Рубен Джонсън: Изборът на България да ремонтира съветските си самолети в Русия е бил много лош и продължава да бъде лош

Черната кутия на падналия МиГ-29 може да бъде разчетена в Полша или Украйна

Рубен Джонсън

Рубен Джонсън

Руснаците не са най-квалифицирани, за да  направят авиониката на българските МиГ 29 съвместими с Ф-16

Ако се опиташ да направиш нещо в реален бой, което не си тренирал много пъти, тогава ще те спукат от бой, казва пред Faktor.bg американският експерт

Рубен Джонсън е с над 30-годишен опит в изготвянето на анализи и доклади за чужди оръжейни системи и военни технологии. Работил е в американската военна индустрия като анализатор на чужди технологии. Бил е и консултант към Департамента по отбрана, военноморските и военновъздушни сили на САЩ, работил е и за  английското и австралийското правителство.  Редовен автор е в няколко специализирани военни издания  - Breaking Defense, Military Periscope, Aviation International News, The Washington Free Beacon, The Washington Times and 现代军事.  От края на 80-те години той е отразил повечето от главните световни изложения, свързани с отбраната и космическия сектор. В момента работи в Киев.

Интервю на Стойко Стоянов

-  Г-н  Джонсън, български МиГ-29 се разби в Черно Море по време на военното учение Шабла 21, което се проведе на 9 юни. Информацията от черна кутия на падналия изтребител все още не е свалена, защото има скъсан кабел и всеки опит да бъде разчетена информацията в България може да причини загуба на данни. Българското Министерство на отбраната реши да изпрати черната кутия в Русия. Как оценявате това решение? Може ли да се вярва на руснаците, че ще изпълнят тази задача тъй като разбилият се МиГ-29 беше скоро ремонтиран от тяхната самолетна компания РСК „МиГ“? 

- Главната причина да изпратят черната кутия на компанията „МиГ“ е защото те са хората с най-голяма експертиза, опит и определено ще имат нужното оборудване. Другият възможен фактор е в случай, ако българите имат намерение да подготвят жалба (claim) срещу руснаците, че самолетът се е разбил поради някаква повреда или дефект в изтребителя. Например,  преди няколко години МиГ-29  се разби в Малайзия и руснаците са били задължени да заменят изтребителя, защото след като записите от полета са били разчетени и анализирани, било доказано, че аварийната резервна батерия, която е трябвало да позволи на система за летящ контрол на изтребителя да продължи да функционира, внезапно е спряла да работи (flame out fail). Ако разбиването на изтребителя в Черно море е станало заради дефект в някоя негова част и руснаците са тези, които трябва да установят това, разчитайки  черната кутия, те обаче могат и да кажат: Някой друг е направил тези записи, може да сте манипулирали информацията, която сте ни предоставили. 

- Смятате ли, че черната кутия може да бъде изпратена в друга държава, членка на НАТО или доверена страна-партньор? 

- Да, например Украйна и може би Полша. Но все пак може да има правни проблеми. 

- Според публикации на български медии, Министерството на отбраната е подготвяло възможен договор за обновяването на съществуващата ескадрила от 14 МиГ-29, за да ги направи оперативно съвместими със самолети на НАТО. Смятате ли че модернизирането на авиониката на тези остарели машини може да ги направи оперативно съвместими с НАТО-вските самолети? Имат ли капацитет руснаците да изпълнят тази модернизация, ако това бъде поискано от българското Министерство на отбраната? 

- Когато говорим да направим тези изтребители съвместими с натовските военни самолети, с навигационната система, с комуникационната система и възможността за идентифицирането на приятел или враг,  руснаците могат да участват  в този процес, но те не са хората, които са най-квалифицирани, за да изпълнят тази задача. Погледнете историята с  МиГ-29 на словашките военно-въздушни сили. Руснаците са били част от процеса на интеграция на МиГ-29, но изборът на хардуер и създаването на връзка между различните системи, които трябва да си взаимодействат една с друга, за да бъдат МиГ-29 съвместими с бойните самолети на други членки на НАТО – всичко това беше осигурено от BAE System. А по онова време за 12-те изтребителя Словакия плати 50 млн. евро всичко. Така че руснаците могат да бъдат част от процеса на интеграция, но те не са хората, които могат да доставят необходимия хардуер, който трябва да бъде инсталиран на борда на изтребителите. Случаят със словашките изтребители може да бъде добър пример за България – да обмисли внимателно както да направи, ако това е сериозно намерение от страна на Министерството на отбраната.  

- Как оценявате моментното състояние на руската самолетна компания „МиГ“? Мислите ли, че тя има светло бъдеще? 

