Олег Белоколос*, Униан

Водят се дискусии за възможните формати за приключване на руско-украинската война и създаването на европейска миротворческа мисия в Украйна.

Когато разглеждаме общите съображения относно тези   перспективи, трябва да сме наясно, че сега се появяват най-различни мирни (искрени или не съвсем) инициативи, които целят постигането на някакви договорености. 

И те може условно или директно да бъдат наречени мирни. Към сегашния момент обаче потенциалният резултат – появата на миротворци в Украйна, буди само въпроси.

Освен това трябва ясно да си даваме сметка, че 

миротворците няма да ни защитят

Работата е там, че дори хипотетично не става дума за класическа мисия на Организацията на обединените нации.  В крайна сметка, ООН избра да се дистанцира от всичко това, за съжаление. Да го кажем така – по отношение на изпълнението на основните си функции по опазване на мира и сигурността, тази организация показа пълната си несъстоятелност. Затова е очевидно, че става дума за някакви други параметри.

Когато обаче генералният секретар на НАТО Марк Рюте казва, че сега първият приоритет е Украйна да стане по-силна, за да има възможно най-добри позиции при евентуални преговори – при цялото ми уважение към него, трябва да разбираме, че НАТО няма войски. НАТО няма някакви собствени финансови ресурси. Има войски и ресурси на конкретни страни-членки на НАТО. Затова Украйна трябва да разговаря преди всичко с лидерите на държавите. 

Но и тук не всичко е просто. Например, от Франция преди време бяха направени някои изявления (за изпращане на войски в Украйна – б.р.), но не виждам те да пораждат някакви действия. Тоест, да, Франция подготвя украинско подразделение на своя територия и може би е готова да оказва по-широка подкрепа, но това е много далече от изпращането на войски.

Освен това трябва да сме наясно, че обикновено миротворческите мисии се конституират чрез съответните международни споразумения, които по правило включват политически, финансов и юридическо-технически компонент.

Политическият е свързан с евентуалната фаза на реализацията на мисията, ако са налице някакви признаци за мир.

Засега обаче, съдейки по това, което наблюдаваме всеки ден, поне аз не виждам 

никакви признаци за мир

Второ - в нашето общество, в обществеността липсва разбиране за финансовия компонент на този хипотетичен процес в някакъв бъдещ момент. Става дума за това за чия сметка ще се осъществява подобна мисия, кой ще я финансира? Като пример – мисиите в рамките на Организацията на обединените нации се финансират на базата на годишния бюджет на организацията.

Освен това може да става дума за стотици милиони евро финансиране. Така например, разходите за мисията в Конго достигаха приблизително 800-900 милиона годишно. И там ставаше дума за няколко хиляди миротворци. Тоест, в случая с Украйна, при който се говори за 20-30 хиляди миротворци, можем да си представим колко ще струва това.

За съжаление никой не говори за това, но не мисля, че в страните, където изглежда са съгласни да изпратят свой контингент, правителствата разполагат със средства, които биха могли да използват без съответното одобрение, без съответния бюджетен процес и т. н.

И накрая, юридическите и техническите въпроси: 

какъв е статутът на тези мисии, 

какви пълномощия ще имат, какви ще са правните ангажименти по отношение на приемащата страна, какви функции ще поемат? Всичко това трябва да бъде описано много детайлно, да бъде оформено като голямо международно споразумение...

Сложността на този процес е просто невероятна. И, преди всичко, сега няма политически предпоставки за всичко това.

Според мен, на обсъжданията в Брюксел се дискутира това, че Европа трябва да взема по-активно участие в свързаните с войната усилия – военни, военно-технически, икономически, финансови, санкционни и т.н. При това, новата американска администрация подтиква Европа към това и европейците по принцип разбират всичко това. Европа трябва да реши за себе си какви ресурси може да отдели и може ли изобщо да ги отдели, и т. н. Но от това, което чета в европейската преса, засега не виждам и намек за подобно нещо: става дума само за укрепване на собствените отбранителни способности.

(Със съкращения.)

*Олег Белоколос е украински дипломат и политолог, директор на Центъра за изследване на националната устойчивост.

Превод: Faktor.bg