- Г-жо Андреева, 34 години след падането на комунизма все още не сме изговорили всички истини за мястото и ролята на българските турци и мюсюлмани в новата ни история. Защо тази тема сякаш все остава в сянка?
- Българските мюсюлмани, като общност пострадаха изключително много по време на комунизма. Незаслужено бяха репресирани, не поради някакви техни действия, а защото влезнаха в стратегиите на комунистическата власт за разпалване на национализма. Властта на тоталитарния режим във външната политика предполагаше глобално господство. Комунизмът трябваше да победи в целият свят, така както нацизмът имаше тази амбиция преди това. В този смисъл националният суверенитет беше потъпкан още при налагане на режима в България в периода 1944-1947.
На по-късен етап, на комунистическата власт - за да утвърди влиянието си, и вярна на КГБ и СССР, ѝ потрябва национализма. Така е била развита стратегия в която „турското робство“, а от там и българските мюсюлмани да са преекспонирани като врагове на народната република. Мирните и работливи хора с мюсюлманско вероизповедание изведнъж се превръщат в страховити врагове. Те е трябвало да бъдат преследвани, прекръстени или изгонени. Това беше изцяло изкуствен процес имащ за цел да пробуди националистическо напрежение в обществото ни. Още тогава много български демократи се опълчват срещу тази хладнокръвна, обмислена жестокост на комунистическата власт. Аз познавах смели хора, които са се солидаризирали със съгражданите си мюсюлмани. На официално ниво пропагандата облъчваше с омраза българите, за да ги настрои срещу „враговете мюсюлмани“. Бяха изпращани военни, по места, в смесените райони, на мюсюлманите не им беше позволено да говорят на майчин език и да се събират в групи. Но този процес възмути много българи и те се опълчиха.
- Познавахте ли личности, които въстанаха срещу тази отвратителна политика на комунистите?
- Познавах демократи, които са започнали гладни стачки в знак на несъгласие и други, които са изразявали открито протеста си. Били са арестувани или хвърлени в отново отворения концлагер в Белене. Тези хора наистина защитават съгражданите си мюсюлмани с единствените средства с които са разполагали в комунистическия режим – телата и здравето си. Това са автентичните български антикомунисти и убедени демократи. За тях възродителният процес бе извращение на комунистическата власт над обикновените хора, без значение от етническа и религиозна принадлежност. Заради това си поведение те бяха жестоко репресирани от национал-комунистите. Антикомунистът, демократ Димитър Пенчев разказва как по време на възродителния процес е хвърлен в Белене и там е посрещнат от съидейниците си мюсюлмани като син и брат.
- Но в годините на прехода се извърши една подмяна, наложена бе тезата, че Ахмед Доган е гарант за етническия мир и толерантност?
- Истината е ясна - в периодите на тоталитаризма и прехода, антикомунистите винаги бяха заедно. Демократите защитиха гражданските права на мюсюлманите за да им бъдат върнати имената. Именно демократите - и християни и мюсюлмани, не позволиха да се разиграе етническата карта в България. Това обаче беше капитализирано като политически актив и лично монополизирано от Ахмет Доган – самопроизвел се за гарант на етническия мир в България. Докато в действителност, единственият гарант за този мир беше самото ни общество, което устоя на комунистическата пропаганда.
- Днес сме свидетели на още по-тотална подмяна - Доган използва българските турци и мюсюлмани като жив щит за неговите права и свободи и за луксозните му имоти?
- Тъжен факт. Политическа върхушка използва обикновени хора като жив щит за защита на имотите и собствеността си. Изключително грозно е от политическа и обществена гледна точка хората на Доган да призовават български мюсюлмани да пазят сараите им. Това е злоупотреба с идентичността и емоциите на хората. Ако Доган има послание към обществото и електората си е редно да излезе и да говори, а не да се скрие зад манипулирана група поддръжници.
През 21 век в европейска държава е немислимо да виреят политици, които живеят затворени в палати. Откъснати от социалната действителност, в лукс несъответстващ на позициите и посланията им. Но политическите лица около Доган не осъзнават, че си играят с огъня, защото българските мюсюлмани живеят в отворен свят и вече могат да разграничат злоупотреба с влияние от политическата харизма. Така вчерашната им политическа защита, може да се обърне в социален бунт срещу неправомерно луксозния живот на собствените им лидери.