- Искам да започна отговора си с това, че имам голям респект към хората в компанията „МиГ“, някои от които познавам от доста време. Компанията наистина някога е имала брилянтни конструктори. И ако се върнем към края на съветската епоха и 90-те години на минали век,  „МиГ“ все още имаше умни и талантливи хора в конструкторския отдел на компанията. Но това, което се случва с „МиГ“, е още един пример как група престъпници около Владимир Путин, които  обичат да се бият в гърдите и да казват, че Русия ще бъде навеки велика сила във военната индустрия и бла-бла-бла,  всъщност не правят нищо, за да подкрепят военната си индустрия и компании като „МиГ“. В интерес на истината през последните години близки до Путин персони търсят начин да откраднат имуществото, което притежават руските военно-промишлени комплекси, което е много ценно, и след това да го продадат. Така че през  последните години от компанията „МиГ“ е останало само едно бледо копие на предишния й образ. И аз си спомням мой колега (бивш служител в „МиГ“) може би преди повече от 10 години ми беше разказал, как като възпитаник и служител бил поканен на тържество по случай 60-годишнината от създаването на конструкторско бюро в компанията. Събитието се провело в Института по авиация в Москва. Тогава в бюрото имало 100 служители, а сега те са около 13. Десет от тях са стари конструктори, които идват на работа всеки ден, защото знаят само това да правят, нищо друго. Реално те имат два избора – да седят в конструкторското бюро и да скицират проекти, които никога няма да бъдат изпълнени, или да си стоят вкъщи и да си играят със своите котки. Тоест, те не правят абсолютно нищо. Има още две млади дами, които не са заинтересувани да бъдат конструктори на изтребители. Но имат родители, които им са им казали, че щом имат предложение за работа, трябва да го приемат, докато не се появи нещо друго. Но тези дами не са заинтересувани от работата върху изтребителите МиГ. Има още един мъж, за който ми беше казал, че е много ентусиазиран по отношение на изтребителите, бил много енергичен и не се интересувал, че му плащат толкова малко пари. Просто обичал самолети. Всичко това означава, че на мястото на стотина отдадени на работата си конструктори, сега има само един. И това е репликирано в цялата система, която включва конструкторското бюро плюс трите промишлени отдела. Най-големият от промишлените отдели беше в Москва, близо до метро-станция „Динамо“. По-рано тази година имаше група авиационни ентусиасти и блогъри, които пробиха плетената ограда и влязоха в завода за изтребители №3. А по време на Студената война това беше зона, където имаше охрана – хора с автомати, които не даваха да се припари близо до съоръженията. Тази група ентусиасти направи видео, което показва, че мястото е безлюдно и необитавано от никого, пълно с боклуци, старо оборудване, машини, части от изтребители, защото производството е изоставено и пренесено в други заводи извън Москва. И сега това огромно парче земя в Москва струва милиони долари. Притежателите на тази земя  всъщност  са РОСТЕК, която се управлява от близък съратник на Владимир Путин от КГБ още от времето когато са били в Източна Германия – Сергей Чемезов. Ще разрушат сградите на тази земя и ще я продадат на строителни предприемачи, за да направят толкова много пари, колкото не можем да си представим. Така изглежда „МиГ“ сега, за жалост, защото преди време тази компания е създавала невероятни изтребители, а самолетите МиГ-29 за своето време си е бил безспорно най-добрият изтребител за въздушни битки от близко разстояние (dogfight) в света. Бил е невероятен изтребител, с много високи показатели, правел е неща, които други модели изтребители не са могли да постигнат. Но технологично не е останал в крак с времето. И поради факта, че конструкторското бюро на „МиГ“ е останало с толкова малко персонал, няма как да конструират нов модел, дори и да разполагат с  необходимия финансов ресурс. 

- Как виждате продължаващата българска зависимост от Русия да поддържа и ремонтира старите съветски изтребители? Смятате ли, че българските МиГ-29 биха могли да бъдат поддържани и поправяни в други държави? 

- Да, имаше много ясно изградена система по времето на СССР. Имаше основни военни планове, които бяха собственост на едно от съветските индустриални министерства – Министерство за производство на самолети, което отговаряше за  създаването на чисто нови изтребители. Паралелно имаше планове за основен ремонт, които принадлежаха на Министерството на отбраната, което отговаряше за окончателното извеждане от експлоатация,  осъвременяване и ремонтиране на тези изтребители. Тази мрежа от ремонтни съоръжения съществува извън територия на Русия, като най-добрите и качествени бази и съоръжения за ремонтиране на МиГ се намират в Украйна. Други се намират в Беларус и в Полша. Това са трите основни локации за ремонт на руските изтребители МиГ.  От години слушам от свои приятели, че България е направила голяма грешка като е сключила договор с руската компания „МиГ“, за да модернизира своите изтребители. Хората там не са глупави или некомпетентни, те са талантливи, но техният бизнес е да конструират и да създават нови изтребители, а не да модернизират, преоборудват или ремонтират стари машини. Някога имаше друга структура в съветската система, която беше специализирана в тази дейност - това бяха базите и съоръжения за ремонтиране. В този смисъл изборът на България е бил много лош и продължава да бъде лош.  

