Бягството на ГЕРБ от изборите е катастрофа, предшества хаоса, след който идва диктатурата

Димитър Попов

ГЕРБ не издига кандидат за президент и дори не подкрепя никого от кандидатите официално. Борисов този път надмина себе си и скочи вместо нагоре, надолу, в една дълбока пропаст без дъно. Умереният, рискуващ винаги пресметливо Борисов този път пое огромен риск, който може да му струва партията и дори главата.

На пръв поглед излизането от надпреварата за президентския мандат има плюсове за него. Главният е, че така Борисов се съобразява с масовите обществени настроения – нещо, което той винаги е правил в цялата си кариера и винаги е получавал дивиденти от това. 

Каква е логиката му? 

Простата истина е, че нито една партия не издига партиен кандидат, защото всички политици знаят, че българското население изпитва неистова омраза към партиите въобще. Нещо повече - на парламентарните избори през април българския народ дори гласува против многопартийната демокрация като обществена система. Той поиска диктатура на една личност, а не парламентарна република. Такива са истинските настроения на мнозинството и тъй като те са силно притеснителни за имиджа на българската държава в Европа, политиците нито ги коментират, нито ги признават като социологически факти. Това обаче не им пречи да се съобразяват с тях…Дори партията на Радев, която е на гребена на вълната, не издигна свой партиен кандидат, а се задоволи с дясната ръка на лидера си. 

Следвайки тази логика, Борисов показва, че се е съобразил с народната омраза и се скатава от едни избори, които без друго предварително е загубил. Въпреки това, като истински играч, той печели нещо зад кулисите. Бъдещият вицепрезидент на вече победилата на изборите Йотова- Кирил Вълчев, има задължения към ГЕРБ от своето минало. Неговото присъствие в президентството е може би лост, с който Борисов ще  контролира поне донякъде Йотова, а чрез нея и самия Румен Радев. Така че като е изтъргувал своето неучастие в изборите, Борисов все пак е спечелил нещо реално в бъдеще.

Негативът обаче е огромният риск, 

който поема за бъдещето на партията ГЕРБ и за самата българска демокрация. Когато втората по големина партия в страната отказва да участва на президентски избори, тя категорично демонстрира само едно – безсилие и страх. Именно така ще бъде изтълкувано и нейното неучастие от всички останали избиратели. 

Да не се заблуждаваме – българския народ няма типичния европейски манталитет, който се опира на идеологии и ценности. Той в огромното си мнозинство не гласува за по-моралния, по умния или по – демократичния. Българите масово гласуват винаги за по-силния. Такава е нашата ценностна система – в нея най-високо стои грубата сила, дори насилието, всичко друго са глезотии. 

От тази гледна точка, след като изтълкуват неучастието на ГЕРБ като слабост, със сигурност половината от избирателите на Борисов просто ще потърсят другия силен, а той в момента е Румен Радев. Този ефект ще се усети още догодина, на местните избори, които със сигурност ГЕРБ ще загуби катастрофално. Много вероятно е също оттук нататък партията на Борисов да тръгне стремглаво 

надолу по политическата стълба

Не допускам, че лидера на ГЕРБ не е отчел този риск. Като се питам защо го е поел в края на краищата, стигам до два извода. Първият е, че е сигурен в едно - партията му и избирателите дотолкова са бойковисти, че няма да напуснат ГЕРБ дори в такава ситуация.

Вторият е, че е решил да се оттегли и го прави елегантно, като предизвиква срещу себе си сериозна вътрешна опозиция. Така в бъдеще той си оставя две отворени врати: може да напусне партията още догодина; или пък може да я очисти от вътрешните си противници, както направи навремето Костов. В този вариант обаче се предвижда партийно разцепление, както стана и със СДС едно време.

Във всички случаи обаче, неучастието на ГЕРБ на изборите е тъжна новина за демокрацията и за политическата система в България. Очевидно от сцената слиза една от големите, структуроопределящи партии за страната. Вакуума от нейното отсъствие няма да бъде запълнен скоро, защото липсват лидери, които могат и искат да крепят многопартийната демократична система. Радев определено не е такъв лидер, а Борисов може би беше последният държавник, който имаше по-широка подкрепа.

За съжаление „Прогресивна България“ не се очертава като партия, която може да запълни огромната пробойна ако ГЕРБ все пак катастрофира. Радев не гради партия, а

 кръг от тарикати, използвачи и кариеристи, 

които нямат никаква идеологическа закваска и са готови да повтарят лидера по най - папагалски начин. ПП и ДБ си останаха регионални софийски партии, които ще губят все повече и повече подкрепа и избиратели, защото не успяха да се отворят към широк кръг българи навреме.

В момента ние сме в едно уникално състояние на разградена обществено-политическа система, което предшества хаоса, след който идва диктатурата. Тъкмо за това гласуваха българите през април – за диктатура, но посоченият от тях Радев се оказа достатъчно плашлив, а вероятно и достатъчно съобразителен, за да не направи такава огромна грешка. Засега, разбира се. Може и да я направи някой ден, подведен от това, че в масовото българско съзнание вече ечи един опасен призив: „Долу партиите! Да живее кралят!“