Относно ракетата „Буревестник“, чиито тестове Русия обяви, а цялата руска блогосфера бе залята от твърдения, че тя вече е насочена към Киев. Но аз имам големи въпроси дали тя действително е била тествана, пише Антон Швец в Униан. 

Използването на такава ракета на украинска територия е еквивалентно на използването на ядрени оръжия, защото всъщност ще бъдем бомбардирани с ядрен реактор. Ефектът ще бъде много по-малък от ядрен заряд, ще получим термична експлозия (максимум 0,3-0,5 тона, т.е. като чифт „Калибър“) и радиоактивно замърсяване на територията. Става въпрос за използване на ядрени оръжия и засега не изглежда Руската федерация да е готова за това.

Сега за самата ракета. Тази ракета е мрачна идиотия от епохата на Студената война. Всички проекти за подобни ракети бяха погребани още през 70-те години. Защо е ясно, защото по време на първите изпитания на двигателя за тази ракета през 2019 г. в Неньокс (Архангелска област на Руската федерация), двигателят експлодира, засипва стотици квадратни километр, базата на флота и потъва, изхвърля стотици кубически километри вода. Има версия, че двигателят първо е потънал, а след това е експлодирал при изваждането му... Разбира се, Русия обяви успешното завършване на изпитанията на двигателя.

След това в Севердвинск започнаха да умират хора, стана ясно, че радиоактивен облак се движи над Руската федерация и се наложило системата от сензори за въздух да бъде изключена на цялата територия...

Каквото и да казват, тази ракета не е способна да остане в полет с месеци, дори със седмици, а най-вероятно само дни, това е всичко. Работата е там, че ракетният двигател всъщност е ядрен реактор, който едновременно се охлажда от настъпващия въздушен поток и преобразува този въздушен поток във въздушна струя. Всъщност това не е пълноценен реактор, а по-скоро е специфичен РИТЕГ, тоест буквално източник на радиация и топлина. Но обикновените РИТЕГ имат ниска мощност, а тук мощността трябва да е висока, а освен това трябва по някакъв начин да се включва и регулира мощността.

Такъв двигател има проблеми. Тъй като двигателят е доста мощен и тежък, а ракетата трябва да се движи в плътни слоеве на атмосферата, е невъзможно двигателят да се носи на пръти далеч от ракетата. Той просто ще се откъсне. А двигателят трябва да се движи именно в плътни слоеве на атмосферата, защото в противен случай няма да може да създава тяга чрез нагряване на въздуха и няма да може да се охлажда с този въздух. И ще експлодира. Съответно, двигателят трябва да бъде направен в корпуса на ракетата или много здраво закрепен към ракетата.

Но топлината не се разпределя в една посока, а във всички посоки. Разбира се, може да се направи нещо там, но е невъзможно да се отстрани цялата топлина. Съответно, след няколко десетки часа полет, ракетата гарантирано ще се нагрее и електрониката ще започне да се поврежда.

Следователно, ракетата има теоретично неограничен обхват на полет, защото двигателят има реално неограничено количество гориво от тази гледна точка. Но на практика проблемът не е в количеството гориво, а в охлаждането. Ракетата се нагрява, цялата топлина не може да бъде отведена и реалното време на полет най-вероятно е ограничено до часове.

В същото време ракетата се оказва бавна, защото е невъзможно да се движи в плътни слоеве на атмосферата с хиперзвукови скорости, тъй като това нагрява корпуса на ракетата. Очевидно скоростта на „Буревестник“ е по-ниска от тази на „Томахоук“, някъде в района на 700-900 километра в час.

Тъй като въздухът се нагрява от реактора почти директно (в противен случай са необходими защита, охлаждаща течност, помпи), самият въздух става радиоактивен. Съответно, ако Руската федерация е тествала такава ракета, скоро ще научим за това от въздушни проби, които американската армия винаги е правила по време на подобни тестове. Надявам се, че финансирането за този отдел на Пентагона не е било съкратен. Но, ако не друго, има стационарна станция в Норвегия на Шпицберген, тя би могла да засече всичко.

Е, и най-важното. На последния етап от траекторията тази ракета трябва да бъде потопена някъде, защото това всъщност е летящ Чернобил. Нещо повече, тя трябва да бъде потопена, така че реакторът да не се срути, а тихо да потъне някъде. След това, под водата, реакторът ще кипи, докато цялото гориво не се изразходва. Това също трябва да остави определени следи и, най-вероятно, те ще бъдат забелязани. Ако реакторът се срути от удара във водата, последствията определено ще бъдат забележими.

Към момента не са открити радиоактивни следи, въпреки че руснаците твърдят, че ракетата е прелетяла 14 000 километра за 15 часа или нещо подобно.

Така че, това е поредният „аналог“. И е много приятно, че те харчат време и пари за това. Мисля, че тези тестове бяха обявени, за да разгневят Тръмп и да изплашат европейците. Няма как да се каже, че тази ракета има някакви мощни възможности за пробиване на противовъздушна или противоракетна отбрана. Скоростта е нелепа, а големият обсег не е особено впечатляващ на фона на факта, че конвенционалната ядрена балистика вече достига почти до всяко късче на планетата. И още нещо - дори свалянето на такава ракета над собствената ѝ територия води до екологична катастрофа.