Димитър Попов

Партиите вече се оплакват, че преговори за правителство все още няма и че ГЕРБ не ги кани на масата за съставяне на кабинет. В очакване са ДБ, ИТН и БСП. Предполагам че наистина няма преговори, защото от гледната точка на Борисов те са безсмислени. Заедно четирите партии с ГЕРБ имат общо 123 депутати, което е на границата за мнозинство и аритметично означава, че ако такова правителство мине, то ще се задържи само месец или два. 

Освен това от трите партии поставят едно неизпълнимо за ГЕРБ условие – премиерът да не е от победилата партия, а

 равно отдалечен

 Ако Борисов приеме такова условие, той ще поеме негативите от управлението, тъй като правителството ще разчита на неговите депутати, но ще бъде зависим от малките партии, които могат да го изнудват за свои политики и назначения. Това е повторение на „сглобката“, която той не иска да преживее отново. 

Ето защо Борисов вероятно ще ги покани все пак на преговори, колкото да отбие номера, но на истинска коалиция не бива да се надява никой. Ние вървим към финала на суматохата и другата седмица ГЕРБ ще върне мандата най-много с правителство на малцинството, за което вероятно няма да гласува никой. Така ще завърши и този парламент – също като предишния!

Разбира се Борисов не е щастлив от новите осми избори, които се очертават на хоризонта. За разлика от конкурентите си обаче той има здрав разум и още в първия ден на новия парламент разбра, че те са задължителни. Причината е очевидна – в парламент с толкова много малки партии и 

с болезнено нарцистични лидери, коалиция е невъзможна

Ето защо истинският разговор за бъдещето е какво ще се случи след осмите поред избори. Има няколко факта, които могат да подскажат какъв парламент ще родят те.

Първият е, че ППДБ вече не е коалиция, а две отделни партии. Тази странна коалиция, която си беше поставила за цел елиминирането на определени личности – Борисов, Гешев, Пеевски, Сарафов, и само посочването на конкретен враг я държеше цяла, вече е разцепена по една от дълбоките разделителни линии в българската политика – 

Европа срещу Русия

 Няма как електоратът на ДБ например да гласува за Киро, който преговаряше с Възраждане за мнозинство в парламента. Не вярвам също електоратът на ПП да гласува за Атанасов и Божанов, които седнаха сами да преговарят с врага Борисов. Това са естествените електорални причини за нейния разпад и аз не очаквам такава коалиция да има и в следващия парламент. 

Официалният разпад вероятно ще стане скоро заради натиска на прокуратурата върху Киро и Асен. Първият е без имунитет и вероятно ще получи обвинение заради незаконния арест на Борисов. Другият вече е нарочен за мозъка на различни финансови схеми по признанията на бившия шеф на митниците и на негови съветници. По двете разследвания в следващите месеци ще чуваме доста подробности какви са ги вършили двамата, а освен това е много възможно те да се окажат и заплашени от задържане под стража. 

Ако смятате, че това е ПР акция, грешите! Това е сериозно разследване на прокуратурата, което вероятно ще стигне до съд. Тъй като не се случва често в българската политическа реалност, доколкото такива разследвания никога не стигат до крайната си фаза, трябва да обясня защо мисля, че над лидерите от ПП е надвиснала сериозна опасност. 

В последните години, след като Радев се отказа от ПП, наричайки ги шарлатани, именно Борисов пое ролята на техен ментор и закрилник. Може да звучи скандално за привържениците на Киро и останалите, но е истина. Борисов не позволяваше на прокуратурата да повдигне обвинения срещу Киро, който беше попълнил клетвена декларация с невярно съдържание, нарушавайки конституцията заради двойното си гражданство. Фалшифицирането на официален документ е престъпление. Пак Борисов блокира разследването за незаконния си арест, по което Киро също е заплашен от затвор. Вместо това той създаде сглобката и им даде голям дял от властта, разчитайки че това е жест, който те ще върнат в следващия парламент, като създадат вече истинска коалиция с ГЕРБ. Той просто ги броеше за естествен съюзник и вярваше, че рано или късно те ще разберат, че нямат изход, защото другата алтернатива – Възраждане и Радев, са неприемливи и невъзможни.

Работата е там, че налетя на съвсем неподходящи за политици хора, при това  шарлатани, според първия им ментор. Както измамиха Радев, така измамиха и Борисов. Нито в предишния, нито в този парламент те показаха желание да върнат жеста и не разбраха, че отсреща имат не враг, а ментор, на когото дължат самото си присъствие в политиката. Те решиха, че тяхното пребиваване на власт им се полага по право и че могат да разиграват собствени игри дори с чужди посолства. Когато се главозамаеш и скъсаш с реалностите, винаги свършваш на едно и също място – в канавката.

Сега вече е ясно, че след провала и на този парламент, Борисов окончателно е загубил интерес към ППДБ. Той със сигурност няма да разчита на тяхната коалиция в следващия. Напротив, ПП и ДБ ще са две отделни малки партии, в едно силно надробено политическо пространство, в което групите ще са от по 10-20 депутати. Единствената голяма и стабилна партия след ГЕРБ ще бъде Възраждане. Много вероятно е тя да бъде и втората политическа сила след изборите.

Силна проруска партия и 6 -7 малки в парламента, налагат съвсем различна стратегия  на Борисов и Пеевски. Те няма да направят коалиция с Костадинов, както предричат услужливо политолози. Печелившата им тактика е обратната - да наложат 

санитарен кордон около Възраждане 

и да създадат проевропейско и пронатовско мнозинство от двете ДПС, БСП, ИТН, ДБ и ПП. И това ще се случи без особена съпротива от малките партии, защото натиска от Европа за стопиране на руското влияние у нас ще се засили още повече, а Възраждане ще е истинска заплаха за европейския ни път. 

В ЕС и сега виждат, че сме с пробита национална сигурност, а последните разкрития за връзките на Радев и Нинова с българите, шпионирали за Русия в Лондон, както и за базирани у нас руски фирми, участващи в хибридни атаки срещу румънските избори, само засилват убеждението, че възходът на Възраждане е абсолютно недопустим.

Сигурен съм, че Борисов вече работи по такава стратегия и сигурно мисли повече за следващия, отколкото за този парламент. Тъкмо затова и не бърза с преговорите за коалиция, която без друго е обречена.

Жалко е, че и този парламент не роди нищо. Жалко е, че няколко шарлатани пропиляха гласовете на стотици хиляди българи, които искат 

борба с корупцията и с руското влияние

 у нас. Жалко е също, че Борисов няма да получи скоро справедливо възмездие за дългото си присъствие в политиката. Но политиката е поле на реалностите. Тя е също професия, в която не може да се вмъкнеш ей така, само да си почешеш егото…Трябва и акъл!