телевизионни документални филми и предавания. Още повече, че както и до днес се хвалят от ДС (Димитър Иванов) и Главно следствено управление, първият документиран обиск е заснет с камера на Българската национална телевизия в моя дом през 1986 г. Първата презентация на един от филмите беше през 1990 г. в киносалон "София" (или "Сердика", до Централна баня). Присъстваха прокурори, следователи,  офицери от ДС, писатели (Николай Хайтов, Антон Дончев), кинокритикът Атанас Свиленов, учени и др. Било е след 10 юли 1990, защото там беше и Снежана Ботушарова, която вече беше избрана във Великото Народно събрание. Аз бях там лично, макар и неочаквано за всички, в кинозалата, включително и за ченгетата. Помня и началото на филма: тъмен екран, постепенно просветлява и на фона на зазоряването се появяват очертанията на една могила и хора с кирки и лопати на раменете. Музиката беше „Скитници в нощта“ (Frank Sinatra - Strangers In The Night).

След прожекцията имаше коментари в залата. Прокурори, следователи, специалисти... Аз поисках думата и направих критика на невярната информация и тълкуването. Заявих открито: „Аз съм главният герой на филма.“ Всички в залата се обърнаха да ме видят, защото според информацията от лентата аз би трябвало да не съм жив или да съм в затвора. По-късно писателите пожелаха (поотделно, разбира се) да разговарят с мен. Много любопитен беше Хайтов,  придружен от бодигард. След 1989 г. се появиха много медии, които искаха да изглеждат независими. Дори и на такъв напатил се човек като мен ми се струваше, че действително вече има свобода на словото. Дадох няколко интервюта, които бяха публикувани коректно и без корекции на казаното от мен. Мога дори да ги цитирам, защото съм запазил вестниците или съм записал в кои издания са публикувани.

- Кога се превърнахте в отрицателен герой за медиите?

- Едва след като бях принуден да избягам от България на 22 септември 1991 г., „свободните и независими“ медии започнаха да публикуват сензационни „факти“, свързани с моята личност. Цялата „сензационна информация“ им беше предоставяна от офицери и агенти на ДС. Имаше такова заглавие „Кръстниците на иманярската мафия“ , където се твърдеше, че „капо ди тути капи“ е Митко Станков. Описваха се „Пещерата на Али Баба“, т.е. моята съкровищница, безценни ритони, десетки килограми злато в монети, накити, предмети, печати на българските царе...

Ето един цитат, който отразява съдържанието и на другите публикации в „свободните медии“ в България: „Станков овреме изнесе бизнеса си в странство. От Виена, твърдят познавачи в бранша, той дърпал конците на цялата иманярска мрежа в България. Тя наброявала 1000-2000 търсачи на иманета, разпределени по региони. А самият „вожд“ се явявал посредник между нашенските иманяри и големите нумизматични къщи в Европа“. Това се върти вече 30 години в българските медии, като от време на време се модифицира. Има и телевизионни документални филми - на Канна Рачева от bТV, под въздействието на прокурора от Главна касационна прокуратура (ГКП) Николай Соларов, обявен като агент „Петров” от ДС. Друг журналист, близък до агент „Петров” и ученик на Димитър Иванов- Гестапото, заедно с екип агенти, направи друг манипулативен телевизионен филм за bТV. Правиха ми постановка да ме заснемат със скрита камера на аукцион на антични предмети в Мюнхен. Опитаха се манипулативно да вкарат в устата ми признания, че съм изнесъл чутовни съкровища от България като агент на ДС. Успях да взема камерата на този журналист, а после се оказа, че е на телевизия.

- Следите търговете и аукционите по света - какви по-значими артефакти, свързани с България и нейните днешни земи, са се появили през последните месеци?

- Значими артефакти от България няма на международния пазар, защото всичко, което би струвало много пари, беше канализирано и насочено от ДС агентите в прокуратурата, спецслужбите, БАН професорите, археолозите, реставраторите, покровителстваните иманяри в посока на небезизвестната Фондация „Тракия”. Има само незначителни нискостойностни и нискокачествени предмети. Няма да ги спомена, защото така ще се отклони вниманието към т.нар. „кокошкари“, които се борят за физическо оцеляване от мизерното съществуване в най-бедната държава в Европейския съюз. В същото време защитниците на големите престъпници с културно-историческото наследство ще се позоват на тези незначителни факти, за да оправдаят мултимилионерите „спасители“ на откраднатото от българския народ. Ако имате предвид някои показвани от мен артефакти във Фейсбук, то те нямат нищо общо с територията на днешната Република България. Дори и златните медальони на кан Омуртаг не са намерени там, а на територията на други съвременни държави, чиито земи някога са били подвластни на българския владетел. Това са днешните земи на Унгария, Сърбия, Румъния, Молдова и Украйна... В предстояща моя научна публикация ще посоча къде точно са намерени.

