Днес в Момчилград, област Кърджали ще бъде открит паметник на един от най автентичните борци срещу комунизма и тоталитаризма – Нури Адалъ. Години наред името му е символ на свободата и демокрацията. Наричат го

българския Нелсън Мандела,

защото заедно с покойния Илия Минев са политическите затворници прекарали най-дълго в комунистическите затвори и лагери – над 26 години. Повод за откриването на монумента е навършващата се днес 100-годишнина от рождението на Адалъ. Той ще бъде поставен в момчилградския парк, който също носи неговото име.

Автор на паметника е известният български скулптор Бехчет Данаджъ. Бюстът на Нури Адалъ е с височина 85 сантиметра, като самата композиция на паметника е около 2,5 метра. Бехчет Данаджъ е автор на над 30 монумента -  този на славния щангист Наим Сюлейманоглу, на Св. Цар Борис I и Светите братя Кирил и Методий, на Коджа Юсуф в Хитрино и други.

Нури Адалъ е роден през 1922 г. в Островец. След завършване на училището във Фотиново, баща му го записва да учи в духовното медресе „Нювваб" в Шумен. След 3-годишно обучение Адалъ е изгонен заради прогресивното си мислене. Адалъ е бил един от най-отявлените защитници на правата и свободите на гражданите от турски произход по време на комунистическия режим, заради което е прекарал 23 години от живота си в затвори и изгнание с неясна присъда, но най-вече набеждаван като турски националист. 
По време на изгнанието си в Старозагорския затвор Нури Адалъ в стихотворението си „Душата иска…" (Gönül İster Ki….) казва: „Сълзи не лейте, когато се преселвам от този свят, положете с радост в земята тленните ми останки, не видели бял ден… Може би и гроба ми ще бъде в незнайно място, а сърцето мечтае за могила под сянката на дърво…"
По врече на Възродителния процес през 1989 година е принудително изгонен от България в Турция. Дълги години работи като секретар в изселническата организация „Балгьоч" в Бурса. Умира през 2004 година. Има парк на негово име в квартал „Гьорюкле" в Бурса.

В първите години на демокрацията ДПС се опита да развее името на Адалъ като свое знаме, а много турци и мюсюлмани помнят, как пред 17 години на гроба му Доган се зарече, че за престъпления срещу човечеството няма давност, визирайки извращенията по време на Възродителния процес. Въпреки заканите му и до днес

няма наказани за смяната на имената на турците и мюсюлманите

през 1984 година. Жертвите на комунизма не получиха възмездие, нито дори извинение. Години по-късно Касим Дал призна, че е цинизъм да се споменава името на Нури Адалъ редом с агента Доган. След създаване на партия ДОСТ пък внуците на правозащитника влезнаха в листите на партията на Лютви Местан, отказвайки да се свързват с формацията на Доган.

Ето и спомена за големия антикомунист на един от съкилийниците му в Старозагорския затвор – политическия емигрант Петър Бояджиев. От Франция той коментира за Faktor.bg откриването на паметника:
„За мен е чест да мога да отдам почит на големия НУРИ АДАЛЪ, който в паметта ми, както и на другите ни братя по съдба, ще остане просто, БАЙ НУРИ. Когато аз попаднах в Старозагорския затвор, бях естествено, зелен. Нури Адалъ, вече беше с многогодишен стаж като противник на комунистическия режим. Беше човек с авторитет сред политическите затворници - независимо, турци, помаци или българи. А авторитетът сред тази общност се създаваш само  с ежедневно поведение и отстояване на ясни принципи и морал. С него и с Димитър Пенчев, бяхме на обект „щайги“. Аз се учех от бай Нури, защото животът в затвора е ежечасна борба с Държавна сигурност, която поставя клопки и ни дебне. Благодаря на Нури, че ме посрещна в онзи момент и ми е помогна да преодолея стреса. С нас  в клиите беше и християнският свещеник, отец Блаагой Топузлиев, който също беше скъп приятел с лошият, за комунистите турчин. С нас беше и съпроцестникът ми франко-българин, Алфред Фосколо. Пак голямо и скъпо приятелство имаше между тях. Накратко – в затвора ние  бяхме показали успешния етнически модел за България. По късно Държавна сигурност изгради модела „Доган“. След като емигрирах във Франция, по време на Възродителния процес Нури е бил изпратен отново в лагера Белене. Там са прибрали и Димитър Пенчев, който после ми разказваше: „Бай Нури ме посрещна в лагера като баща“. Всеки етнос, всяка религиозна общност, България като държава могат само да се гордеят с такива синове като НУРИ АДАЛЪ“.