Проблемът обаче не е решен, а само отложен - голяма е вероятността децата на тези носители на гена да се родят с тежкото заболяване, пише „24 часа”.Това е тежка анемия, при която поне веднъж в месеца се налага преливане на кръв, защото организмът не може да произвежда пълноценни червени кръвни клетки.
Ако само единият родител е носител на таласемичен ген, има 50% вероятност за всяко от децата на двойката да унаследи гена. Ако и двамата родители са носители на таласемичен ген, има 25% риск за дете с тежка таласемия, 25% шанс бебето да е здраво и 50% вероятност да бъде с лека таласемия и да носи гена, обясни хематологът д-р Мирела Рангелова от Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ).
Заболяването е в списъка на редките болести, но в групата си е най-честото - от лечение се нуждаят 291 българи.
Само тази година вече са се родили 4 деца с таласемия, което не изглежда драстично, но когато става дума за редки болести и всъщност е двойно повече от минали години, лекарите го смятат за тревожен сигнал. Тяхната цел е България да се похвали с успеха на Кипър например, където вече не се раждат деца с тежката анемия, въпреки че всеки 6-и от кипърците носи таласемичен ген.
Честотата е голяма в целия средиземноморски регион. Медицината има еволюционно обяснение - масовата малария в миналото. В резултат на заболяването възникват генетични мутации, които променят червените кръвни клетки така, че паразитът, който причинява маларията, да не се чувства комфортно в кръвта, което е естествен начин за ограничаване на маларията, но става причина за таласемия.
Доскоро при тази рядка болест беше невъзможно да се мисли за бременност и раждане и семействата се примиряваха с участта си. Вече не е така, напредъкът на генетиката и репродуктивната медицина промениха понятията, уверява акушер-гинекологът д-р Георги Николов.
Още от Чичо доктор
Причиняват ли резките промени във времето здравословни проблеми?
Неразположение, главоболие и артрит са едни от сиптомите, най-често причинени от дисбаланс в мозъчните химикали
Доц. Андрей Андреев: Присаждането на роговица спасява пациентите от слепота
У нас се правят около 150 и 200 трансплантации годишно, но има нужда от много повече
Американци извършиха първата роботизирана трансплантация на бели дробове
Американски хирурзи за първи път извършиха напълно роботизирана двойна белодробна трансплантация на 57-годишна пациентка, страдаща от хронична обструктивна белодробна болест. Това съобщиха от пресслужбата на Медицинския център на Нюйоркския университет (NYU Langone Health).