- Защо сребърна монета с лика на цар Фердинанд от 1910 година през този януари се продаде за $16,800, а средновековни монети на царете Иван Шишман и Иван Александър се търгуват под 300 евро?

- Този факт е свързан с един модерен феномен в колекционирането и инвестирането в монети. Този феномен има няколко измерения. Две от тях са налице в случая с монетата на цар Фердинанд: 1. Тя съществува само в един екземпляр – продадения наскоро за $16 800. Няма познати други екземпляри. При тази монета едната страна е отпечатана с емисията за 1910 г., а портретът на царя е от емисия 1912 г. Т.е. отсечена е монета с печати от различни емисии - 1910 и 1912 години. 2. Изключително високото качество на монетата. Нещо, което се среща рядко при нормалните емисии монети.

Средновековните монети на цар Иван Александър и на сина му Иван Шишман са известни в хиляди екземпляри. Тиражът играе определяща роля в оценката.

- Какво е мястото на българските фалшификатори на артефакти по световните борси за антики, пласират ли се изработките им? 

- Традицията да се произвеждат фалшификати е много стара в България. Тя се появява още в античността и продължава до наши дни. В науката е прието такива фалшификати от Античността и Средновековието да се наричат „имитации“. Понятието „фалшификат“ се отнася до продукт, който е предназначен да заблуди евентуалните „клиенти“, като им бъде продаден на цена, равна на стойността на оригинала. Не само европейският пазар, но и световният е залят с произведени от българските гении на подражателното изкуство предмети и монети. Производството неправилно се преследва от закона в България. Майсторите трябва да се поощряват и да им се дава възможност да работят, да продават и да показват на изложби своите произведения на торевтиката, гравьорското, коваческото, керамичното и други видове изкуства. Само лицата, въвели в заблуждение купувачите, че копията са автентични, носят наказателна отговорност.

- Разкажете за по-интересни случаи от последните години.

- Ето един пример с монета на Исак Комнин, узурпатор в Кипър, 1184-1191 сл.Хр. Aspron Trachy (4.29 g), която се продаде в Мюнхен на 15 октомври 2018 г. за 26 000 евро. Тя е продукт на съвременни български майстори. Мога да изброя още стотици други подобни случаи.

- Изнасят ли се и днес антики от България, може ли това да се случи без институциите да си затварят очите?

- Това е все едно да ме запитате - изнасят ли се цигари, амфетамини и други забранени стоки, и това да се случи без институциите да си затворят очите? Много добре е известно и даже в медиите се съобщават такива факти. Друг е въпросът, че последствия няма. Уверен съм, че тези, на които е позволено да иманярстват и да изнасят антични монети и предмети, са покровителствани и делят с хора от определени институции. Фактът, че органите преследват, правят обиски и съдят хора, които притежават антики с почти нулева стойност, ми дава основание да вярвам, че е така. С тези си действия те показват, че „си вършат работата“. Трагичното е, че преследваните са намерили или колекционирали вещи с незначителна стойност, а в медиите се надуват оценките, за да оправдават репресивните мерки. Вещите лица също имат вина за това. Те са или некомпетентни, или изпълняват поръчка на полицията и прокуратурата за силно завишаване на оценките. Дори четох в един вестник интервю с някой си Вагалински от Археологическия музей, който разказва, че експертите умишлено завишават оценките, за да уплашат извършителите и за да бъдат осъдени по-строго. Наблюдавам от 30 години, че все едни и същи хора от България разнасят археологически находки, но проблеми с органите в страната никога не са имали. Ще спомена поименно един от тези лица - Александър Чочков от Велико Търново. Той е свързан с ченгетата  и по тази причина няма проблеми в България. Знам това от него лично и от други хора, които са ми казвали, че и те нямат проблеми по тази причина.

- Има твърдения, че част от артефактите, за които Васил Божков казва, че напълно легално е закупил от колекционери и аукциони, са иззети от Държавна сигурност от вашата колекция в годините на комунизма? 

