От ЕС получаваме предимно насърчителни потупвания по рамото, казват гърците. Затова са насочили поглед към Китай и неговите милиардни инвестиции. Но не всичко, идващо от Пекин, има харесва.

***

Рядко сме виждали толкова силна демонстрация на близки отношения с Китай: миналата седмица консервативният премиер на Гърция Кириакос Мицотакис посети Китай, придружен от голяма икономическа делегация. Гърция пък беше страна на фокус на панаира в Шанхай. А от вчера (10.11.) китайският президент Си Цзинпин е на 3-дневно официално посещение в Гърция. Според информации в гръцките медии, по време на визитата ще бъдат подписани 16 споразумения за икономическо сътрудничество в областите земеделие, иновации, телекомуникации, туризъм, култура и правосъдие. Освен това две от най-големите китайски банки - Bank of China и International and Commercial Bank of China (ICBC) - ще открият свои клонове в гръцката столица.   
„Отворени сме за бизнеса“ - гласи любимото мото на новия гръцки премиер. Председателят на консервативната „Нова Демокрация" води политика, която стимулира бизнеса, и е решен да намали с 30 процента корпоративния данък, както и да даде тласък на дълго отлаганата приватизация. Проправителственият печат се надпреварва да тиражира добри новини: САЩ проявявали интерес към стратегическо важното пристанище на Александруполис, недалеч от границата с Турция; Израел се интересувал от гръцката оръжейна индустрия; а германският гигант REWE планирал да стъпи на гръцкия енергиен пазар.    

Сега обаче на ход са китайците. „През последните 6 месеца много проекти напреднаха сериозно“, казва по този повод Фотис Проватас от Камарата за гръцко-китайско сътрудничество със седалище в Атина. Според него е огромна стъпка напред предстоящото откриване в Атина на клонове на две от водещите китайски банки, защото „китайските инвеститори отиват там, където техните банки вече са стъпили“, уточнява той.  

Инвестицията в Пирея

Но потенциалът е значително по-голям: китайските проекти в Гърция представляват по-малко от един процент от общия обем на китайските инвестиции в Европа. Един от многообещаващите проекти е товарното контейнерно пристанище в Пирея, мажоритарен дял от което от 2016 година насам притежава китайската държавна корабна компания COSCO. Така най-голямото гръцко пристанище се превръща в разпределителна гара за товарните превози към Европа.

Китай иска да разшири обема на инвестициите си в Гърция, но тези намерения се натъкват и на съпротива от страна на Атина. Гърците отхвърлиха например китайското предложение за корабостроителница за огромни яхти - вероятно поради опасения, че това ще съсипе бизнеса на  местните фирми, както написа вестник „Катимерини". Планираното разширяване на капацитета на пристанището в Пирея също не напредва особено. Независимо от това „китайската инвестиция в Пирея е много успешна“, казва за Дойче веле Константинос Филис от Атинския институт за международни отношения. Той обръща внимание на това, че Китай е длъжен да спазва европейските разпоредби, например за защита на труда, посочва политологът.

Според Фотис Проватас, Гърция има интерес да се спазват европейските норми, защото точно малките страни като Гърция нямат други защитни механизми срещу произвола на големите и икономически мощни държави. Той припомня, че в недалечното минало Унгария се е опитала да заобиколи европейските правила, за да улесни китайските инвестиции, с което в крайна сметка си навлякла доста неприятности. Също и Филис призовава за спазването на европейското законодателство, като същевременно защитава и сближаването с Китай: „Гърция се нуждае спешно от нови инвестиции и свежи пари“, твърди анализаторът. Защото от Европа страната в момента получавала предимно насърчителни потупвания по рамото.  

Златна виза за китайци

Много атрактивен за китайските инвеститори изглежда гръцкият пазар на недвижимите имоти. За това заслуга има и тъй наречената „златна виза“: Гърция дава 5-годишно разрешение за пребиваване на онези граждани извън ЕС, които вложат поне 250 000 евро в местни недвижими имоти. Това е и най-ниската в целия ЕС цена, която граждани на трети страни трябва да платят за правото на свободно придвижване в Общността. Дотук повече от 5 000 китайци са се възползвали от тази възможност. Тенденцията е възходяща.

Дали пък това не е някакъв нов успешен бизнес модел? При цялото си положително отношение към Китай, Фотис Проватас е по-скоро скептичен: „Не покупката на недвижими имоти, а най-вече инвестициите в производството могат и трябва да допринесат за икономическия ръст на Гърция“, посочва той.

Янис Пападимитриу, Дойче веле