Стойко Стоянов

Втори юни е черен ден в родната история – губим Беломорска Тракия, заради некадърни политици и вечно интриганстващите зад гърба на България Русия и Европа.

През 1920 г., на 2 юни губернаторът на Беломорска Тракия - французинът ген. Шарпи напуска областта и тази изконна българска територия губи автономния си режим на "Междусъюзническа Тракия" и е напълно анексирана от Гърция. Така реално приключва мандатът на Антантата (1919-1920) и се поставя началото на Първо гръцко управление (1920-1941) и породената съпротива срещу него.

На проведената през втората половина на април 1920 г. в Сан Ремо конференция на премиерите на Главните съюзни сили от Антантата (без САЩ, които отказват да участват) „Междусъюзническа Тракия“ е дадена на Гърция, с аргумента да има териториална връзка с Източна Тракия, която също предстои да ѝ бъде преотстъпена по Севърския мирен договор с Турция от 10 август 1920 г. Според задълженията, поети от Гърция в сключения от нея с Главните съюзни сили договор, съпровождащ Севърския мир, тя приема да осигури на България свободен транзит през територията и пристанищата на Тракия, а Царството получава и свободна зона намираща се в пристанището на Дедеагач, под неговия суверенитет. На предаването на „Междусъюзническа Тракия“ на Гърция тя се опитва да се противопостави с

Временно турско-българско правителство, 

което повторно, след първия опит през 1913 г., поставя искането за автономия на областта. Така се стига до исторически парадокс - местните българи и турци се сдружават и на 15 май 1920 г. връчват петиция на ген. Шарпи за запазване на автономното управление. Великите сили игнорират исканията на местното население. През май 1920 г. гърците окупират цяла Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия с Одрин, ликвидирайки българските училища и черкви. Българите са интернирани на кораби, мобилизирани, прогонвани и малтретирани, все едно са езичници, а не православни братя.

На 25 май 1920 г. българи и турци съставят Правителство на националната защита. Няколко месеца въоръжени отряди от българи и турци нападат гърците и се опитват да спасят Тракия. В последвалата гръцко-турска война (1919-1922) Гърция е победена и губи Източна Тракия (на изток от р. Марица, включително бившия български източен бряг). Върху българското население в Западна Тракия отражение оказват договорите Калфов - Политис и Моллов - Кафандарис от средата на 20-те години. Така се стига до създаването на първата чета на въоръжената съпротивата, сформира през 1919 г. от войводите Георги Поппетков Калоянов от с. Доган-Хисар (Дедеагачко), Димитър Маджаров и Петър Чапкънов. Организираното освободително движение в областта е дело на Вътрешната тракийска революционна организация - (ВТРО). Организаторите на Вътрешната революционна организация (ВТРО) имат за цел, подобно на ВМРО и ВДРО,

пълна политическа независимост на цялата Беломорска и Оринска Тракия

която тогава е под гръцка окупация. Но малобройното останало след геноцида българско население и връщането на турските войски в района водят до това, че през ноември 1922 г. провокирана от гръцкия разгром, е създадена Българо-турска вътрешна революционна организация (БТВРО) в Беломорието с главен войвода Таню Николов. Въоръжени отреди, образувани най-често в България, нападат гръцки казарми, гарнизони, обекти по жп линии и др. Правителството на Стамболийски изиграва предателска роля към българите от Бломорието и оказва подкрепа с оръжие и боеприпаси с надежда да окаже натиск върху Лозанската конференция. След 9 юни 1923 г. Цанковият кабинет, нуждаещ се от международна подкрепа разформирова българо-турската ВТРО. ВТРО е възстановена като чисто българска на 17 септември 1923 г. в Хасково от Димитър Маджаров, и продължава да действа до Спогодбата Моллов-Кафандарис от 1927 г., като продължава да праща чети и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и Ординска Тракия.

Гръцките репресии и етническо прочистване

срещу българите в Тракия и Македония продължават до освобождаването на тези области през 1941 г. и присъединяването им към България. На мястото на изгонените насилствено българи, гръцките власти заселват свои сънародници от Мала Азия. В етническото прочистване на Беломорска Тракия активно се включва и Гръцката православна църква, която реално покровителства безчинствата спрямо българите християни.

Този мрачен период от историята ни продължава да бъде напълно подценяван и затъмнен. Голяма за това е вината на комунистическата власт, след 1944 г., която под диктат на СССР напълно се отказва от претенции към Беломорието и защита на останалите там етнически българи, които са асимилирани или прогонени.

Наследникът на легендарната ВТРО след 1927 г. е Тракийската организация в България, която след идването на комунистите на власт беше разоръжена, видните й активисти изгниха по лагери и затвори, превърнаха я в културен клуб „Тракия“, но реално изпълняваше ролята на присъдружна организация на БКП.

В годините на демокрация обезличаването на Тракийската организация продължи с още по-силни темпове и вместо да бъде възродена като ВМРО, тя бе смачкана под председателството на комунистите-социалисти Константин Карамитрев и Карсимир Премянов, който сега с червени активисти е окупирал и напълно обезличил съюза.

Хилядите потомци на беломорските тракийци очакват за тези мрачни и неизвестни събития да бъде направен нов исторически прочит, а в рамките на Европейския съюз той е напълно възможен.