- Аз съм споделял, че приятелите на Васил Божков, при обиските в моя дом през 1986 г. и през 1991 г. не само че не спазваха условията, за които плачеха със сълзи при изземване имуществото на Фондация „Тракия“, но и злоупотребяваха. Тези приятели бяха една група от Държавна сигурност и Главно следствено управление, под ръководството на Димитър Иванов-Гестапото. Едно от главните лица беше Кирил Христосков, който по-късно стана директор на Фондация „Тракия“. Дали нещо от откраднатото от моята колекция се намира във фондацията на Божков - е въпрос на по-прецизно преглеждане на предметите и търсене на документацията за откупуването им. Кирил Христосков не случайно стана неин директор. 

- Каква е съдбата на вашата колекция, след като ДС я прибра?

- Иззетата колекция ми бе върната формално от съда след приключване на делото срещу мен, което завърши без осъдителна присъда през 2002 г. Изненадан бях, че в България прокуратурата не се подчинява на съдебните решения. Отначало прокурорът потвърди съдебното решение. Никой не обжалва в законния срок и решението влезе в сила. След 3 месеца беше организирана „обществена кампания“ от офицерите от уж бившата ДС и от техните бивши агенти, с цел да се предотврати връщането на предметите на законния им собственик. Най-активни бяха Румен Василев, началник следствен отдел за борба със злоупотребите с еврофондовете, бивш участник и в акцията в моя дом. Включи се и покойният Божидар Димитров, агент на ДС,  Димитър Иванов-Гестапото... Прекалено дълъг е списъкът.

- Стигнаха ли до държавния музей конфискуваните от дома ви антики, или потънаха по неведоми пътища?

- Може само да се предполага, но най-вероятно е, че много от иззетите от дома ми ценности вече бяха „изчезнали“. Уверен съм, че са ги продали. На кого - това също може само да се предполага. Но все пак една част от притежаваните от мен артефакти са попаднали и в Националния исторически музей. Мисля, че Симеон Дянков, в качеството му на финансов министър, подари част от тях, представяйки ги като конфискувани антики. Става дума за около 10 000 изключително ценни паметници на културата. Тогава медиите обявиха, че са били конфискувани в полза на държавата от Софийска градска прокуратура през 2004 година от група дилъри на антики.

За да стане ясна цялата манипулация около грабежа на моята колекция, ще припомня думи на Божидар Димитров: „Бях станал току-що директор, когато ми се обадиха от ЦСБОП, за да навлезем в една кооперация на ул. „Доспат“ 8, където живееше един от заловените - Митко Станков“, разказа директорът на Националния историческия музей проф. Божидар Димитров, който вече е покойник. „Нашият музей свърши цялата работа по експертизата. Обвиняемите се добраха до срока за давност - 2004 г., мисля, и са освободени от отговорност, но дотогава веществените доказателства по делото – именно тези предмети - бяха обявени, че са собственост на държавата и това е наистина така по закона“, обясняваше тогава пред медиите Димитров.

Любопитен факт е, че Божидар Димитров е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ) през декември 1994 г. Последният обиск в моя дом е правен през септември 1991 г. Не е възможно да се е объркал. Та той беше любимецът на простотията в България, който като историк нямаше как да сгреши датата с три години. Още повече, че е присъствал на „работа по експертиза на точен адрес: ул. „Доспат“8”. Всички тези обяснения са още едно доказателство за престъпление на длъжностни лица при организиран грабеж и присвояване на моята собственост.

Трябва да е ясно, че иззетите от мен ценности никога не бяха предмет на съдебен спор! Не беше образувано никакво съдебно дирене! Прокуратурата заедно с престъпниците от ДС конфискуваха иззетото с протоколи при обиска през септември 1991 г. И оставените на „отговорно пазене“ в моя сейф, в моя дом, но неописани в протокол вещи, са просто конфискувани през декември 1994 г. Къде са потънали? Ако изброя какво знам и мисля за съдбата на ценни фиали, ритони и други антични предмети, ще скочи цялата ДС мафия, заедно с „демократичните“ прокурори, спецслужби, журналисти, професори БАН-ичари и „вся остальная сволоч“!

- Възможно ли е някои от родните археолози да са помагали да се „перат“ нелегално изкопаните и откраднатите от официалните разкопки предмети, предоставяйки ги първо на колекционери?

