Поклонението предстои. Ще качим покана към всички, които биха желали да отдадат последна почит към кап. Атанас Илев, съобщиха от Съюзът на възпитаниците на Военните на Н.В. училища.
Ето какво написа по този тъжен повод Борис Станимиров, председател на Съюза на възпитаниците на воненето на негово величество училище и родолюбивите потомци.
„Отиде си и последният от големите хора. Бях в гимназията, когато навлязох сред тях. Тогава бяха няколкостотин мъже в началото на 70-те си години, все още пълни с енергия. После започнаха да си тръгват един по един, все по-често. От един момент реших да не го обявяваме в блога ни, защото ставаше като табло за некролози, а те самите се стремяха към живота и присъстваха с живота си.
На 94 години през есента ми се обади по телефона и ми каза "Искам за догодина да планираш отсега с твоята кола да отидем до гр. Х... аз ще платя бензина, там има паметник на едни летци, някъде през април ще бъде..." Аз не смея да планирам за април догодина. Той над 90 правеше планове за години напред. И ги изпълняваше. На 92 пътувахме до Страцин да се поклоним на Парашутната дружина.
Последно ми се обади преди три седмици. Каза ми буквално: Обаждам ти се, защото времето е прекрасно и на сърцето ми е леко, да те поздравя, да кажа, че съм добре, с акъла си съм, само краката не ме държат, но мисля за всички вас и ви поздравявам!
Писал съм и пак ще пиша и ще казвам, че смятам за благослов в живота си, че можах да познавам тези хора, те да ме обикнат и да ми се доверят, да говорят с мен по мъжки, да споделят спомени и мисли.
Мога да говоря до безкрай, как те са формирали представата ми за патриотизъм, за родолюбие, за дълг... и всичко ще бъде вярно. Но за мен те бяха най-качествените хора, които срещнах в този 30 годишен преход, не за това, а защото бяха единствените, които ме учиха на доброта.
Никой в политиката, в интелигенцията, в обществото... никой не показваше доброта във времена на страсти. Тези мъже, които бяха убивали на война и убивани в мир, бяха единствените хора в цялото ни бурно общество, от които нито веднъж не видях и не чух някого да псува, да нарече с вулгарни думи свой опонент, да говори с омраза, злоба или мъст за онези, които са съсипвали живота му, или за противника на бойното поле. От никого не съм чувал толкова силни думи срещу войната, както от тях, водилите стотици мъже в бой. Те спечелиха сърцата и уважението на всеки човек, до когото се докоснаха - на всеки министър на отбраната, на всеки военен от запаса от Народната и от новата действаща армия, на всеки президент.... и в същото време никога не измениха на клетвата и разбиранията си, не се нагодиха към конюнктура. Започваха всяка своя сбирка с "Отче наш", както са ги учили във Военното училище.
Отиде си един безкрайно добър човек, който, убеден съм е променил живота на хиляди хора, пресекли пътя му, защото им е показал своята, понякога стъписваща доброта и човещина.
Благодаря ти за всичко!