Връзката на хората с природата е намаляла с повече от 60% от началото на XIX век – тревожна тенденция, която учените вече определят като „изчезване на опита“ (extinction of experience). Това е основният извод от ново проучване на проф. Майлс Ричардсън от Университета в Дерби, публикувано в списание Earth.

Според изследването, намаляването на „свързаността с природата“ върви ръка за ръка с изчезването на природни думи като „река“, „мъх“ и „цвят“ от литературата. Между 1800 и 1990 г. честотата на употребата на такива думи спада с 60.6%. От 1990 г. насам се наблюдава леко възстановяване – днес спадът е „само“ 52.4%, което може да отразява възраждането на интереса към екологични теми и природното писане.

„Изчезване на опита“

Моделирането на Ричардсън показва, че ако не настъпят сериозни обществени и политически промени, бъдещите поколения ще продължат да губят връзка с природата. Причините са ясни: урбанизация, намаляване на биоразнообразието в близост до местата за живеене и липсата на „предаване“ на интереса към природата от родителите към децата.

Изследването сочи, че средният жител на британския град Шефилд прекарва едва четири минути и половина на ден в естествена среда. Според Ричардсън дори десетократно увеличаване на това време – до около 40 минути дневно – би било достатъчно, за да се възстанови балансът.

Защо това е важно

Според автора на изследването, „свързаността с природата“ е не само основен фактор за екологичната криза, но и жизненоважна за психичното здраве. Десетки други проучвания потвърждават, че редовният контакт със зелени пространства намалява стреса, подобрява концентрацията и дори подсилва имунната система.

„Новороденото дете днес е същото като новороденото през 1800 г. – то е естествено любопитно към природата. Въпросът е дали обществото ще позволи това любопитство да се запази и развие“, подчертава Ричардсън.

Какви решения предлагат учените

• Радикално озеленяване на градовете: увеличаването на зелените площи с 30% не е достатъчно – според моделите на Ричардсън може да се наложи дори 10-кратно повече усилие.
• Природа в ранното детство: програмите за горски училища и ранно образование сред природата имат най-голям шанс да прекъснат тенденцията.
• Семейна връзка: най-силен предиктор за това дали едно дете ще обича природата е дали родителите му са свързани с нея. Затова е важно политиките да стимулират именно семействата да прекарват време навън.
• Културна промяна: възраждането на „природните думи“ в литературата и нарастващият интерес към духовност и екология може да са знак за ново поколение, което иска да възстанови изгубената връзка.

Надежда за бъдещето

Въпреки мрачните данни, природата е способна да се възстанови бързо – при условие, че ѝ се даде шанс. Лятото на 2025 г. например донесе изобилие от пеперуди и птици във Великобритания, което според природозащитници показва, че възстановяването е възможно. Въпросът е дали обществото ще предприеме достатъчно мащабни действия, за да създаде ново „поколение на свързаността“.