Българската православна църква е изнесла от страната и укрила тайно в руски банки, контролирани от Московската Патриаршия, няколко милиона долара. Това показват документи, които източници от Синодалната палата предоставиха на Faktor.bg. Те са укривани повече от 20 години от вярващите и духовенството. Финансовата афера с участието на Църквата обхваща периода 1997-2000 година. През този период и българският съд, и българското правителство на ОДС признават официално Синода на дядо Пимен, но основната част от църковните имоти са във владение и разпореждане на Синода на покойния патриарх Максим. В паника, че имотите и парите по сметките ще им бъдат отнети в полза на така наречените разколници, духовниците около патриарх Максим взимат тайно решение да изнесат и укрият крупни суми в чужди банки. Обсъждат се варианти да прехвърлят парите в гръцки, кипърски или руски банки, но надделява разбирането, че в Русия е по-сигурно за "нашите" владици. Главно действащо лице в църковната афера се оказва несъществуващата вече Българо-руска инвестиционна банка(БРИБ) и босът й – показно разстреляният в София банкер Емил Кюлев. От страна на определяния тогава като комунистически синод отговорник е протосингелът на Софийската Света Митрополия архимандрит Гавраил, който днес е Ловчанският владика и един от най-изявените претенденти за бялото патриаршеско було. Гавраил е изключително подходящ за акцията, защото 12 години преди това е официалният представител на БПЦ в съветска Москва.
Схемата
Банката на Кюлев ползва сгради, собственост на Митрополията в София срещу доста тлъст наем, отдадени за период от 10 г. На няколко транша банката изплаща авансово наема на Митрополията, който се равнява на почти 2 млн. щатски долара. Отделно Църквата заделя 30 хил. долара от тези пари, с които иска да стане съдружник на дялове от БРИБ. Но вместо колосалната за онези години сума да остане в софийските църковни сметки, е прехвърлена и потъва в руски. Дядо Максим лично потвърждава по телефона на банкера Кюлев, че е благословил операцията, казва наш източник, присъствал на разговора. Като основание за финансовата схема първо е подписан Протокол за намерения за съвместни дейности между Отдела за външни църковни отношения на Московската Патриаршия и Софийската Света Митрополия (Българска православна църква).
От руска страна документът е парафиран лично от Смоленския и Калининградски митрополит Кирил, който по това време е шеф на Отдела, а днес - Патрирах на Русия (виж документите - б.р.). За БПЦ подпис поставя митрополит Гавраил, тогава архимандрит. Според въпросния таен протокол Софийската митрополия трябва да закупи на стойност 2 млн. щатски долара църковни художествено-ювелирни произведения и утвар от Руската православна църква. Естествено основанието е напълно формално и абсурдно, но целта е да се оправдае огромният валутен превод. Малко по-късно е подписан и втори Протокол, пак между същите страни на двете Православни църкви, но този път от заместника на Кирил – Калужския и Боровски архиепископ Климент. Седмици по-късно вече първоначалните намерения между София и Москва са скрепени с автентичен Договор между Софийската митрополия и Външния отдел на Московската Патриаршия. Подписите отново са на Гавраил и Климент, в качеството си на заместник на Кирил Гундяев. В официалния Договор закупуването на църковна утвар е заменено с „...ремонти и преустройство на здания, явяващи се собственост на Митрополията (Софийската) и намиращи се на територията на Русия.” Освен това съвместните инициативи, за които БПЦ превежда авансово 2 млн. долара в руски банки, предвиждат просветителска, издателска и научна дейност сред населението - пък обаче на България, включително в учебните заведения.
В същото време обаче Външният отдел на Московската патриаршия, представляван от неговия заместник-председател Калужски и Боровски архиепископ Климент, живеещ по някаква случайност на ул. „Библиотечная” (неволна асоциация с нашите библиотекари), дава специално
пълномощно на Софийския протосингел - архимандрит Гавраил,
изписан и с цивилното си име – Цветан Методиев Динев, както и на софийския свещеник Николай Василев Коцев (днес предстоятел на храм "Св. Седмочисленици" - б.р.). Руският документ е заверен срещу 143 рубли и 60 копейки от нотариус Б. Н. Големинов, под №21 от 24 януари 2000 г., но отваря истински материален рай пред българския висш духовник, какъвто не е предоставян на никой друг клирик от България.
В специалното пълномощно изрично е посочено, че Гавраил и отец Коцев могат:
„- Да се разпореждат със сметка в български левове № 1000072717; сметка в щатски долари №1172710, депозити в щатски долари №2100072728 и №2100072712, открити в „Българо-руска инвестиционна банка“ АД (става дума за сметки на Руската църква в БРИБ, б.р.);
- Да откриват в „Българо-руска инвестиционна банка“АД или в друга банка по тяхно усмотрение сметка на отдел „Външно-църковни отношение“ към Московската Патриаршия, в български левове или щатски долари, или друга валута по тяхно усмотрение, с които да се разпореждат лично;
- Освен това, всеки един от упълномощените по-горе лица има право въз основа на горепосоченото пълномощно да закриват сметки, съгласно датата, на която изтича настоящото пълномощно, както и да закрива открити от тях сметки;
- Да наемат сейф от името на отдел „Външно-църковни отношения“ към Московската Патриаршия, с който да се разпореждат в съответствие с условията на договора;” и т.н.
