България
Проф. Екатерина Михайлова: Влизаме в конституционна криза, ако НС не определи дата за президентските избори
"Много се надявам във времето до връчването на мандата от страна на президента, политическите сили да намерят решение, каквото и да е това решение. И това решение да бъде ясно, публично, пред българските граждани, защото наистина влязохме в една ситуация, в която се създава голя проблем за институциите да си вършат работата", коментира пред БНТ проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право .
Тя обясни, че българската конституция казва ясно в какъв срок президентът може да възложи третия мандат за съставяне на правителство макар в самата Конституция да няма краен срок за това кога третата политическа група може да го направи.
"Аз очаквам да протече процедурата в рамките на един разумен срок. Под разумен се има предвид да не е прекалено дълго, защото тогава се създава и напрежение и подозрение, че се прави с цел някакви други интереси", допълни още Михайлова и не изключи вероятността от конституционна криза.
"Възможно е да има конституционна криза, ако парламентът не определи дата за президентските избори. Тогава вече имаме конституционна криза. Добре е този въпрос да бъде решен, да бъде изяснен, да бъде публично заявен и гласуван от народните представители", каза тя.
По думите ѝ логиката на конституцията е такава, че не трябва да се правят едновременно президентски и парламентарни избори, тъй като двете институции са създадени с различно срокове на действие - 4 години за Народното събрание и 5 години за президентската институция.
Михайлова поясни, че няма забрана, която да възпира провеждането на избори 2 в 1.
"Възможно е е да бъдат направени по едно и също време. Възможно е и другото решение - да не бъдат. Политическо е решението", каза тя.
Според нея това политическо решение е свързано с финанси и технически - дали изборите изобщо могат да се организират по отделно.
"При всички положения, ако се проведат заедно, ще имаме улеснение - технически най-вероятно, но ще имаме сливане на кампании. Идеята е за всеки избор да можем да сме достатъчно информирани. Честните избори са информирани избори за гражданите", заяви Михайлова.
Михайлова коментира и ситуацията около изслушванията на главния прокурор в Народното събрание.
"Според мен тези аргументи, които сега чуваме, не са състоятелни, защото всичко това е назад във времето. От 2015 г. прокуратурата и фигурата на главния прокурор с докладите и информацията, която се получава, е нещо, което не е тайна, то е за да можем да знаем всички начина, по който работи тази институция", обясни тя.
Според нея главният прокурор може да бъде изслушван в комисиите, създадени в парламента и в това няма нищо противоконституционно. Тя обяви, че отдавна е привърженик на извеждането и поставянето на прокуратурата в положение на автономност и повече отчетност.
Фактор
Тя обясни, че българската конституция казва ясно в какъв срок президентът може да възложи третия мандат за съставяне на правителство макар в самата Конституция да няма краен срок за това кога третата политическа група може да го направи.
"Аз очаквам да протече процедурата в рамките на един разумен срок. Под разумен се има предвид да не е прекалено дълго, защото тогава се създава и напрежение и подозрение, че се прави с цел някакви други интереси", допълни още Михайлова и не изключи вероятността от конституционна криза.
"Възможно е да има конституционна криза, ако парламентът не определи дата за президентските избори. Тогава вече имаме конституционна криза. Добре е този въпрос да бъде решен, да бъде изяснен, да бъде публично заявен и гласуван от народните представители", каза тя.
По думите ѝ логиката на конституцията е такава, че не трябва да се правят едновременно президентски и парламентарни избори, тъй като двете институции са създадени с различно срокове на действие - 4 години за Народното събрание и 5 години за президентската институция.
Михайлова поясни, че няма забрана, която да възпира провеждането на избори 2 в 1.
"Възможно е е да бъдат направени по едно и също време. Възможно е и другото решение - да не бъдат. Политическо е решението", каза тя.
Според нея това политическо решение е свързано с финанси и технически - дали изборите изобщо могат да се организират по отделно.
"При всички положения, ако се проведат заедно, ще имаме улеснение - технически най-вероятно, но ще имаме сливане на кампании. Идеята е за всеки избор да можем да сме достатъчно информирани. Честните избори са информирани избори за гражданите", заяви Михайлова.
Михайлова коментира и ситуацията около изслушванията на главния прокурор в Народното събрание.
"Според мен тези аргументи, които сега чуваме, не са състоятелни, защото всичко това е назад във времето. От 2015 г. прокуратурата и фигурата на главния прокурор с докладите и информацията, която се получава, е нещо, което не е тайна, то е за да можем да знаем всички начина, по който работи тази институция", обясни тя.
Според нея главният прокурор може да бъде изслушван в комисиите, създадени в парламента и в това няма нищо противоконституционно. Тя обяви, че отдавна е привърженик на извеждането и поставянето на прокуратурата в положение на автономност и повече отчетност.
Още от България
Божанов: Да предложиш бюджет, нечуван от времето на Жан Виденов, е да си играеш с огъня
Изглежда Борисов и Пеевски по различни начини опитват да се предложат и полегнат на новата власт, коментира съпредседателят на "Да, България"
Първият протест срещу Радев: Вместо прогнозата за 20, събраха се 3000 протестиращи - Оставка! (видео)
Въпреки жегата и отпускарския сезон първият протестен митинг срещу управлението на "Прогресивна България" се оказа успешен - хората показаха, че не са съгласни с първите действия на новата власт
Иво Христов шашна депутатите – праща родните учени обратно в Русия?
Вицепремиерът заговори отново да бъде възстановено членството на България в Обединения институт за ядрени изследвания, към който вече сме натрупали огромна сметка