- В момента, България разчита на руската самолетна компания „МиГ“ за поддръжка и поправка на своите МиГ-29. Как това решение влияе върху сигурността на НАТО и на Югоизточния и фланг? 

- Изтребителят МиГ-29, с всичките си позитивни качества, не би могъл да бъде ефективен в отбраната, ако се изправи срещу свой противник – модерен изтребител, който е оборудван с най-новите радари, най-новите сензори, най-новите оръжия, като се има предвид, че България притежава експортните версии на МиГ-29 (за държави във и извън Варшавския договор). Също така България няма необходимия брой МиГ-ове, той е прекалено малък. Като се има предвид броят на изтребителите и тяхната възраст, както и разходите за поддръжката им -  те са проблем за сигурността. Вината не е обаче изцяло на руснаците, защото ако изтребителят за своето време е бил фантастичен, то днес бързо губи своето преимущество. 

- Според обявените от скоро планове на Министерството на Отбраната, останалите български МиГ-29 ще бъдат използвани до 2029-2030, когато техният жизнен цикъл приключва. Поради това, съветските изтребители ще трябва да летят паралелно с новите Ф-16, които се очаква да бъдат доставени през 2024. Как оценявате подобно паралелно използване на старите съветски МиГ-29 и осемте нови и от последно поколение Ф-16 блок 70? 

- Установено е вече, че съвместното използване на двата типа изтребители – МиГ-29 и Ф-16, е трудно, като показателен пример в това отношение е Полша. Това, което видяхме след като поляците закупиха Ф-16, е, че имаш един изтребител, който е много по-модерен от технологична гледна точка. В случая с Ф-16 блок 70  - той е още по-напреднал технологично. Това, което установяваме, че генерали от военно-въздушните сили и официални представители на министерство на отбраната не се страхуват да ги използват, въпреки че струват много пари и са ценни активи. Освен това тяхната поддръжка също е много скъпа. Докато българската индустрия запазва способността си да работи с МиГ, няма да има капацитетът да поддържат Ф-16 блок 70. Ще им трябва време, за да създадат този капацитет. Двете системи на поддръжка на МиГ-29 и Ф-16 са много, много различни. И както казва един мой приятел от Украйна дори идеологията за това как се поддържат тези изтребителите е различна. Така че преминаването от едната в другата система ще бъде много болезнено. Използването на двата изтребителя едновременно и това че ще имат отделни режими за поддръжка, което ще бъде скъпо, предполага, че българските военни ще се откажат трудно от руския изтребител, който те познават и имат увереност в това как той работи, как да бъде ремонтиран, познават хората, които могат да го ремонтират. А сега попадат на нещо ново – Ф-16 блок 70. Но това е неизбежен процес, нещо, което трябва да се случи, макар че няма да бъде никак лесно. 

- Какъв съвет бихте дали  на българското правителство относно бъдещето на вече остарялата ескадрила от МиГ-29? 

- Трудно ми е да кажа. От една страна, МиГ може да се използва за обучение и тренировки, макар това да не е добра опция за изтребителя. Въпреки това използването на МиГ като тренировъчна платформа няма да е безполезно за пилотите, които се обучават. И това, което научат на тази тренировъчна платформа, няма да им е излишно, когато преминат към чисто нови и по-модерни изтребители. Така че може да ги използвате за обучение и тренировки. Но ако трябва аз да направя предложение –  мисля, че  е по-добре да ги продадете на друга държава, която има желание да ги купи, докато тези изтребители имат още някаква стойност. Тъй като използването на двата вида изтребители беше трудно за поляците, а България няма икономическите възможност, които поляците имат, и ще й е скъпо да ги поддържа.  

- Румъния  се възползва от възможността да има изтребители на НАТО-ски съюзници, разположени на своя територия, заедно с които да извършва Air Policing. За разлика от Румъния, България рядко използва подобна възможност. Смятате ли, че това подкопава защитата на НАТО на югоизточния й фланг? 

- Да, защото трябва да се действа съвместно, колкото е възможно. Това е единственият начин, чрез който тези съюзи работят – когато имаш различни пилоти, различни самолети от различни държави, които работят заедно, те трябва да тренират заедно и това трябва да се случва постоянно. Тези изтребители не са някакви малки пешки  върху шахматната дъска, за да кажеш че имаш 14, 30, 40 изтребителя на едно място. Освен ако тези самолети от различни държави не са тренирали съвместно, не са работили съвместно. Защото ако се опиташ да направиш нещо в реален бой, което не си тренирал много пъти, тогава ще те спукат от бой.