Депутатите ни са неподготвени по темета с РСМ, не трябваше да приемат парижкото предложение, което не се харесва дори и от западните ни съседи

Искаме от Скопие да оправят техните учебници, а като погледнем нашите, се вижда че и те не са кой знае колко по-добри, казва пред Faktor.bg историкът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Билярски, допуснаха ли историческа грешка депутатите, които подкрепиха т.нар. „френско предложение“ за членството на Северна Македония или страната ни показа европейско поведение?

- Отношението ми към поведението на нашия парламент определено е отрицателно. Нашите парламентаристи за пореден път се проявиха като некомпетентни хора, които не познават историята и дори съвременното положение на Македонския въпрос. Те едва ли знаят каква е позицията на Франция по Македонския въпрос в миналото. В момента имаме проектопротокол, който не е подписан нито от българска, нито от скопска страна. Аз преди обвинявах нашата част от Съвместна мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония в некомпетентност, а се оказа, че в парламента нещата са много по-зле и това, което слушахме от ораторите, граничи с глупостта. Ако човек се върне назад в историята на Наполеоновците и пътешествениците, ще види, че Франция е била много наясно какво население живее в Егейска и Вардарска Македония. По нашите земи са минавали пътешественици като Ламартин, Бланки, Иван дьо Вестин и др. Едва ли можем да забравим и писанията на Огюст Дозон, Густав Шлюмберже, Луй Леже, Анри Пози, Виктор Берар, Пол Анри д'Естурнел дьо Констан, Леон Ламуш, Андре Мазон, Жан Жорес, Жорж Десбон, Жюстен Годар и др. Правилното отношение на Франция по Македонския въпрос обаче продължава до включването на България в Първата световна война на страната на Германия, Австро-Унгария и на Турция. До есента на 1915 г. Франция натиска Сърбия да ни върне Безспорната зона в Македония. След това вече Париж заема антибългарска позиция и френските войски воюват с нас на Македонския фронт, командвани от генерал Сарай, а по-късно от Франше Д`Епре и пробивът на Добро поле го извършват именно те. Излизането от войната и капитулацията ни са приети от френския командващ Източните армии в Солун в края на септември 1918 г. От тогава нататък ние не можем да разчитаме на Франция за Македонския въпрос. Тя, която допреди е твърдяла, че в Македония живеят предимно българи, вече застава на страната на поробителите на македонските българи. За периода от началото на ХХ век и до ден днешен най-сериозният извор за българския характер на населението и за революционната му организация в Македония са Френските жълти книги с дипломатически документи, издадени от външния министър на Франция Теофил Делкасе. След Първата световна война българска Македония е предадена в ръцете на Сърбия и на Гърция. Трябва да си припомним и друг важен случай. При сключването на Ньойския договор решаваща дума за страната ни отново има Франция, подкрепена от Англия и Италия. Един от държавниците ѝ, Жорж Клемансо, който по време на Илинденско-Преображенското въстание, а и след това пише, че в Македония живеят българи, има решаващата дума при налагането на Ньойския диктат. Френската омраза започва от есента на 1915 г., когато страната ни става съюзник с Германия и Австро-Унгария. В Ньойския договор дори няма решение за Западна Тракия, която до Парижката конференция е в рамките на България. След войната тя се нарича Междусъюзническа Тракия и е под управлението на Франция, която я предава на Гърция. Едва ли днес трябва да разчитаме, че Франция и ЕС ще съумее да отстои историческата истина за Македония, след като не я познава. Независимо от това, какво е решил обаче нашият парламент, всичко зависи и от решението на Скопие, а засега сигналите от там са, меко казано, негативни.

- Това може ли да се определя като предателство на българските интереси, както някои от формациите вече квалифицираха подкрепата на френското предложение?

- Едва ли можем да говорим за предателство, колкото за некомпетентност и непознаване на фактите от нашите народни представители. Ако някога е имало предателство на българските интереси, то това най-напред се случва в Македония, когато тамошните българи станаха македонци, кои насилствено, кои доброволно. Отново подчертавам, че френските пътешественици, картографи, фолклористи, историци и вестникари в миналото не са писали за македонски народ, а за български. Днешните хора около Вардара говорят и се държат неадекватно, без връзка с историческата истина, като се има предвид, че голяма част от документацията по Македонския въпрос е публикувана и в Скопие. А това, че и нашите политици не четат, е друг въпрос. Ние искаме от Скопие да оправят лъжите в техните учебници, а като погледнем нашите, се вижда че и те не са кой знае колко по-добри. Нещата не са толкова прости.

