Кольо Парамов: Проф. Стив Ханке иска тихомълком да продължи безконтролният износ на пари към офшорки от наши олигарси

Влезем ли в еврозоната, ще бъдат затворени всички капаци на схемите, които гарантират свободното изнасяне на средства от страната ни

Кольо Парамов

Кольо Парамов

Брутният ни вътрешен продукт е с 4 пъти по-нисък от средния за ЕС

Страната ни закъсня с чакалнята на ERM II с 6 години, Борисов беше забавен от финансовия си министър през 2014 г., казва пред Faktor.bg финансистът 

В неделя, 4 юли проф. Стив Ханке, професор по приложна икономика и създател-директор на института по приложна икономика в университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор заяви пред Нова ТВ, че страната ни не трябва да влиза в еврозоната и препоръча да не се разделяме с валутния борд. У нас Стив Ханке е определян като бащата на „българския валутен борд“. Основателни ли са предупрежденията му – пред Faktor.bg коментира финансистът Кольо Парамов.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Парамов, изненадан ли сте от изявлението на прф. Стив Ханке,  че влизането на България в еврозоната е груба грешка?

- Учуден съм от разсъжденията на проф. Стив Ханке. През последните три години той редовно популяризира някои твърдения, които които са меко казано смущаващи и имат странна логика. На 28-и април 2020 г. проф. Стив Ханке каза, че доларът и еврото трябва да бъдат формално и свободно свързани помежду си, все едно досега не са били. Еврото помага доста добре на американската валута, и то два пъти досега след 2011 г., но САЩ трудно приема това, защото Германската икономика е непреодолима за тях и е твърде голям трън в очите им. Ханке, който се изживява като експериментатор през последните 5-10 години, роди най-различни модели за възприемане на финансовия дял по възстановяване на световната икономика. Той популяризира една налудничава идея – предложи да се разкрият частни валутни бордове. Представяте ли си в България да има 5-6 подобни бордове - примерно на Делян Пеевски, на Иво Прокопиев и т.н.? Аз не виждам логика в разпространението на това твърдение и то не от кого да е, а именно от устата на проф. Ханке.

- Основателно ли е предупреждението му да не се отказваме от валутния борд и да не въвеждаме еврото?

- Аз твърдя, че Ханке или не си дава сметка за самото предложение за влизане ни в еврозоната като условие, или иска да преиначи базата данни. Той твърди, че българските олигарси правят всичко възможно страната ни да влезе в „зоната“. Аз обаче твърдя, че те са причинно-следствената връзка държавата ни да не е част от нея. Олигарсите ни фалираха КТБ през 2014 г. именно, за да не допуснат България в еврозоната. Ако бяхме станали част от еврозоната преди 2014 г., изгодите ни щяха да бъдат много повече. На първо място – КТБ нямаше да бъде фалирана. Освен това, щяхме да бъдем под ясния и категоричен контрол на Европейската централна банка и всички преводи над 30 000 евро щяха да се следят от нея. Така никой от олигарсите нямаше да може да изпраща в офшорните си сметки в САЩ пари, които вече са много. В периода 2001-2011 г. са преведени 24, 5 млрд. долара в български офшорни сметки в Щатите и Панама. От 2011-2020 г. са преведени нови 27 млрд. долара. Т.е., 51 млрд. долара безконтролно и без влиянието на БНБ са изпратени в тези офошрни сметки. След като Ханке твърди, че българските олигарси тласкат страната ни към еврозоната, трябва да го докаже. Той може да помогне на България чрез ЦРУ да се проверят какви са тези сметки, на кого са, тъй като техният брой е над 4500. Връзката на проф. Ханке, която прави между еврозоната и олигарсите, е нелогична от гледна точка на оценката за влиянието им.

- Защо Ханке ни убеждава, че валутният борд е много по-изгоден от еврозоната за българите? 

- Българите не трябва да гледаме на еврозоната като на мечта или на утопия. Това е наложителна реалност, която трябва да се случи така, както е проектирана, защото закъснява с 10 г. През този период ние загубихме много от приоритетите, които осигурява Европейската централна банка на всички в еврозоната по отношение на междинни плащания, лихвени нива, по контрол и доста други връзки. Ако направим някои сравнения на цифри и числа, ще се убедим колко сме зле в условията на валутния борд след 2014 г., а не сме в еврозоната, както влязоха балтийските държави. Само един пример – целият брутен вътрешен продукт на Европейския съюз за миналата година е 13 трилиона и 600 млрд. евро, като тук говорим за 500 млн. души. След излизането на Великобритания, ЕС остана с 430 млн. население. Така констатираме, че средният брутен продукт на един европеец е 31 600 евро. Ако обаче го осредним за България, то нашият БВП трябва да е 221 млрд. евро или 431 млрд. и 700 млн. лева. В същото време той е 115 млрд. лева за 2020 г. Т.е., по този показател, за нашите 7 млн. души население, ние имаме 4 пъти по-нисък БВП. Това е един сериозен аргумент за абсолютната необходимост за нашето членство в еврозоната, за да можем да коригираме темпа на инвестициите към страната и на износ на пари от българските олигарси навън. Трябва да вземем примера на Германия, която разкри огромните сметки в Цюрих, посочи хората, които бяха данъчно обременени, привика ги, проконтролира ги, осъди ги и конфискува излишните финансови средства, които бяха недоказано заработени. Имаме една много сериозна връзка по отношение на капитализма точно в този момент. Ханке пропуска, защото, ако приемем варианта на един голям учен – Ноам Чомски, може да кажем: „Един от уроците на неолибералната версия на капитализма е, че това е поредният колосален и грандиозен провал. Ако не научим урока сега, следващия път ще бъде много по-тежък по отношение на бедността“. Това означава, че Чомски ни предупреждава да не вярваме така бързо и безсъдържателно на предложенията, при които интересът ни се губи по трасето. 

