Интервю на Стойко Стоянов

-  Г-н Шаламанов, в социалните мрежи отново се разгоря  дебат за името на 3-та авиобаза, известна като „Граф Игнатиев“. Каква е вашата информация?

-  В България всяко поделение си има войскови номер, като в миналото имаше име, което беше секретно в зависимост от функциите на поделението. В сухопътните войски се възстановиха традициите и например 61-ва бригада вече е 61-ва Стрямска бригада, което наистина е много добре от гледна точка на мотивация, на създаване на общност, на развитие на историческа памет, на посвещение ако щете. Особено сега, когато искаме да привлечем повече млади хора, връзката с бойната история на България е много важна. Аз съм бил на курс в САЩ и никога няма да забравя, че съм обучаван в Keesler Air Force Base. Това е една голяма учебна база на Мексиканския залив. Тя е кръстена на лейтенант Кислър, който е свършил нещо полезно за страната си, а тази връзка се оказва изключително полезна. 

-  Има среди в армията, които твърдят, че по документи 3-та авиобаза е официално кръстена на граф Игнатиев, каква е истината според вас?

-  Това въобще не е важно. И да има такъв документ, това не пречи тя да бъде именувана днес на името на кап. Списаревски. Ако подобен документ все пак съществува, той според мен, не е за именуване, а има чисто административен  характер и е за обозначение, както е с база „Равнец“, база „Балчик“. Това няма нищо общо с историята на авиобазата, нито с историята на ВВС, нито с амбицията на ВВС да бъде един високотехнологичен вид въоръжени сили в рамките на НАТО и ЕС.

-  Обвързването на Авиобазата с името на руския граф, известен като не особено голям приятел на българите, не обслужва ли чужда пропаганда, загърбвайки нашите герои?

-  Явно е дошло време да се спре с информационната война, която се води от страна на Русия срещу България, обявена за неприятелска страна. И все от някъде трябва да се почне. В случая именуването на 3-та изтребителна авиобаза, намираща се не далеч от село Граф Игнатиево, ще бъде добра възможност. А пък един ден и другите компетентни органи, от които зависи именуването на българските улици, площади и населени места, да вземат своите решения. Тук става въпрос за нещо, за което има много ясна обществена енергия и подкрепа - 3-та авиобаза да бъде на името на кап. Списаревски. Още повече, че сега има добър повод - във връзка с празника на ВВС на 16 октомври. Достоен повод всички бази на ВВС да получат имена, свързани с нашата славна история. Това ще бъде много силна мотивация за привличане на  повече кадри във ВВС, за утвърждаване на авторитета на този род войски, както и за признанието на ВВС пред нашите съюзници. На  тези бази все по-често ние посрещаме нашите съюзници – дали за учение, дали за ротационно базиране на техника. Така че това ще позволи нашата военна история да бъде позната и от нашите съюзници и да имаме взаимно уважение. Това според мен е много добра стъпка. Защо не е направена досега – има много причини и няма смисъл да коментираме. По-важното е, че има ясно разбиране, че това може и трябва да бъде направено сега. Когато през 1999 година бяха въведени новите бойни знамена на поделенията, видяхме какъв позитивен ефект имаше. Явно сега е време да се преименуват и нашите бази.

-  Кой трябва да инициира тази процедура?

-  Инициативата вече е подетата от обществеността, от бивши офицери, от хора, които като своя кауза разглеждат евроатлантическото развитие на България. Но практическото действие трябва да бъде на министъра на отбраната. Аз вярвам, че имаме един изключително мъдър министър на отбраната, който може да вземе това решение. И не виждам никакви пречки пред едно такова действие. Може би щеше да бъде още по-добре, ако това го бяхме свършили през 1999 година с план 2004, но съгласете се, че не всичко може да бъде свършено с един удар, с едно решение. Тази инициатива обаче дава възможност повече хора да бъдат част от позитивната история на България.