Въпросът дали кратките дремки през деня са полезни за здравето и благополучието отдавна привлича вниманието на учените. В различните култури отношението към тях варира – докато на някои места се считат за проява на мързел и липса на продуктивност, в други те са приети като естествена и необходима част от човешкия ритъм.
Съвременните изследвания все по-категорично подкрепят втората теза, разкривайки как тази кратка почивка влияе благотворно върху организма и мозъчната дейност.
Едно от най-значимите предимства на дневния сън е неговото мощно въздействие върху когнитивните функции. Проучванията показват, че дори кратката пауза може значително да подобри паметта, концентрацията и способността за учене. Това се дължи на ролята на съня в процеса на консолидиране на паметта, при който новопридобитата информация се обработва и затвърждава в мозъка. Дрямка от едва 10 до 20 минути действа като своеобразен рестарт за ума, помагайки му да възстанови фокуса си, което е безценно за хора, ангажирани с интензивен умствен труд.
Освен интелектуалните ползи, дремките оказват сериозно влияние и върху емоционалното състояние. Краткият сън е ефективно средство за намаляване на стреса и подобряване на настроението, тъй като помага за понижаване на нивата на кортизол в тялото. Този хормон е пряко свързан с тревожността, а неговото регулиране води до усещане за спокойствие и оптимизъм. Това прави дрямката отличен инструмент за възстановяване на емоционалното равновесие след напрегнати ситуации.
Физическата активност и общата продуктивност също печелят от този навик. Когато организмът получи възможност за презареждане, той се справя по-лесно с физическите предизвикателства на деня. Почивката спомага за възстановяване на мускулатурата и попълване на енергийните запаси, което е от особено значение за спортисти и хора, извършващи тежък физически труд. В свят, където хроничното недоспиване е епидемия, дремките действат и като превенция срещу изтощението, намалявайки рисковете от сърдечно-съдови заболявания, диабет и отслабен имунитет.
За да бъде дрямката наистина ефективна, а не да доведе до сънливост, е важно да се спазват няколко правила относно нейната продължителност и време. Идеалният вариант е т.нар. „енергизираща дрямка“ от 10 до 20 минути. Този интервал е достатъчен за освежаване, без да позволява на мозъка да навлезе в дълбоките фази на съня, което би предизвикало объркване и замаяност след събуждане. Ако времето позволява, пълният цикъл от 90 минути също е опция. Най-подходящият момент за това е ранният следобед, когато естественият циркаден ритъм на тялото предполага почивка, докато късните дремки могат да нарушат нощния сън.
Още от Чичо доктор
Заразените от ебола станаха 800, съществува заплаха да прерасне в най-тежката епидемия досега
Според Червения кръст епидемията все още не е достигнала своя връх, но овладяването на заразата може да отнеме година
Храната, която пази паметта: Лутеинът може да забави стареенето на мозъка
Спанак, яйца, авокадо и царевица съдържат лутеин – мощен антиоксидант, който се натрупва в мозъка и може да подпомогне паметта и вниманието. Експертите все по-често го свързват със здравословното стареене.
Доматите са универсално природно "хапче" за основни човешки органи
"Те съдържат витамин C, калий, фолат и витамин K, но истинското съкровище е ликопенът, пигментът, който отговаря за наситения им червен цвят.“