Потвърдиха се разкази   на   Херодот, че гетите са племе на пророци, които практикуват  „безсмъртието” 

Големите лозунги за развитие на културен туризъм чрез  археологията  са  само прах в очите и начин за преразпределение на финансови ресурси, казва откривателя на последната най-голяма златна находка

Интервю на Мая Стоянова

 - Проф. Гергова, какви са плановете ви за това археологическо лято, кои археологически паметници ще проучвате? 

- Тази година започнахме  работата си в терена  много рано и се надявам сезонът да е дълъг и успешен.  Два са обектите,  на които ще са концентрирани   усилията ми. Първият разбира се  е Сборяново -  със знаковата   Голяма Свещарска (Омуртагова) могила и паметници около нея.

Голямата Свещарска могила е знаков паметник за българската археология, история и национално самочувствие.  Това е най-високата могила в царския гетски некропол в Сборяново, която се вижда от огромни разстояния, обвеяна е и от хипотезата за връзката й с великия Омуртаг. Нейното проучване, което започна преди 20 години,  все още не е довършено, единствено поради  изключително порочния начин на финансиране на разкопките в България.

Вторият обект, който ще проучваме е винаги пренебрегвания,  малко изследван, лишаван от финансиране,  но  с много интересен научен и туристически потенциал -  Ахтопол.

- Разчетохте ли вече новата информация за историята, която ни дават находките, намерени в Омуртаговата могила през миналото лято? 

- Дават ни нова информация за тайнствените  обреди на обезсмъртяването, практикувани от гетите,  за  свещения характер на самите  могили, за  различните ритуали, съпътстващи насипването им, каквато следа е  дървеното  сандъче със златни дарове . Златните предмети, вероятните ателиета, в които са били изработени, както и датировката им  пък ни отвеждат към личности и събития, свързани с  бляскави моменти  от историята на гетската държава в последните десетилетия на ІV в. пр. Хр. Тогава   гетският владетел Котела сключва съюз с Филип ІІ Македонски срещу скитите, а като цяло гетските владетели със силата и влиянието си са покровители на съседните на земите им понтийски колонии.

Моите дългогодишни изследвания на елитарните некрополи на гетската столица в Сборяново, от друга страна,  позволиха да се  разгадаят и потвърдят някои смятани до сега за фантастични разкази както на  Херодот, така и на  други антични автори  за гетите –  като племе на пророци, които практикуват  „безсмъртието” и имат изключителни  познания в областта на математиката, астрономията и етиката, племе, което е влияло на другите съвременни нему европейски народи със своите универсални вярвания.

Надявам се, че с разгръщането на  проучванията на могилата, да открием интересни материали и нови находки , които да  допълнят неразказаното от  античните автори. 

 - От дълги години  проучвате археологическия комплекс Сборяново, какви са очакванията ви за това лято?

- Съвсем конкретно очаквам да разкрием в Голямата Свещарска могила основното погребение  на гетския владетел Котела, а може би и на някой друга голяма фигура от гетския двор. Бих искала да  потвърдя или отхвърля хипотезата за връзката на могилата с хан Омуртаг. Бих искала самата аз да бъда изненадана и от непрогнозируеми открития. Защото Голямата Свещарска могила е истинско предизвикателство за всеки археолог, тя  е един сложен, проблемен, труден за изследване паметник не само в  археологическите си измерения, но и като обект на геофизиката. 

Вече имаме интересни резултати от последните геофизични проучвания с георадар, които направихме в началото на тази година. Те са голямо предизвикателство, особено като имаме предвид, че тази могила  трудно ни допуска до тайните си. Досегашните геофизични проучвания през годините винаги са ни давали различни резултати и са ни насочвали към различни очаквания, но за съжаление никога не са ни стигали средства, за да осъществим разкопките до край. Надявам се тази година да имаме възможност да верифицираме  геофизичните прогнози.

- Откритото злато в Омуртаговата могила беше истинско събитие за родната археология, как се стигна до уникалната находка - с инат, с късмет или по-скоро е следствие от научна последователност? 