Служители и духовници от Синодалната палата в София са категорични, че никога от Русия в България не е пристигала църковна утвар, която за обявената стойността от 2 млн. долара би следвало да е няколко влакови композиции, както и че никога не са ремонтирани сгради на БПЦ в Русия, защото тя не разполага там със своя собственост. Най-вероятно зад фиктивното основание на Договора и протоколите между двете църкви е имало неофициална договорка - преведените от България милиони долари да бъдат връщани по сметки на Московската патриаршия в БРИБ, от които с пълномощно Гавраил може да тегли суми. Извън съмнение е, че руснаците, колкото и да ни се правят на братушки, няма безвъзмездно да вършат финансовата услуга на БПЦ.
Финансовата афера с милионите, прехвърлени в Русия, не остава скрита. Операциите на БРИБ са засечени от БНБ, а Министерство на финансите е сигнализирано за трансферите.
През лятото на 2000 година Столичното управление „Държавен финансов контрол” извършва финансова ревизия на Софийска митрополия за периода от януари 1996 до 30 юни 2000 г.(виж документа в прикачения файл - б.р.) Ревизорите Любомир Гърков и Станимир Соколов установяват един куп нередности, включително и неправомерното прехвърляне на долари в Русия. При ревизията става ясно, че през април 1997 г. Руската православна църква открива своя сметка в БРИБ и я захранва с 1 100 000 щатски долара, като митрополит Гавраил има пълномощно да се разпорежда с тези пари.
Губят се обаче едни близо 800 хил. долара,
които най-вероятно са отишли за „мерси” или комисионна за "православните" другари - водещи офицери в расо в Москва. А напълно възможно е крупната сума да е попаднала и в джоба на Гундяев (патриарх Кирил), тогава шеф на Външния отдел на Московската Патриаршия или на лица от обкръжението му, подчинени на Кремъл. Познаващите Гундяев твърдят, че никак не бил чужд на финикийските знаци и разкоша.
В счетоводните сметки на Софийска митрополия и БПЦ обаче няма документи, свидетелстващи, че тези милиони от руската сметка по някакъв начин са се върнали отново в Църквата в България, нито пък яснота как и в какви размери са теглени, както и за какво са разходвани. Под съмнение остава и въпросът – дали е нямало и други подобни тайни преводи към Русия?!
В края на лятото на 2000 г. Министерство на финансите изпраща Ревизионния акт с нарушенията на Софийска градска прокуратура, но
аферата потъва завинаги в архивите на държавното обвинение
Само година по-късно тогавашният главен прокурор Никола Филчев заедно с правителството на Симеон Сакскобургготски проведоха операция „Расо”, която по насилствен път сложи край на т.нар. разкол в Църквата, обслужващ единствено нейния ръководен апарат под пагон. Официално чрез Закон бе признат Синодът на дядо Максим, а опонентите им бяха бити и изхвърлени от църкви и манастири. На червените владици повече не им се налага да крият милиони по руски банки, както и да се оправдават за старите си финансови прегрешения.
Днес Ловчанският владика Гавраил е единственият пазител на тези тайни финансови машинации с руснаците. Вероятно давностният срок за евентуални нарушения е изтекъл, но за морала -владишки и синодален – давност няма. Специалната роля на Гавраил в аферата обяснява до голяма степен и изключителната му преданост към московските интереси и налагането им в нашия Синод през последните години. Неслучайно Ловчанският владика е сочен като най-верният на Московската патриаршия духовник у нас, предвождащ отявлената проруска група с Йоан Варненски и Данаил Видински. Това доверие вероятно е благословено и заради финансовите игри, които е завъртял преди повече от 20 години с Кирил Гундяев, който днес е не само патриарх на Русия, изключително доверен на президента Путин, но и претендиращ да е баща на световното православие. Именно Ловчанският владика бе един от прътите в църковното колело БПЦ да не стане Църква-майка на Македонската, обслужвайки по този начин руски и сръбски интереси. Той бе инициатор и на макар лишената от канонично основание идея да се свика Всеправославен църковен събор, който да се произнесе за Украинската църква, както и срещу решението на Вселенския патриарх Вартоломей да я признае за автокефална. В духовните среди се твърди, че верността му към Русия е изпитана лично от вече покойния Волколомски митрополит Питирим, известен като генерал-лейтенант от КГБ, но и като духовен наставник на Гавраил по време на престоя му в Москва.
Финансовата афера вероятно е сред малкото осветени, но не единствени игри на висшия клир. Тя се оказва оръжие за прокарването на чужда зависимост, която, превръща Църквата ни във васал на Руската и я обезличава пред православния свят.
На 5 ноември Св. Синод ще има съдбоносно заседание, на което основна тема ще бъде дали да признае независима Украинска църква и решението на патриарх Вартоломей да й даде Томос, или да застане на страната на разколващите се от Московската патриаршия и Кирил Гундяев.
Извън съмнение е, че групата на Гавраил ще брани руските интереси, а за българските – Бог да ни е на помощ!