- Изненадва ли ви поведението на някои от партиите в парламента в последните дни, които гласуваха срещу документа от Париж?

- БСП не подкрепи френското предложение, като се знае „столетницата“ на коя партия е наследник и от къде произлиза. За ИТН не ми се коментира – там некомпетентността и грандоманията е безгранична. Дори един от депутатите разправяше, че това, което ставало с митингите в София, било преврат. По принцип преврати правят не управляващите, а опозицията. Може би един ден някой умело пишещ ще седне и ще събере бисерите от Народното събрание, сериозно конкуриращи кандидатстудентските. Близо 40 г. съм работил в българските архиви. От тези умници в парламента нито един не съм видял да влезе дори в кафенето на архивите, а камо ли да е чел нещо, да не говорим, че не познават хилядите страници с публикувани автентични документи по Македонския въпрос!

- По-бързото приемане на страните от Западните Балкани в ЕС няма ли обаче да неутрализира руското влияние?

- Това е поредната глупост. Част от страните на т.нар. Западни Балкани като Северна Македония и Албания са членове на НАТО. За какво руско влияние може да се говори? Кремъл сигурно има своите интереси и си ги защитава както намери за добре. Но да припомня, че наскоро Балканите блокираха въздушното си пространство за Русия. Как им е хрумнало, че ще премахват подобно кремълско влияние, което е най-силно в момента в Сърбия, която не припира чак толкова да влиза в НАТО или в ЕС.

- Имаше ли натиск над България да гласува предложения от Париж вариант за решаване на проблема с преговорите на РСМ за членство в ЕС?

- Това дори официално беше признато от френския президент, а и от нашите управляващи. Явно е, че има сериозен и политически, и икономически натиск, тъй като напоследък страната ни се изредиха да я посещават какви ли не европейски и американски представители. Когато навремето учехме история в Университета, икономическият фактор винаги беше определящ. Явно и днес нищо не се е променило и не е важна само политиката. Въпросът с парите и днес е актуален – или ще слушате, или ще ви спрем финансирането. Интересното е, че от българска страна се прие с лека ръка това френско предложение, а в същото време ние нямахме никакви изисквания към ЕС, който ни натиска. В случая можеше да се реши въпросът за шенгенското пространство, например, както и много други неща.

- Подобен документ, който се гласува в парламента, до каква степен гарантира, че Северна Македония ще изпълни условията по договора, който е подписала с България и защо ЕС бърза толкова много за Западните Балкани?

- Това френско предложение по никакъв начин не може да задължи Скопие да изпълни условията, колкото и да са половинчати. Нашата информация е може би доста ограничена. Виждаме обаче изявленията, действията и митингите в Скопие срещу страната ни както от управляващите, така и от опозиционната ВМРО-ДПМН. Последното изказване беше, че френското предложение щяло да доведе до българизация на Северна Македония. В Скопие започнаха да се чуват и гласове срещу Еманюел Макрон. Нещата изобщо не са оптимистични и България не трябваше да приема френското предложение без сериозни гаранции. Франция не е единствената държава, която бърза да приеме Северна Македония и Албания в ЕС. Ако си спомняте, Германия действаше по същия начин. Явно има някакво състезание в ЕС кой ще присъедини повече членове, както бяха навремето социалистическите съревнования кой ще свърши повече работа. Последно Украйна и Молдова ще стават кандидати за членки на ЕС, в което няма нищо лошо. Особено в Молдова голяма част от населението е с румънски корени и паспорти, но не го крие, за разлика от нашите западни съседи, които се опитват да забравят българския си произход. България отново остана сама, както е било от Междусъюзническата война насам и никой не я защитава по Македонския въпрос. След Париж председателството в ЕС се поема от Прага. Ние не можем да разчитаме, че Чехия ще отстоява истината по Македонския въпрос, още повече, че там излиза значителна по обем литература в защита на македонските лъжи. Чешката позиция за страната ни ще бъде може би още по-проблемна отколкото е френската. Не знам как ще повлияем на света, след като ние не можем да наваксаме дори това, което беше направено до 1989 г. България е сама по изключително сериозен въпрос, въпреки че страната ни е водила толкова много войни за тази Македония и всичките ни национални катастрофи са в резултат на нерешения Македонски въпрос. Нашата пропаганда е много слаба - и в миналото, и сега, и не можем да я сравняваме с тамошната, за която явно се отделят много средства. Този въпрос скоро няма да приключи, независимо как се е произнесъл нашият парламент или какво ни налагат от ЕС. България е закъсняла много и не виждам как може да наваксаме.