- На първо място е научната последователност. Ние копаем не заради прищявки или за да сме всеки ден в  медиите, а за да  изследваме определен проблем чрез проучването на конкретен археологически  паметник.

Мисля, че  моята  последователност ме дари и с подкрепата на приятели, които ми помагаха не само морално, но и реално, а самото наистина безценно съкровище бе малка награда за тази моя убеденост.

За съжаление обаче  проучването на Голямата Свещарска могила, което започна преди 20 години, съвпадна с времето на дълбоката криза на ценности в нашето общество, когато  на научното изследване  започна да се гледа със снизхождение. Големите лозунги за развитие на културен туризъм чрез  археологията  всъщност бе и продължава да е  само прах в очите и начин за преразпределение на финансови ресурси за други цели. А Могилата в Сборяново е знакова за историята на България. Разположена е в национален резерват , към нея би трябвало да се прилага последователна политика по изследване, опазване и социализиране на паметника,  каквато за жалост в България нямаме. И въпреки всичките ми искания  за финансиране, за да бъде завършено проучването, такова на практика няма повече от 10 години.     

-  Вече сте анализирали научното откритие, от какъв „ранг” е това съкровище? 

- Не бих искала да боравим с „ранг” листа, но   все пак и  по своята научна информативност , изключителна артистична стойност и    изяществото на находките ,  то се нарежда  сред най- значимите  тракийски съкровища ,  като Вълчитрън, Панагюрище, Рогозен, Летница.  Много съм горда, че чрез това откритие въвеждаме в съвременния ни свят  нови, непознати и изключително интригуващи митологични образи,  свързани със света на Дионис, представени върху златната диадема. 

- Има ли някаква връзка между откритото от вас злато  и  темата за  митичните хипербореи по нашите земи?

- Директна връзка може би няма, но съкровището е много силен акцент,  разкриващ културата на  северните траки-гетите, които са  създали най- „тракийските” произведения на изкуството, а  могилите и  обредите  им  подсказват много тесни връзки с земите на  северна Европа . При това,  ако ранните векове на І хил. пр. хр. свидетелстват за влияние от север на юг, то по времето на апогея на гетската държава, през втората половина на ІV в. пр. Хр. и първата половина на ІІІ в. пр. Хр., е очевидно обратното и то силно влияние на гетските вярвания, култура и духовност върху  древните  народи на европейския север. Двата ключови за културната история на Европа райони- Скандинавия и Тракия,  са еднакво свързани с митовете и  легендите за хипербореите, които намират  потвърждение и в археологическите паметници.

Може би и затова първото представяне извън България на златните дарове от Свещари в Националния музей в Копенхаген  през м. април т. г. бе  толкова успешно. То бе повод да проследим хилядолетно древните контакти между нашите земи. 

- Изпитвала ли сте страх  от прословутото проклятие на боговете? 

- Очевидно не върша нищо, което би разсърдило боговете. Те се оказаха благосклонни към мен и моите терзания, защото се стремя да разбера как са общували хората с тях преди хиляди години. Обичам работата си и вярвам, че  с проучванията си, макар и скромно, предизвиквам моите съвременници да обърнат поглед към вечните, духовни неща, към един  за съжаление може би останал вече в  миналото по-мъдър свят.

- Защо когато се чуе за златна находка настъпва особено оживление дори и по върховете на властта, а се подминават откритите най-старите селища в Европа - Караново, Провадия, Слатина, край Пазарджик? 

- Не мисля, че сте права. Всеки от тези обекти е предизвиквал и предизвиква внимание, разбира се с новите открития, които се правят по време на проучването му. За съжаление, у нас не се провежда последователна образователна, културна или популяризаторска дейност за утвърждаване на стойността на изключителното ни археологическо наследство. Стигаме до сензацията, и след това … отново – нищо. Самите медии  обичат единствено  сензациите и затова и е толкова повърхностна  и изкривена  представата за значението на уникалното ни археологическо наследство.