- Световен скандал в средите на археолозите и хората, изучаващи античността в света, беше скоростното и истерично унищожаване с багери на тракийските могили в България. Обясненията на главния иманяр Георги Китов бяха, че трябвало набързо да се извадят златните и сребърните предмети и другите артефакти от гробниците на тракийските царе, защото иманярите щели да ги разграбят и изнесат в чужбина. Медиите, БАН-ичарите, ченгетата, „бившите“ ДС мафиоти и тяхната агентура започнаха да реват и едновременно да хвалят „спасяването“ на ритони, фиали, хидрии, статуи и други артефакти. Целият малоумен народ започна под организираната хипнотизация да „се гордее“ с културното наследство и „да се радва, че е спасено“ от Фондация „Тракия“. Денонощни предавания и дискусии по разни ТВ канали на мафията хвалеха „спасителя“ и „патриота" Васил Божков. Моето обяснение: имаше огромно количество натрупани пари, които най-добре можеха да се скрият в „стока“, за която няма нито фактури, нито документация! Тази стока се купуваше „от хора, които купуваха от иманяри“. Такъв беше Георги Китов. Купуващите от него и неговите колеги продаваха на... Сами си отговорете!

- Има ли истина в слуховете, че  археолози и иманяри са заделяли за Васил Божков най-ценните находки? 

- Ако кажа такова нещо, ще последва въпрос „кой ви го каза“? Аз просто разсъждавам според елементарната логика. Години наред Китов беше най-превъзнасяният откривател - „българският Индиана Джоунс“. Краят на неговата слава, а и на земния му път дойде, след като главозамаян от популярността на „откривател“ разпространи видео, в което се виждаше на живо как се изваждат уникални предмети от гробницата на един тракийски цар. И сега може да се гледа видеото. На него се вижда копаене с багери, сбирщина на полуголи хора, жени, деца, луда оргия, пиене на вино от златна маска, поливане с вино от бутилка на току-що изкопаните златни, сребърни и бронзови предмети... Дивашка оргия, хълцане и просташки пищения и врякания... Като на циганска сватба, но разголени!

Скоро след това видео Георги Китов скоропостижно се спомина... Мисля си, че ако не беше  толкова самовлюбен археолог, а беше предал откритото „там, където е правилното място“, щеше не само все още да живурка, но и да стане още по-богат и по-уважаван от народонаселението...

- Къде е било правилното място? Нима намеквате за неестествена смърт?

- Правилното място е някой, който ще даде много пари за откритите находки. Китов беше жизнен и в цъфтящо здраве. Ходеше по разкопките гол до кръста, по цял ден на слънце. И изведнъж много съмнително си отиде от естествена смърт. Скоропостижно всичко се случи след откриването на бронзовата глава на Севт Трети и златната маска, за  която се твърди, че е на Терес, но аз се съмнявам.

- Преди година, когато се изземваха експонатите от Фондация „Тракия“ на Васил Божков, колекционерът проф. Димитър Иванов, а и проф. д-р Веселина Инкова, която се грижи за колекцията на Божков, обясняваха по медиите, че хората на МВР и прокуратурата не са знаели как да боравят с тях, можели да ги увредят, счупят и съсипят. Дори настояваха да не се местят от имотите на Божков. Основателни ли са тези критики, на вас как ви прибраха колекцията?

- Моята колекция изземаха, като предметите и монетите набутваха в куфари и чанти на моето семейство, без да ги опаковат поотделно и без подробен опис. В протоколите пише например „Червен куфар, съдържащ монети и предмети от бял, жълт и други цветове метали, с лепенки с подписите на Станков и поемните лица“. Нямаше нито описание, нито количество! Куфарите бяха отворени не в мое и на поемните лица присъствие! Ограбиха ме като пладнешки разбойници. По моя жалба, главният прокурор Мартин Гунев даде указание на военна прокуратура за разследване. Но самоубиха военния прокурор, а мен ме принудиха да избягам от варварската държава! Нямаше нито специални опаковки, нито изолиращи от повреди материали. Притежавам протоколите с подписите на следователите Румен Василев, Иван Коцев, Христо Ботев и други. Всичко това ставаше под ръководството на Димитър Иванов и с участието на Кирил Христосков.

- Много шум се вдигна за уж незаконната колекция на Васил Божков, но защо се мълчи, че години наред пред нея се снимаха президенти, министри, тя гостува в ЕС по време на правителството на Станишев. Не са ли знаели какъв е произходът й, когато я легитимираха щедро пред света?

