С кого да бъдем заедно през 21 век – с Путин, с Пригожин и неговите кървави чукове, с убийците от Буча ли?!

В контекста на войната срещу Украйна призивът за мир на Русия звучи просто цинично

Едвин Сугарев

Едвин Сугарев

В голямата суматоха около преговорите за правителство една срамна „инициатива“ на петата колона у нас остана извън общественото внимание – става дума за ученическия конкурс „Заедно в 21 век“, обявен от Руския културно-информационен център. Парадоксално е, че този конкурс е подкрепен от българското Министерство на образованието и науката, Националния дворец на децата, Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и …Станка Шопова, шеф на фондация „Устойчиво развитие на България“, която владее комплекса „Камчия“, която впрочем беше благословена от самия Сергеий Лавров като „идеалното място за упражняване на руската мека сила“ – както подчертава в своята статия за този конкурс Илиана Славова в публикация във Faktor.bg.

Темите на конкурса са привидно безобидни: „Мир за всички на планетата“ и „145 години от края на руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държавност“. Няма човек, който да ни би искал мир за всички на планетата. Само че сега се води война, и би трябвало да се запитаме

кой я започна:

не беше ли страната инициатор на този конкурс? В контекста на тази война призивът за мир звучи просто цинично, тъй като това е една от основните тези на руската хибридна война: за да има мир, престанете да подкрепяте Украйна, оставете ни да я съсипем – и ще има мир.

Би трябвало да бъдем наясно: България е в списъка на вражеските държави, оповестен от Кремъл, а поне официално българското отношение към агресията на Путин в Украйна е негативно; страната ни подкрепя санкциите на ЕС срещу Руската федерация; от морална гледна точка подкрепата на руските интереси в България би ни поставило редом с новия фашизъм, чиято родина днес е именно Русия. В този контекст самото впримчване на различни български институции в една пропагандна руска инициатива е особено омерзително – защото с кого се очаква да бъдем „заедно в 21 век“ – с Путин, с Пригожин и неговите кървави чукове, с убийците от Буча ли?!

Още по-омерзителен обаче е фактът, че в случая целта е

промиването на мозъците на българските деца

И ако от СБЖ и Съюза на писателите едва ли можем да очакваме друго (нека си спомним прозвучалите наскоро миротворчески вопли на СП), но съучастието на МОН е друга опера. Когато не друг, а ДАНС в свой доклад констатира, че страната ни е обект на хибридна атака от руска страна, а едно българско министерство да оказва пряка подкрепа на тази атака – това може да бъде разчетено или като сътворен от малоумници абсурд, или като предателство на националните интереси.

Вероятно мнозина ще ми възразят с тезата, че конкурсът е безобиден, че свързаната с Русия тема не се отнася към събитията от днешния ден, а към прословутото ни „освобождение“ от турско иго, за което трябва да бъдем вечно благодарни. Подобна теза обаче разчита на повтаряната десетилетия лъжа, че Русия е водила освободителна война с Турция, загрижена за славянските народи на Балканите. Всъщност обаче тази война е завоевателна, Русия изобщо не е имала намерения да се оттегли от окупираните територии – и е виждала тяхното бъдеще не като свободна държава, а като Задунайская губерния. Сан Стефанският мирен договор изобщо не предвижда срокове за изтегляне на руските войски, за разлика от решенията на тъй ненавиждания от българите Берлински конгрес.

Манипулациите на детското съзнание съвсем не са безобидна операция. Ако днес – пред лицето на военните престъпления в Украйна, българското русофилство се оказва неизтребимо, то това се дължи именно на подобни манипулации, поддържани от образователната ни система и до ден днешен, както ясно личи и от сегашната подкрепа на МОН за този конкурс. Тези манипулации неизбежно са свързани с

пренаписване на миналото,

за да бъдат осигурени чрез неговата деформирана визия обществените нагласи,  насъщни за руските хибридни воинства.

Става дума за война, която е не по-малко жестока от тази, в която гърмят оръдията. И война, която трябва да бъде спечелена, защото ако я изгубим, губим не телата, а душите си. Хибридният враг не атакува окопи, той атакува  нашето минало, като налага неверни и изкривени представи за него. А който владее миналото, той ще овладее и бъдещето.