Николай Слатински

Войната на рашизма срещу Украйна навлиза в новата си, зимна фаза.

Могат да се отбележат минимум четири специфики на тази нова фаза или поне на възприятията за нея.

Първо, успехите на украинските въоръжени сили стават толкова очевидни и така чести, че дори най-екзалтираните поддръжници на Украйна започват да не вярват на очите си или да не смеят да вярват на този победоносен ход. Те – даже те! – също стават скептични, опасяват се, че постоянното отстъпление от знакови доскоро позиции на рашистките орди е плод на някаква много подло обмислена и твърде коварно осмислена кремълска стратегия, целяща да завлече противника в капан или в чувал, след което да започне поголовното му избиване.

Второ,

кремълският злодей най-сетне като че ли осъзнава цялата трагична истина за войната

и за нейния драматичен за него развой и, ако можем да използваме понятия от Науката за сигурността“, е дал истеричното си съгласие за преминаване от стратегията „Максимални цели“, към стратегията „Минимални ресурси“. Това означава, че вече са изоставени всякакви илюзии за колкото се може по-голяма като териториален обхват и бойни успехи победа над Украйна, и започват да се осъществяват прегрупирания и предислокации с цел да се консолидира това, което е постигнато като се отстояват позиции, които могат да бъдат удържани и се съхраняват териториални придобивки, които могат да бъдат защитени. 

Още повече, че колкото и този злодей в духа на историческите традиции Русия да воюва не с умение, а с число и да не дава пукната пара за живота на обикновения солдат и офицер, човешките загуби на рашистите в тази война вече ескалират до количества и (зло)качества, които се отразяват депресивно и паникьорски върху все по-широки сегменти, прослойки и дори огромни етнически и религиозни групи в обществото. 

Необходимо е, освен това, време постоянно призоваваните необстреляни мъже (а въпреки обявения край на моГилизацията, тя продължава ежедневно – без значение дали в работни или в почивни дни) да се научат поне някак да воюват, защото се вижда и с невъоръжено око, че

те са не просто пушечно месо, ами са пратени буквално на заколение

- избиват ги безпощадно и с някакъв нов дори за украинците след девет месеца на жестока война срещу родината им, хладнокръвен и често направо брутален хъс.
Трето, и двете воюващи държави пренастройват въоръжените си сили за дългия период на (минимум) 2-3 месеца сурова зима. Рашистите си дават сметка, че войските им – като оборудване, облекла, инфраструктура и линии за снабдяване – не са готови за воюване през зимата. Никой във и около Кремъл не е смятал в началото (подобно на нацистите), че ще се воюва и през зимата на 2022-2023 г. И това е друга причина ордите да отстъпват, да се изтеглят, да се прегрупират и да се разполагат много по-компактно там, където те по-безболезнено могат да изкарат зимата и да удържат позициите си. 

В същото време далеч по-подготвените за зимата украински войски също извършват прегрупирания и предислокации, с цел да използват – дори с пропаганди цели – териториалните си придобивки и да напипат уязвимите места на рашистите, за да завоюват още макар и главно символични, но вдъхващи увереност в победата локални победи. 
При все това зимата най-вероятно ще принуди двете сражаващи се страни да преминат към статична (заради тежките климатични условия) фаза на войната с отделни и епизодични сблъсъци без особено стратегическо значение. Украинците ще имат позиционно преимущество, но както в шаха нерядко позиционното преимущество не намалява шансовете на притисканата и отбраняваща се страна на реми. А в унисон с шахматната терминология,

рашистите се стремят вече именно към реми

– към, така да се каже, закучване на войната, към изпадането ѝ в задънена улица, в тупик, към банализирането ѝ, към довеждането ѝ до едно състояние, при което на нейните фронтове няма да се случва нищо решително ново и тя ще започне да омръзва на света, най-вече на Запада, а той – светът и най-вече Западът, ще се научава да не ѝ обръща предишното внимание, все по-често изпитвайки скука и скомина, когато чува за нея. 

Четвърто, зимата настъпва не само за войната, но и за всички други и за всичко друго. За разлика от останалите сезони, зимата е особен, изключително неблагоприятен, неприятен, лош и направо отвратителен сезон – тогава, когато се води подобна война. 

Още повече, когато войната е на територията на държава като Украйна и срещу териториалната цяллост, независимостта и суверенитета на държава като Украйна – държава, която трябва да бъде безусловно подкрепяна от демократичния свят, от Европа и САЩ. 

И още два пъти повече, когато войната е непредизвикана и несправедлива, завоевателна и агресивна в резултат от действията на такова чудовище, като кремълския злодей. Демократичният свят, Европа и САЩ не могат да позволят този злодей да постигне дори малка част от злодейските си цели. 

В тази война с настъпването на зимата рашизмът пренася голяма част от своето внимание, а бих казал и надеждите си, извън бойното поле – към това, което се случва в държавите от ЕС, от НАТО, от Запада, та дори и от целия свят. 

Рашизмът се опитва да превърне тревожните очаквания с настъпването на зимата, а още повече и

самата зима в свой стратегически съюзник

Разчита се зимата с нейните особености и трудности:

да отслаби единството най-вече в Европа и САЩ, 
да префокусира към вътрешните проблеми и без това започналото да отслабва внимание по отношение на войната в тези държави, 
да засили желанието у всички най-сетне да се намери мирен изход от войната,
да ескалира натиска върху Украйна да се съгласи на теория - на разумни компромиси, а на практика – да направи териториални отстъпки.

И така да даде основание на кремълския злодей със задна дата да оправдае войната си и да я обяви за своята поредна историческа победа. С което той да спечели време за себе си – и като оставане на власт, и като подготовка към нова подобна война. 

В никакъв случай не бива да имаме илюзии и да недооценяваме именно тази четвърта характеристика на новата фаза на войната – пренасянето на битката (макар и символично) от бойните украински полета към полетата на обществените мнения в държавите от демократичния свят, най-вече в държавите от Запада и преди всичко в държавите от ЕС и НАТО.