- Всичко беше публична тайна. Произходът на артефактите, начинът на придобиване, прането на мръсните пари, рушветите и съучастието на службите и държавните служители от т.нар. „елит“... Сега просто са решили с един замах да заличат следите на съучастието в престъпления и да преразпределят източниците на блага. Божков го употребиха, защото той не разбра, че сам срещу „тайния щаб“ в държавата няма никакъв шанс да стои на върха на пирамидата. Съдбата му е решена, защото вероятно вече не са могли да го управляват. Прекалено много пари е натрупал, а това го прави независим. Предполагам, че за неговото място в „програмата“ (според мен, без съмнение на ДС) вече има определен човек (диктатор) или триумвират. Скоро ще разберем. Струва ми се, че може цялата тази одисея да завърши по трагичен за някого от играчите начин.

- Божков сега е черната овца, но в страната легално и публично съществуват и други подобни колекции на известни личности – различен ли е аршинът на държавата?

- Божков беше принуден да изкупи тези „колекции“, без самият да знае, че те се състоят от предмети, които са придобити и натрупани от неофициалната дейност на ДС и нейните агенти. На мен не са ми известни други колекции, които да могат да се мерят с това, което е събрано в неговата фондация. А това, че аршинът е различен - няма нищо загадъчно. Така е във всички сфери на обществения живот в България, включително бизнеса, политиката, медиите, образование, длъжности в администрацията, „правораздаването“ и т.н.

- Наричате Дубай новата Браила на 21 век, откъдето хъшовете обсъждат бъдещето на вилаета България. Партията на Васил Божков вече е факт – има ли шанс за политически успех?

- Не вярвам, че „Българско лято“ има шансове да влезе в парламента. Мисля, че са го излъгали да финансира този политически проект, защото, ако влезе в Народното събрание, ще получи имунитет, което означава, че делата срещу него ще бъдат замразени и така ще се отвори път за прекратяване на юридическо преследване. Уверен съм обаче, че някои ще спечелят много пари!

- Работещ ли е днес Законът за културното наследство, или обслужва само отделни големи играчи?

- Законът за културното наследство така, както е формулиран, има предназначение да ограничи свободите и правата на обикновените граждани и да обслужва една малка група привилегировани богаташи, олигарси и бандити. Всички облагодетелствани от него бяха - без изключение - хора, свързани с Държавна сигурност, както и всички „успели бизнесмени“ в България. Мога по-подробно да разкажа, защото това е свързано с моята дейност не само през последните 30 години в Австрия, но и преди това в България. Най-абсурдното е, че когато се приемаше законът в България, пак се разпространяваше в медиите от хора на ДС лъжливата информация, че автор на този неморален закон е моя милост. А реално се знаеше, че движещата сила беше царската депутатка Нина Чилова. 

- Има ли връзка бившият шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова за налагане на новите норми за културното наследство?

- Ирина Бокова е съучастница в престъпленията на ДС и в сътворяването на Закона за културното наследство, като насочи потока от артефакти в „правилната посока“. Много дълго и сложно е обяснението. Ограничавам се само с това, което казах.

- Пишете документална книга –  да очакваме ли разкрития?

- Най-общо казано, мемоарите ми ще съдържат спомени, които включват и това, което казах тук, но в по-детайлизирана и богато документирана форма. Ще имат и научна стойност -  информация за истинските иманяри от времето преди изобретяването на металдетекторите, за спекулациите с културно-историческото наследство, за колекционерските одисеи, за неизвестни и непубликувани факти за средновековната българска история, позитивите и негативите на българската историческа наука, за археологията, нумизматиката, сигилографията и неизбежно - за политическото развитие на „демократична “ България.

В книгата ще опиша подробно и всички изнесени от България експонати през последните 30 години -  със снимки,  на кои аукциони са продадени и в чии колекции са сега. Това не е за отмъщение, а желание за документалност. Изключително важно е да се знае в коя държава са намерени тези антики, на коя цивилизация принадлежат. Това ще е своеобразен мой принос към българската история. В противен случай историците и изследователите се лишават от важни факти и аргументи. Ще има и сензации. Например, разполагам с артефакт, че Симеон Велики е бил василеопатор, тоест баща на василевса – византийския император. Това е малолетният Константин Седми, роден в Порфирната зала в Константинопол. Става дума за реликвариум, който се носи на гърдите и съдържа миро, който е принадлежал на цар Симеон и доказва, че е бил по-висш от василевса.