- Защо американският икономист предприема такава тактика към България? 

- За последните 40 години Стив Ханке премина през различни изпитания и перипетии при налагане на теорията му. През 2020 г. той поиска повече държава. От времето на Роналд Рейгън през 1980 г., когато работи в икономическия му екип, дори се обявява винаги против намесата на държавата. Изведнъж обаче променя версията и уточнява, че „при всяка криза, голяма или малка, винаги се появява едно силно обществено желание правителството да направи нещо“ и добавя, че „ тези увлечения на властта често продължават дълго след преминаването на кризата“. С една дума – Ханке  казва, че бившият премиер Бойко Борисов бил хванат в опита си да закрие очите на българската общественост и да вкара с едва ли не луд устрем страната ни в чакалнята на ERM II. Напротив, Борисов беше забавен от своя финансов министър да вкара страната ни в чакалнята. Всичко това трябваше да се случи още през 2014-2015 г. по време на второто правителство на ГЕРБ, за да бъдем редовни членове на еврозоната и да се ползваме от цялата „схема“. В същото време Гърция получи 109 млрд. евро подарък-опрощение на заемите като награда от ЕС. Южните ни съседи взеха целево 36 млрд. евро за стабилизация на своя пазар. Гърците се подготвят да получат още 24 млрд. евро за стабилизация на междинните плащания по остатъка на дълга. В същото време страната ни е получила 0 евро, ако сложим знак за равенство между двете съседки. Тогава вече може да говорим за баланс, за заплати, за пенсии, за стабилитет, за ЕС, за еврозона и за мисленето на проф. Ханке, който говори работи, които нямат нищо общо с реалността и с парите. Т.нар. „баща на българския валутен борд“ иска само едно – тихомълком да осигури на нашите олигарси да изнасят без контрол пари в американски офшорни зони, а САЩ и другите страни да си ги ползват. Има 7 трилиона долара свободни пари. Ако обаче България влезе в еврозоната и е под контрола на Европейската централна банка, не може никой от страната ни като физическо лице или фирма, да преведе 30 000 евро в каквато и да е посока незабелязано или неконтролирано. По този начин ще бъдат затворени всички капаци на схемите, които гарантират свободното изнасяне на средства. Затова трябва да приложим примера на Германия, а не да си втълпяваме фантазиите на Ханке, че е приложимо дори и съществуването на частни валутни бордове – псевдо експерименти, които могат да се случат през 3000 г.

- Президентът Румен Радев подкрепи трактовките на проф. Ханке, това може ли да се окаже заплаха за влизането на страната ни в еврозоната?

- Румен Радев е защитил проф. Ханке и е заявил, че няма да допусне включването на страната ни в еврозоната, ако е в ущърб на държавата. Това е много жалко, защото президентът, като първия човек в държавата трябва да бъде перфектно информиран. Той разполага с трима членове в БНБ, които е назначил с указ. Те по всяко време на денонощието могат да внесат конкретни обяснения по всички детайли около въпросите, които касаят еврозоната. Абсурдно е да твърдим, че няма да влизаме в еврозоната при в момента действащата банкова система на валутния борд. Когато говорим такива неща, трябва да се подкрепят с цифри и факти. Днес банковата система има събрани 61 млрд. лв. В същото време ползваме само 29 млрд. лв. Останалите 31 млрд. лв. стоят на "склад" в БНБ. Представяте ли си 55% от средствата, които са вложени в банките, да бъдат блокирани и да не раждат никакви пари? Това означава, че имаме циклична криза, в която банковата система не е в полза на националното стопанство. Ако тези пари бяха обърнати в евро и разплащанията бяха в тази валута през 2014 г., то пазарът на тези пари, влагането им, нивата на лихвения процент и доходът от тях щяха да са коренно различни. Абсурдно е членовете на управителния съвет на БНБ, които се назначават с указ на държавния глава, да не могат да му обяснят, че банковата система е блокирана. Тя ще трябва да съкращава клонове от отделните банки и да се чуди къде да инвестира наличните пари и ще търси други рестриктивни мерки към вложителите, за да получава свежи доходи, с които да се издържа, а не да дава кредити. Аз апелирам Румен Радев да намери място, възможности и сили, чрез финансовия министър и членовете на УС на БНБ да се информира в детайли и да не прави подобни изказвания, които противоречат в директен план на финансовия интерес на държавата. Нека президентът да остави мечтателя проф. Ханке на спокойствие и да не приема толкова сериозно трактовките, които напоследък твърде многообразно си мени.  

-