А  това археологическо богатство  чрез научното изследване и социализирането му е безценен ресурс за развитие на културен туризъм, решаване на социални проблеми, подобряване на имиджа на България. Ако вместо помощи, безработните без висока квалификация получават възнаграждение, за да бъдат ангажирани в поддържането на големите резервати, в археологическите проучвания, или в  опазването, много повече от паметниците ни ще бъдат  посещаеми и ще оставят  незабравими спомени, дори и без да се издигат няколко метрови стени. 

- След направените поправки в Закона за културното наследство, кои са най-големите подводни камъни, които препятстват проучването на археологическите паметници и тяхната социализация?

- Законът за културното наследство в сегашния си вид бе създаден преди ГЕРБ, от тройната коалиция, но за съжаление при неговото управление вместо да се отстраняват недоразуменията и облекчават процедурите,  продължи въвеждането на нови бюрократични изисквания и откровено корупционни схеми.

Сегашният Закон за културното наследство в много малка част защитава това наследство и в по-голямата –  пречи на  ефективното  му  опазване. В него има разбира се и някои добри неща, но по отношение на цялостната си философия е катастрофа. Става дума преди всичко за това, че опазването  не се прави от държавната и местна администрация, а от специалистите, които са творци и трябва да имат свобода на действие  в рамките на професионализма и  утвърдените международни норми. Те обаче са поставени в зависимост от цяла серия от лица и институции, които са по-некомпетентни от тях.

- Предупреждавате с тревога за опасността “книгата на историята ни да бъде унищожена, преди да я прочетем”, как да се предпазим, за да не се случи това?

- Ако управляващите се интересуват какво мислят професионалистите, ще е хубаво да ни попитат. За съжаление, в унищожаването на Книгата на историята, която в нашите земи има много още неразгърнати страници, вече участват не един, а няколко играчи. Наред с  оставеното да се вихри иманярство, не по-малко  беди идват от самозабравилото се чиновничество, което  най- вече се грижи да докаже колко е важно самото то, като измисля нови и нови абсурдни и пречещи на работата правила зад гърба ни. Според мен, археологическото наследство се опазва чрез конкретна работа в терена и чрез  заложени в законодателството максимално адекватни  подходи. Така че е недопустимо специaлистите да са зависими от прищевките или неразбирането на местната или централна администрация, която не само че не е компетентна, но е и политически пристрастна. И ако едните са ви съдействали, следващите ви пречат. Не може съдбата на запазили се с хилядолетия паметници, които изискват също  предприемането на дългогодишно осъществявани  мерки, да е зависима от политическите  настроения и  местни интриги. Не е допустимо да  чакаме от избори до избори, да сме зависими от мнения и съгласия на реално некомпетентни институции и лица, от  непрестанно  прехвърлящите  бумаги  от една в друга стая чиновници, за да  получим разрешение  за  работа в терена понякога за по-малко от  месец. За да не се случват тези парадоксални неща според мен следва да се премахнат всички ненужни, пречещи  процедури, да  се  върне свободата на  професионалните институции, каквато имаше по- рано, да  се регламентират и други варианти за кандидатстване по европейските програми, свързани с изследването и опазването на наследството, тъй като в момента това може да става единствено чрез местните администрации. Трябва да има алтернативни варианти, да се  даде право  и на независими творчески екипи и сдружения от специалисти, които са и истински компетентните, да се борят  за европейските фондове, за да не губим и европейски средства. Крайно време е да се направи и  една равносметка – какви са приходите и разходите по опазване на наследството, къде  са течовете? Защото е повече от очевидно, че генерираните от културния туризъм и най- вече от археологическите обекти средства изтичат най- вече в други посоки, вместо да бъдат реинвестирани.

Политиката на опазване е по- универсална и като ценности, и като дейности от конкретната политика на сменящите се правителства. Тя може да е ефективна, само ако е демократизирана. Затова  всяко правителство би трябвало да работи за утвърждаването и подобряването именно на такава система и законодателство, в интерес на страната си, а не за корпоративните интереси.