Националистически партии и движения в страни като Словакия, Австрия и Хърватия, както и Унгария, поставят под въпрос подкрепата за Украйна точно когато Доналд Тръмп се стреми да сложи край на войната след завръщането си в Белия дом, отбелязва Bloomberg.

Изданието изтъква, че  лидерите на тези страни нарушават единството на Европейския съюз и НАТО, явявайки се удобни съюзници на руския президент Владимир Путин в критичен момент за Украйна.

Словакия бе една от страните в НАТО, които първите предоставиха военна помощ на Украйна. Но словашкият премиер Фицо, който посети Владимир Путин в Кремъл миналия месец, показа колко бързо могат да се променят нещата.

Неговата позиция сега е еднозначна с тази на унгарския премиер Виктор Орбан, който многократно поставя под въпрос подкрепата на блока за Украйна и призова за прекратяване на санкциите срещу Русия.

„Орбан вече не е сам“, казва Габор Гьори, политически анализатор от „Policy Solutions“ в Будапеща. „ЕС вероятно ще се изправи пред все по-голяма безизходици, докато се бори да преодолее националистическото настроения на някои от лидерите в съюза.“

Той смята, че националистическите формации в тези страни са спечелили по-голяма подкрепа, отколкото в други европейски държави, защото гражданите са гневни заради рязкото покачване на цените на енергията, като мнозина виждат причината във войната. Това ги прави по-податливи на реториката на крайнодесните фракции, които реално се противопоставиха на имиграционната политика, осъдиха помощта за Украйна и подкрепиха администрацията на Доналд Тръмп, с когото очевидно имат сходни виждания по някои въпроси.

В няколко държави от Централна и Източна Европа се наблюдава 

Политически завой към по-десни и скептични спрямо Запада лидери се наблюдават и в други страни от Централна и Източна Европа. В Австрия крайнодясната партия е на път да излъчи първия си канцлер след Втората световна война, който оспорва подкрепата за санкциите срещу Русия.

В Хърватия президентът Зоран Миланович бе преизбран с голямо мнозинство, след като се обяви против военната помощ за Украйна и разширяването на НАТО.

Подобни тенденции се наблюдават и в други държави. Например, в Румъния крайнодесният кандидат Калин Георгеску спечели първия тур на президентските избори, но резултатът бе анулиран от съда. В Словения, Чехия и България нарастват антиевропейските настроения, като българският президент Румен Радев също настоява за премахване на санкциите срещу Русия.

Най-ярък пример за този политически завой е Словакия, където премиерът Роберт Фицо оспорва бъдещето на ЕС и НАТО, а също така нарече украинския президент Зеленски „враг на държавата“. Фицо също разкритикува Киев за спирането на транзита на руски газ, което може да доведе до енергийна криза в региона.

Появата и задълбочаването на тези тенденции показват нарастваща подкрепа за проруски политики в Европа, което се превръща в предизвикателства пред единството на ЕС и НАТО и поставя под въпрос бъдещата подкрепа за Украйна.

Превод: Faktor.bg