Ново изследване показва, че човешката връзка с природата е намаляла с над 60% от 1800 г. насам. Урбанизацията, загубата на биоразнообразие и липсата на предаване на интереса от родители към деца ускоряват „изчезването на опита“. Учените предлагат решения – от радикално озеленяване до горски училища.
Връзката на хората с природата е намаляла с повече от 60% от началото на XIX век – тревожна тенденция, която учените вече определят като „изчезване на опита“ (extinction of experience). Това е основният извод от ново проучване на проф. Майлс Ричардсън от Университета в Дерби, публикувано в списание Earth.
Според изследването, намаляването на „свързаността с природата“ върви ръка за ръка с изчезването на природни думи като „река“, „мъх“ и „цвят“ от литературата. Между 1800 и 1990 г. честотата на употребата на такива думи спада с 60.6%. От 1990 г. насам се наблюдава леко възстановяване – днес спадът е „само“ 52.4%, което може да отразява възраждането на интереса към екологични теми и природното писане.
„Изчезване на опита“
Моделирането на Ричардсън показва, че ако не настъпят сериозни обществени и политически промени, бъдещите поколения ще продължат да губят връзка с природата. Причините са ясни: урбанизация, намаляване на биоразнообразието в близост до местата за живеене и липсата на „предаване“ на интереса към природата от родителите към децата.
Изследването сочи, че средният жител на британския град Шефилд прекарва едва четири минути и половина на ден в естествена среда. Според Ричардсън дори десетократно увеличаване на това време – до около 40 минути дневно – би било достатъчно, за да се възстанови балансът.
Защо това е важно
Според автора на изследването, „свързаността с природата“ е не само основен фактор за екологичната криза, но и жизненоважна за психичното здраве. Десетки други проучвания потвърждават, че редовният контакт със зелени пространства намалява стреса, подобрява концентрацията и дори подсилва имунната система.
„Новороденото дете днес е същото като новороденото през 1800 г. – то е естествено любопитно към природата. Въпросът е дали обществото ще позволи това любопитство да се запази и развие“, подчертава Ричардсън.
Какви решения предлагат учените
- Радикално озеленяване на градовете: увеличаването на зелените площи с 30% не е достатъчно – според моделите на Ричардсън може да се наложи дори 10-кратно повече усилие.
- Природа в ранното детство: програмите за горски училища и ранно образование сред природата имат най-голям шанс да прекъснат тенденцията.
- Семейна връзка: най-силен предиктор за това дали едно дете ще обича природата е дали родителите му са свързани с нея. Затова е важно политиките да стимулират именно семействата да прекарват време навън.
- Културна промяна: възраждането на „природните думи“ в литературата и нарастващият интерес към духовност и екология може да са знак за ново поколение, което иска да възстанови изгубената връзка.
Надежда за бъдещето
Въпреки мрачните данни, природата е способна да се възстанови бързо – при условие, че ѝ се даде шанс. Лятото на 2025 г. например донесе изобилие от пеперуди и птици във Великобритания, което според природозащитници показва, че възстановяването е възможно. Въпросът е дали обществото ще предприеме достатъчно мащабни действия, за да създаде ново „поколение на свързаността“.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации